Решение № 16063 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2009 г.

Решение № 16063 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Кирил Димитров Петров от гр. София, против Заповед на министъра на околната среда и водите (МЗ) № 22/07.01.2009 г.

Жалбата на Петров е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и се явява процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и поради несъвместимост в случаите на чл. 7, ал. 2 от с. з., е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "старши експерт" с IV младши ранг в Отдел "Предварителен контрол", Дирекция "Фондове на ЕС за околната среда" в Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Недоволен от заповедта, Петров я обжалва. Първоначално, с подадената жалба, той твърди, че тя е "нищожна, незаконосъобразна и неоснователна". Издадена е в противоречие с чл. 145, т. 4 и 5 от АПК. Моли отмяната `и, като иска постановяването на решение по съществото на спора, с което да бъде задължен министъра да му заплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 2 от ЗДСл от 3 месечни заплати, такова за времето, през което не е бил на служба - по чл. 104, ал. 1 от с. з. и дължимото обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение на общо основание - по чл. 105, ал. 3 от ЗДСл, както и обезщетение за полагащия му се платен годишен отпуск. Претендира за разноските по делото. В хода на съдебното заседание на 07.10.2009 г., процесуалният представител на жалбоподателя уточнява, че обжалват не самото прекратяване на служебното правоотношение, а основанието за него. Поддържа искането си за присъждане на обезщетение.

Ответникът - министъра на околната среда и водите (министърът (а), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

С МЗ № 1771/09.09.2008 г. жалбоподателят е бил назначен на посочената по-горе длъжност. Видно от Удостоверение изх. № 15/1 от 30.12.2008 г. на Политическа партия "Зелените", Кирил Петров е избран в състава на партийното ръководство за 24-ти многомандатен избирателен район (МИР), София. С Молба вх. № 94-00-1/06.01.2009 г. Петров е уведомил министъра за избора му в ръководството на партията в 24-ти МИР. Помолил е прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 105, ал. 3 от ЗДСл, както и да му се изплати обезщетение по чл. 104, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и такова за неползван платен годишен отпуск. Въз основа на подадената молба, министърът е издал обжалваната заповед.

При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна изцяло.

Първото искане на Петров е за промяна правното основание за издаване на обжалваната МЗ. То е неоснователно. Безспорно е установено от представеното удостоверение, че жалбоподателят е заемал "ръководна длъжност в политическа партия". Практиката на ВАС възприе тълкуване на тази норма, че тя включва в себе си забрана да заемат държавна служба не само членовете на централните ръководства на политическите партии, но и на регионални такива. Такова е ръководството и на един МИР. В ЗДСл е предвиден само един начин за прекратяване на служебното правоотношение на служител, който е заел ръководна длъжност в политическа партия - по реда на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Така е издадена и обжалваната заповед. Жалбоподателят иска от ВАС промяна на правното основание за издаване на акта, но не сочи какво трябва да бъде то.

Неоснователно е и второто искане на жалбоподателя - за заплащане на обезщетения по реда на чл. 104, ал. 2, чл. 104, ал. 1 и по чл. 105, ал. 3 от ЗДСл. ВАС счита, че Петров няма право да получи тези искани от него обезщетения.

Обезщетението от 3 месечни заплати по чл. 104, ал. 2 от ЗДСл се полага само в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ от закона - т. е. когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1 - има двама служители в една администрация, които са били в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. В тези случаи, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с единия от двамата държавни служители по своя преценка - вж. чл. 103, ал. 1, т. 4, изр. 2 от ЗДСл. По делото несъвместимостта не е по чл. 7, ал. 2, т. 1, а такава по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, поради което Петров няма право на обезщетение от три месечни заплати на основание чл. 104, ал. 2 от с. з.

Жалбоподателят няма право на обезщетение и по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Такова, видно от текста на нормата, се полага" когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда". В случая тази заповед е издадена от министъра по желанието на Петров, а сам той, чрез процесуалния си представител, е оттеглил искането си, направено в жалбата, за отмяната `и.

Обезщетение по реда на чл. 105, ал. 3 от ЗДСл се изплаща тогава, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от служителя след даване на едномесечно предизвестие. Органът по назначаването, ако желае, може да прекрати правоотношението преди изтичането на даденото от служителя едномесечно предизвестие, но в такива случаи е длъжен да заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето. В казуса липсва прекратяване на служебното правоотношение по искане на Петров с дадено едномесечно предизвестие, прекратено от страна на министъра, поради което не му се полага и обезщетение.

Искането за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е удовлетворено с обжалваната МЗ. Видно от последната, министърът е заповядал да се изплати такова на Петров на основание чл. 61 от ЗДСл - за неползван платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 4 работни дни.

В писмената защита на процесуалния представител на министъра е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите за неоснователност на жалбата, то се явява основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 64, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати възнаграждение на МОСВ в размер на 150, 00 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 на Висшия адвокатски съвет.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение