Решение № 13417 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци България (ССППЗБ, Сдружението), представлявано от председателя на Управителния съвет С. К., чрез адв. И. Райчинова срещу Решение 28786/02.09.2025 г., постановено по адм. дело 2398/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01 6200/3#3/11.02.2022 г., издаден от заместникизпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. От заместник изпълнителния директор на ДФЗ е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се нищожност на АУПДВ. Касаторът релевира доводи, че отказът по заявките за плащане следва да бъде направен с отделен административен акт. Оспорват се извода на съда за прекъсната погасителна давност въз основа на Заповед 03- РД/1585 от 14.05.2018 г. за спиране на обработката на подадени заявления за плащане по процесната програма, като основание на заповедта е посочено Писмо изх. 01 6200/11 от 14.05.2018 г. за образувано досъдебно производство по сл.д. 13/2017г. на СО-СП, по пр.пр. 129/2017г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу неизвестни извършители и сочи, че същата е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила определение на ВАС. Твърди се, че както 4-годишният давностен срок по чл.З от Регламент 2988/95 е изтекъл на 19.10.2020 г. преди да бъде образувано производството по издаване на процесния АУПДВ на 19.01.2022 г., така и 5-годишният давностен срок, съгласно чл.171 ДОПК, тъй като изтича на 19.10.2021 г., преди да бъде образувано производството по издаване на процесния АУПДВ. Излагат се подробни аргументи по същество на спора, иска се отмяна на решението, включително в частта на разноските и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Касаторът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. По молбата на органа за изменение на решението в частта за разноските, сдружението счита същата за неоснователна. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. София, чрез адв. Антонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Поддържа молбата за изменение на решението в частта за разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав първо отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01 6200/3#3/11.02.2022 г., издаден от заместникизпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци България: 1. е отказана финансова помощ по конкретно изброени заявки за плащане, подадени по договор за финансово подпомагане 11 от 25.07.2014 г., поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия, 2. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 406 717, 81 лв., представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционална програма Освободете европейския вкус по сключен договор за финансово подпомагане 11 от 25.07.2014 г., поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия, 3. е определена окончателна сума за възстановяване, представляваща публично държавно вземане в размер на 3 105 572, 81 лв., погасената сума от 310 145 лв. е усвоена по банкова гаранция, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 5, ал. 2, т. 5 от ЗФУКПС, чл. 10, § 2, бук. "б" и бук. "в" от Договор за финансово подпомагане 11 от 25.07.2014 г., чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., чл. 63, § 2 от Регламент /ЕС/ 2018/1046, чл. 6 от Регламент /ЕО/ 3/2008, чл. 8, § 3 от Регламент /ЕО/ 501/2008. Сдружението провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация и със заявление предлага да бъде одобрена Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация. Процедурата за избор e проведена в съответствие с чл. 16, чл. 17 от Наредба от 14.02.2007 г. и в съответствие с Регламент (ЕО) 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година. Със заповед от 27.11.2013 г. Министърът на земеделието и храните одобрява Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация за изпълнение на програмата. Съдът е установил, че на 25.07.2014 г. между ДФЗ и ССППЗБ е сключен договор за финансово подпомагане 11 на стойност 7 353 143, 03 лв. по програма Освободете европейския вкус със срок на изпълнение 3 години. С писмо вх. 02-0600/19#9 от 14.12.2016 г. от Дирекция J2 Одит на разходите за пазарни мерки на Европейската служба за борба с измамите, ДФЗ е информиран, че се извършва проверка на прилагането на промоционалните мерки в България, поради несъответствие с установените правила на ЕС. ОЛАФ е информирал както ЕК, така и ДФЗ, че разполага с информация и документи, водещи до изводи за установени действия между Белгийското дружество избрано за изпълнителна организация по промоционалната програма Освободете европейския вкус " и избраните от него поддоставчици, с цел извършване на фиктивни доставки и необосновано завишаване на цените на извършените дейности по одобрени от ЕК промоционални програми, водещи до заобикаляне на установените правила на ЕС, като и до нарушаване на финансовите интереси на Общността. С Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 февруари 2021 година от финансирането на Съюза се изключват разходи на Р. България по мерките за насърчаване по Регламент /ЕО/ 3/2008, 501/2008, 1144/2014 и 2015/1829. С писмо изх. 01-6200/3 от 19.01.2022 г. ДФЗ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, връчено на 20.01.2022 г., като в срок е депозирано възражение. На 11.02.2022 г. е издаден оспореният АУПДВ. За да отхвърли жалбата на сдружението, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59 АПК писмена форма и съдържа задължително изискуемите реквизити. За да направи този си извод, съдът се е аргументирал с разпоредбата на чл. 32 АПК и е посочил, че постановяването на отказ на финансова помощ по заявки за плащане и определянето на публично държавно вземане в един АУПДВ не опорочава акта до степен на нищожност. Според АССГ актът не е издаден след изтичането на срока (18 месеца) по чл.54, §1 от Регламент(ЕС) 1306/2013 от 17 декември 2013г. на Европейския парламент и на Съвета, съобразявайки т.54 в мотивите на Решение на Общия съд от 8 март 2023г. по дело Т-235/21. Първостепенният съд е обсъдил нормите на чл. 3, § 1, § 2 и § 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и е приел за крайна дата на програмата - 19.10.2016 г. Изложил е съображения, че по отношение процесния ангажимент този давностен срок не е изтекъл предвид прекъснатата погасителна давност въз основа на Заповед 03- РД/1585 от 14.05.2018 г. за спиране на обработката на подадени заявления за плащане по процесната програма, на основание образувано досъдебно производство по сл.д. 13/2017г. на СО-СП, по пр.пр. 129/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу неизвестни извършители, като приел, че уведомяването е с характер на нотифициране по смисъла на чл.3, §1, изр.3 от Регламент 2988/95, съответно, че прекъсва давността на 14.08.2018 г. След отбелязване на изтеклия нов срок (14.05.2022 г.) съдът е мотивирал извод, че АУПДВ е издаден в срок - 11.02.2022 г. По отношение на пет -годишния давностен срок по чл. 171 ДОПК, първоинстанционният е посочил, че същият е изтекъл за разлика от 10-годишната абсолютна давност. След подробен и последователен анализ на доказателствата по делото, включително заключенията по ССчЕ и СиЕ първостепенният съд е обосновал извод за материална законосъобразност на административния акт, като основанието за издаването му е наличието на нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95, изразяваща се в изкуствено създадени условия за получаване на одобрение за финансиране по програмата, въз основа на доклада на ОЛАФ и приложените към него материали. От същия е установено наличието на схема за злоупотреба със средства от ЕС при прилагането на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, създадена от С. С., собственик и управител на Agropromotion Sprl. Според съда е налице манипулиране на тръжни процедури по избор на изпълняващ орган, предвид избраното от ССППЗБ дружество Agropromotion Sprl. АССГ е ценил свидетелските показания на Б. В., работил със С. С. и е мотивирал извод за липсата на собствени средства от сдружението, което е финансирано със заеми. Обобщил е, че дори сдружението да не е реализирало печалба, а ползата да е за земеделските производители, то обосновано ДФЗ е насочил искането за възстановяване срещу бенефициера, защото именно той е получател по договора и носи отговорност за изпълнението на програмата. Решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. По аргумент на чл. 32 АПК в случая по производства, в които правата и задълженията на страната произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, няма пречка да се започне и проведе едно производство. На основание чл. 20а, ал. 1 във вр. с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от 3УСЕСИФ. Правомощието му е обвързано с предвиденото в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП задължение на РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които са публични държавни вземания. Според чл. 166, ал.1 и 2 ДОПК установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая такъв е предвиден в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, но в алинея 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира това правомощие на заместник изпълнителния директор - така Заповед 03-РД/2033/#5/24.06.2021 г., според чийто Раздел II, т. 2.23 на заместник изпълнителния директор е делегирано правомощието да издава АУПДВ и решения за налагане на финансови корекции. Поради това и постановяването на отказ на финансова помощ по заявки за плащане и определянето на публично държавно вземане в един АУПДВ не опорочава акта до степен на нищожност. Същият е издаден в изискуемата писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Противоречивите позиции на страните по делото касаят кой е приложимият давностен срок и изтекъл ли е същият срок съгласно чл. З, ал.1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, респ. този по чл.171 ДОПК. В случая производство е започнало на 19.01.2022 г. с Писмо 01-6200/3, с което ДФЗ е уведомил ССППЗБ за започване на производството по проверка и издаване на процесния АУПДВ и последното е връчено на адресата си на 20.01.2022 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП при издаване на актове по ал. 6 и 7 от изпълнителния директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания /какъвто е настоящия случай/ се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Нормата на чл. 3, § 1 от Регламента приема, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. На основание чл. 3, § 3 от Регламента, държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно. Следователно, приложима е националната норма на чл. 171, ал. 1 ДОПК, според която публичните вземания (каквото е процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а. Обосновано е прието от АССГ, че случаят попада в приложното поле на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламента, доколкото нередността е продължаваща, поради което се търси и датата на нейното прекратяване", за да се определи началото на давностния срок, а отделно правилно е съобразено и че се касае до многогодишна програма", поради което и се търси датата на прекратяването й, доколкото е в сила и правилото за удължаване - чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент 2988/95. Правилно е прието, че нередността" е прекратена с последната операция по договора - датата на полученото последно плащане от 19.10.2016 г. Началото на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, започва да тече от 01.01.2017 г. и е изтекъл на 01.01.2022 г. т.