Решение № 12084 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2020 г.

Решение № 12084 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Инокстрейд" ЕООД, представено от адв. Т. Кумчев, срещу решение № 790/16.04.2020 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 2297 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004894-091-001/08.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Оплакванията на касатора за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите за значението на липсата на реквизити на фискалните бонове за установяване на факта на плащането в брой, както и на конструкцията за наличие на отклонение от данъчно облагане в хипотезата на начисляване на възнаграждение или на обезщетение за неосъществени услуги. Като значимо за правилното прилагане на материалния закон сочи решението на Съда по дело С-643/11. Определя като пропуск на съда да цени заключението на ССчЕ за счетоводно отразяване от дружеството на получените данъчни документи. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Инокстрейд" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в данъчни периоди 2012 - 2016 г. в общ размер 194 761. 17 лева и за закъснителни лихви в общ размер 75 884. 45 лева резултат на извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО съответно със сумите 435 268. 60 лева, 383 839. 70 лева, 259 843. 10 лева, 390 729. 60 лева и 477 838. 90 лева. Корекцията на декларирания от данъчно задълженото лице счетоводен финансов резултат е обоснована с анализ на счетоводните му записвания по сметки 302, 304, 401 и 501. Установени са нередности и несъответствия във водената счетоводна отчетност. Кореспонденцията на материалните сметки със сметка каса за двадесет и двама доставчика била осъществена без да съществуват първични счетоводни документи и такива за извършено плащане. Стоките били завеждани само стойностно без да е посочено какво е купено. По предложената от органите по приходите по приходите конструкция щом не се придобити от сочените доставчици и за тях не е платено, придобивното основание е безвъзмездно, т. е за дружеството е възникнал извънреден приход съизмерен с отчетната стойност на изписаните стоки и материали. Пропускът на ДЗЛ да отчете този приход е в нарушение на счетоводното законодателство и е изправен с корекцията по чл. 78 ЗКПО. В данъчен период 2013 г. е извършена корекция в размер 4 215 лева с данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО, като е прието че разходът за фактурирани услуги не е документално обоснован. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Констатациите на съда съответстват на тези на администрацията. Значителна част от съдебния акт е копие на акт от извънсъдебната фаза на производството. Ценено е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според съда не са представени РКО за извършено плащане за изписаните от жалбоподателя стоки и материали, а за доставките за които са представени – не притежават съществени реквизити; за някои плащания са представени фискални бонове от нерегистрирани ЕКАФП. Съдът е възприел и правните изводи на органите по приходите за възникнал извънреден приход за жалбоподателя от безвъзмездно придобиване на стоки и материали. Обсъдил е приложимите счетоводни стандарти и е определил като правомерно преобразуването с РА по реда на чл. 78 ЗКПО на декларирания от жалбоподателя СФР. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за опущения в познавателната дейност на съда при преценката на доказателствените източници. Тази дейност е осъществена в съответствие с процесуалните, логическите и опитните правила. В обхвата й са включени всички относими доказателства – чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Инстанцията по същество е обсъдила заключението на ССчЕ и фактическите установявания в съдебния акт се основават на него. Всъщност касаторът не твърди факти различни от възприетите от съда. Не отрича, че за три броя РКО към фактури на "Фиго" ЕООД липсва номер и дата. Не спори, че за голямата част от доставчиците липсват фактури и придружаващи ги документи, както и доказателства за извършено плащане, а за други индивидуализиращите признаци на регистрираните ЕКАФП са различни от посочените в касовите бележки. С арг. от последния абзац на раздел "Приходи" от общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти /загл. изменено, предишно заглавие Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия – общи разпоредби/ приходите могат да доведат до получаване или увеличаване на различни видове активи – парични средства, вземания, стоки и т. н. Затова и правилно увеличаването на активите – стоки и материали е квалифицирано като приход. Дейността, от която е възникнал този приход, е неразграничима от обичайната дейност на предприятието и затова е било недължимо определянето му като извънреден. Предпоставките за признаване на прихода по т. 5. 1 от СС № 18 – Приходи са възникнали в данъчните периоди на изписване на активите, като б. "г" на цитираната разпоредба е неприложима заради безвъзмездността на придобиването на активите. Касаторът не е отчел в текущата година приходи в нарушение на принципа за текущо начисляване по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч (отм.); и текущо счетоводно отчитане по чл. 3 ЗСч, както и в противоречие с правилата на НСС – общи разпоредби и т. 5. 1 от СС № 18 – Приходи. Извършената на основание чл. 78 ЗКПО корекция на СФР с неотчетените приходи е правомерна. В касационната жалба не се сочат информационни източници за получени от касатора услуги, та да е неправилен изводът на съда за правомерност на основаната на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО корекция на СФР за преодоляване на отклонение от данъчно облагане. При формиране на ДО не е взета предвид водещата до отклонение от данъчно облагане сделка, при която е начислена възнаграждение за неизвършени услуги. Значителна част от касационната жалба е неотносима към характера на производството, тъй като съдържа оплаквания срещу познавателната дейност на органите по приходите, а не на съда и възпроизвежда текст от решение на СЕС, обсъждаща облагане с косвени данъци. Не допринася за ползващо касационния жалбоподател разрешение на спора сочения от него и безспорен факт на отразяване от него на получени данъчни документи в отчетните регистри по ЗДДС и наличието по счетоводни данни на определени количества ламарина. Спорен е бил произходът на активите и той е останал неустановен. Правилното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 5 236 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение