Решение № 9522 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2016 г.

Решение № 9522 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия при Военно медицинска академия (ЦВМК при ВМА) против решение № 3574/26.05.2016 г. по адм. дело № 2855/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 15 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза (издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 27 от 15.03.2013 г., в сила от 14.03.2013 г., изм., бр. 22 от 22.03.2016 г., в сила от 22.03.2016 г.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Б. Л. П., от гр. С. чрез адв. Д. К., от АК - В. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че неправилно административният съд е приел, че не е налице тежка форма на дискова болест. В раздел "Други дорзопатии М 50 - М 51" е посочено, че тежка форма на дискова болест има при дискови хернии на повече от едно ниво, а при ответника са три хернии и при чести рецидиви с продължителна неработоспособност, видно от посоченото в здравно-производствената характеристика. ЦВМК се е съобразила със становището на командира на Националната гвардейска част съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2.3 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3574/26.05.2016 г. по адм. дело № 2588/2016 г. Административен съд С. - град е отменил експертно решение (ЕР) по годността за военна служба № 31/4 от 07.03.2016 г. на ЦВМК, с което е прието, че Б. Л. П. е негоден за военна служба по т. р. М51,2"А" от Медицински стандарт 2013 г., част I, приет по приложение № 1 към Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореното експертно решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и след неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основания за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че освидетелстваното лице е служител във военно формирование № 54800 - Национална гвардейска част, гр. С., в която е постъпил на 11.09.1996 г. на длъжност оркестрант, кларнетист. Бил е в отпуск поради временна неработоспособност от 13.03.2015 г. до 08.09.2015 г., поради заболяване - увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел, дискова херния на ниво L5-S1; дискова протрузия на ниво L4-L5; остеохондроза и спондилоза в поясния отдел. Насочен от ЛКК към ТЕЛК с ЕР на ТЕЛК № 0045 от 01.10.2015 г. на обща ТЕЛК ВМА ЦВМК е бил признат за работоспособен, като органа на медицинската експертиза е признал временна неработоспособност и е продължил отпуска по болест от 09.09.2015 г. до 30.09.2015 г. Насочил е Попгеоргиев към ЦВМК за определяне на годността му за военна служба. ЦВМК с протокол № 44 от 07.03.2016 г. е взела решение, че освидетелстваното лице не е годно за военна служба по р. М51,2"А" от МС/2013 г., част I и е постановила ЕР № 31/4 от 07.03.2016 г., което е било предмет на оспорване пред Административен съд С. - град. Съдът е изслушал съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че Б. Л. П. страда от описаното в актовете заболяване. Началният момент е датиран от 2006 г. и в годините е имал няколкократно обостряне, за което е бил лекуван и е ползвал отпуск по болест. При проведеното електромиографско изследване не са били установени нарушения в нервната проводимост. Наличните дегенеративни промени в гръбначния стълб са предпоставка за възникване на болкова симптоматика или други неврологични оплаквания. Влошаването на състоянието, според вещото лице, може да се провокира от различни фактори, включително и пренапрежение или натоварване. Периодичната физиотерапия и рехабилитация с цел профилактика на такива обостряния, която освидетелстваното лице е съблюдавало през годините предполага, че заболяването не би следвало да бъде пречка за изпълнение на служебните му задължения като музикант / оркестрант. С. П. 1 към чл. 2 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза тежки форми на дискова болест са дискови хернии на повече от едно ниво или дискова херния на едно ниво с отпадна неврологична симптоматика или с миелопатия, чести рецидиви с продължителна неработоспособност, което детерминира негодност за военна служба. Указанията за доказване на това състояние при наличие на клиничната симптоматика изискват извършването на компютърна аксиална томография (КАТ), магнитно-резонансна томография (МРТ) и електромиография (ЕМГ). Видно от административната преписка е, че при освидетелстването на военнослужещия е извършена единствено ЕМГ. Доказателствата за извършено КАТ изследване не са представени, а изследването МРТ е било от предходен период. Отчитайки тези обстоятелства, административният съд законосъобразно е приел, че ЦВМК е издала своя акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неизвършвайки пълния набор от изследвания, заложени в Приложение 1 към чл. 2 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. за военномедицинската експертиза. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, при уважаване на възражението за прекомерност до размер на 1/2. Редукцията е продиктувана от характера и сложността на спора и несъответстващо високия размер на изплатения адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение