Решение № 408 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2011 г.

Решение № 408 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. п - София срещу решение от 14.02.10 г. по в. гр. дело № 2311/09 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 11.05.09 г. по гр. дело № 2996/07 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ до размер на сумата 5000 лв. и вместо това е осъдена П. на РБългария да заплати на Н. Ц. Ц. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, търпяни от повдигнато и поддържано обвинение по сл. д. № 814/03 г. на ССлС, приключило с постановление за прекратяване, в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.11.03 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за действията на прокурор при СРП, свързани с определянето за периода 2 - 5.08.03 г. незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража", сумата 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7.11.03 г. до окончателното изплащане. С определение № 683 от 6.06.12 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дължи ли се самостоятелно обезщетение при отмяна на мярката за неотклонение"задържане под стража", тогава когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство, водено срещу него и по което е било задържано, е прекратено, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/04 г. на ОСГК. Съгласно посочената практика държавата отговоря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че през 2003 г. ищецът е бил привлечен за обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК; че в досъдебната фаза спрямо него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" в продължение на 4 дни; наказателното производство е продължило около 3 месеца - до 7.11.03 г., когато е било прекратено поради недоказаност; ищецът е търпял стресиращи душевни изживявания, ограничени социални контакти и влошаване на здравословното състояние поради заболяване "язва". Съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска - по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. По първия иск е определил обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от повдигането и подържането на обвинение в размер на 4000 лв, а по втория - сумата 1000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от мярката за неотклонение "задържане под стража". В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е следвало да присъди общо обезщетение за неимуществени вреди, което да кумулира вредите от наложената мярка за неотклонение за периода 2 - 5.08.2003 г., така и от обвинение в престъпление, което е прекратено. В този смисъл моли да бъде постановено решение от касационния съд. Ответникът по касационната жалба Н. Ц. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: В нарушение на закона и в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 13 от ТР № 3 от 22.04.04 г. по тълк. дело № 3/04 г. на ОСГК въззивният съд е определил две самостоятелни обезщетения за неимуществени вреди от незаконното задържане под стража и от незаконното повдигане на обвинение, което е прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Решението следва да бъде отменено в осъдителната му част като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 2, т. 2 ЗОДОВ по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК и следва да бъде постановено друго по същество на спора. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационният съд следва да определи едно общо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което да обхване както вредите от незаконното обвинение, така и от незаконното задържане под стража. Като взе предвид търпяните от ищеца душевни страдания, продължителността на наказателното преследване /3 месеца/, в т. ч. приложената мярка за неотклонение "задържане под стража" /4 дни/ и критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на IV г. о. намира, че сумата от 3 000 лв. е достатъчна да репарира доказаните вреди от неимуществен характер, която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането - 7.11.03 г. до окончателното изплащане. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.