е. към датата както на издаване на акта - 11.02.2022 г., така и към датата на откриване на производството за издаване на процесния акт - 19.01.2022 г., предвидения 5-годишен давностен срок е изтекъл. Необосновано първостепенният съд приема, че давността е била прекъсната с писмо изх. 01 6200/11 от 14.05.2018 г., когато на сдружението е връчена Заповед 03- РД/1585 от 14.05.2018 г. за спиране на обработката на подадени заявления за плащане по процесната програма, на основание образувано досъдебно производство по сл.д. 13/2017г. на СО-СП, по пр.пр. 129/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу неизвестни извършители, като е приел, че уведомяването е с характер на нотифициране по смисъла на чл.3, §1, изр.3 от Регламент 2988/95, съответно то прекъсва давността на 14.08.2018 г. Следва да се посочи, че нито след полученото още на 14.12.2016 г. писмо в ДФЗ за извършвана от ОЛАФ проверка на прилаганите в България промоционални програми и за съмненията, че същите не съответстват на установените правила, нито след получаването на доклада на ОЛАФ, в който се съдържат конкретни констатации и данни за измами и нередности, от страна на ДФЗ са предприети предвидените мерки и действия съгласно Регламент 2988/95. Съответно по делото не са налице данни Сдружение "Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България" да е било официално уведомявано от националния компетентен орган - ДФЗ за наличието на съмнения, извършването на разследване или за предприемането на мерки във връзка с процесната програма до връчване на уведомително писмо от 19.01.2022 г. В наличните по делото доказателства за образувано досъдебно производство по сл.д. 13/2017 г. на СО - СП, по пр.пр. 129/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу неизвестни извършители, в това число от представените от административния орган писма от Специализираната прокуратура и от СГП, също липсват индикации и данни да са предприемани действия, които могат да се квалифицират като уведомяване на сдружението по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95. За съда няма съмнение, че сдружението е било наясно за воденото от ОЛАФ разследване, доколкото в доклада на ОЛАФ е отразено че е извършена проверка на място в сдружението. ОЛАФ обаче не се явява компетентен орган по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95, тъй като такива могат да бъдат само националните органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат съответните административни мерки и санкции. С оглед на това уведомяването от административния орган за воденото от ОЛАФ разследване не може да се разглежда като действие по нотифициране по смисъла на чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95, съответно то не прекъсва давността. Давността не е била спирана и прекъсвана, доколкото не се констатира наличие на някое от обстоятелствата по чл. 172 ДОПК, включително това по чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК и предвид, че установяването на публичното държавно вземане не е било поставено в зависимост от изхода на образуваното досъдебно производство по сл.д. 13/2017 г., пр.пр. 129/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура. Последното се води срещу неизвестен извършител, не са представени доказателства, че са предприети действия от специализираната прокуратура за уведомяване на сдружението по смисъла на ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95. На следващо място, основателен е касационният довод на сдружението, че Заповед 0З-РД/1585 от 14.05.2018 г. е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила определение на ВАС по адм. дело 10887/2018 г. Същата не поражда правни последици за страната, тъй като има обратно действие (ex tunc) и не могат да се черпят правни последици от незаконосъобразно действие. Предвид изложеното следва да се приеме, че към датата на издаване на процесния АУПДВ, четиригодишният срок по чл. 3, § 1 е бил изтекъл. Съгласно чл. 3, § 3 от Регламента, държавите-членки могат да установят срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2, съответно, както вече се посочи и по-дългият давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК също е изтекъл. Следователно, публичните задължения са погасени с изтичане на давностния срок, което обуславя извода за незаконосъобразност на издадения АУПДВ. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, включително в частта за разноските и вместо това да се постанови друго, с което АУПДВ да се отмени. С оглед така описания изход на спора за незаконосъобразност на АУПДВ, молбата на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна. Във връзка с разноските предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски за двете съдебни производства е основателна, или такива следва да бъдат присъдени в размер на 50 200 лв., представляващи разноски за заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и за уговорено и заплатено за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение