Решение № 2457 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2016 г.

Решение № 2457 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 8 от 29.01.2016 г. по адм. дело № 173/2015 г. на Административен съд - Т.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-250-6500/5765 от 28.09.2015 г. в частта на направените намаления и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Р. К. С. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че със заключението на съдебно- техническата експертиза се установяват обстоятелства, които се различават от изложените факти в административния акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. К. С. против уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5765 от 28.09.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изцяло финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), а по Схемата за преразпределително плащане (СПП) е извършено намаление в размер на 606,02 лв. Мотивите за постановения отказ, изложени в административния акт, са наличие на установено наддеклариране и за четирите БЗС, което възлиза на 36.62% по СЕПП и 5.34% по СПП. В този случай е задействана санкционната норма на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и цялата заявена площ е изключена от субсидиране. От приложената административна преписка, съдът е установил, че на жалбоподателя е отказано изцяло финансиране за четири от заявените за подпомагане парцели по двете мерки за кампания 2014 г. Със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г., министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за съответната кампания и е указал на земеделските стопани възможността им да направят възражения. За заявените от Стойчев парцели, слоят е одобрен въз основа на цифрова ортофотокарта чрез сателитно заснемане през месец юли 2014 г. За процесните БЗС не е направена проверка на място. Със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., министърът е одобрил окончателния специализиран слой, данните от който са залегнали в СИЗП и са използвани при административните проверки на заявените за подпомагане БЗС. П. извършването им, от общо декларираната площ от 38.91 ха по СЕПП и 30 ха по СПП е установена допустима за подпомагане площ от 28.48 ха и по двете схеми. Разликата от 10.43 ха между декларираната и установената площ по СЕПП възлиза на 36.62%, а по СПП - 5.34% и води до санкциониране, като цялата площ се лишава от подпомагане. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза като при изготвянето на заключението, вещото лице е използвало доказателствата по административната преписка и е направило справки с МЗХ и в ДФЗ. Заключението му не съответства на констатациите в уведомителното писмо, като е посочено, че общият размер на установената недопустима площ по СЕПП е 3.44 ха или 9.70%, а по СПП недопустимата площ е 0 ха или 0%. Заключението е прието изцяло от съда. При тези данни по делото, съдът е приел, че при издаване на уведомителното писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно са приложени материалните разпоредби. Посочил е, че актът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа мотиви за начина на получените суми, както и че административният орган неправилно е дешифрирал ЦОФК и направените снимки. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане на заявлението при спазване на задължителните указания. Така постановеното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви, съобразени с представените доказателства. Неправилно административният съд е приел, че административният акт е немотивиран, тъй като не са изложени фактически основания за направеното намаление от 11 710,30 лв. по СЕПП и намалението от 606,02 лв. по СПП, поради което съдът не е могъл да установи дали правилно са били определени. В колона 2 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо е записана декларираната от земеделския стопанин площ, а в колона 8 - оторизираната площ. Под таблицата са посочени ставките по двете схеми за кампания 2014 г., а в словесната част - разяснение за всяка колона. В т. 13 на стр. 5 от писмото е посочено, че оторизираната площ се умножава по ставката за съответната схема и по този начин се получава оторизираната сума. В този смисъл, писмото, таблиците в него и обективираните към тях пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, необоснован е направеният от съда извод за липсата на изложени от органа фактически основания за атакувания отказ за подпомагане. В касационната жалба оплакването се свежда до това, че уведомителното писмо е издадено въз основа на одобрения окончателен специализиран слой със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ. Твърди се, че жалбоподателят не е подал възражения или предложения за включване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", нито е обжалвал заповедта за окончателния слой, който е задължителен за разплащателната агенция. Съдът намира доводите за неоснователни. В съдебно заседание от 25.10.2016 г. ответникът по касация е направил искане за спиране на настоящото производство като е представил писмени доказателства, че е обжалвал заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой. Съдът е уважил искането и с протоколно от същото заседание е спрял производството до окончателното произнасяне по оспорването на акта на МЗХГ, касаещо същия бенефициент и същата кампания. Понастоящем по делото е приложено решение № 295 от 11.01.2017 г. по адм. дело № 6718/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, влязло в сила с решение № 4386 от 7.04.2017 г. по адм. дело № 2126/2017 г. на петчленен състав на ВАС. С решение № 295 от 11.01.2017 г., тричленният съдебен състав е отменил заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, в която извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са останали 0.83 ха от парцел 54081-3341-4-2; 5.92 ха от парцел 54081-3345-1-1 и 0.19 ха от парцел 54081-68-4-1, всички в землището на село О. и е върнал преписката на министъра за ново произнасяне в тази й част. По делото е представена заповед № РД 46-185 от 21.04.2017 г., с която на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и влязлото в сила решение на ВАС, министърът на земеделието и храните е изменил заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. и е включил като допустими в обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. частите от горепосочените парцели. Заповедта е изпратена до изпълнителния директор на ДФЗ и на Р. С. с писмо изх. № 91-526 от 24.04.2017 г. за изпълнение. Извършената в хода на производството по оспорване на уведомителното писмо промяна на обхвата на окончателно одобрения специализиран слой по отношение на конкретния кандидат, съставлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който задължително следва да се съобрази от съда и административния орган. Още повече, че последният е задължен да прилага принципа на истинност, уреден в чл. 7, ал. 1 АПК - административният акт да се основава на действителните факти от значение за спора. А обсъжданата заповед на министъра има характер на основен факт за правилното му решаване, тъй като данните от нея се отразяват в СИЗП и служат за отправно начало при преценка на основателността на искането за подпомагане. По тези съображения отменителното решение на първоинстанционния съд е правилно, като краен резултат и следва да се остави в сила. При издаването на нов акт обаче, изпълнителният директор на ДФЗ следва да има предвид указанията по тълкуването на закона, дадени в настоящото съдебно решение. С оглед изхода на делото, ответната страна има право на разноски, ако е направила такива и ги е поискала. Подобно искане не се съдържа по делото, нито се твърдят разноски, поради което не се и присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение