Решение № 3330 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2008 г.

Решение № 3330 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 9.05.2008 г. по ахд № 2148/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "Б" състав, с което е отменено по жалба на "Фууд сървис" ЕООД данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1539/16.01.2004 г. в обжалваната част, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2003 г. в общ размер на 6 696 лв. и вместо това е признато на "Фууд сървис" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за м. 9.2003 г. в размер на на 6 696 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния данъчен закон и необосновано, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Фууд сървис" ЕООД, гр. София, иска чрез процесуален представител, оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че с обжалвания ДРА, мълчаливо потвърден от директора на РДД - София, незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2003 г. по три броя фактури от м. 06.2002 г., издадени от "Пробизнес КЛ" ООДв размер на на 6 696 лв., тъй като с тях са придобити дългосрочни материални активи (ДМА) от жалбоподателя преди регистрацията по ЗДДС (отм.) и към нейния момент са спазени условията по чл. 69 ЗДДС (отм.) за признаване на право на приспадане на данъчен кредит на налични ДМА към датата на регистрацията, придобит преди това. Основателно е оплакването на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено в срока по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), който в хипотезата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.) започва да тече от данъчния период на регистрацията по ЗДДС (отм.) и е тримесечен. В случая дружеството се е регистрирало по ЗДДС през м. 03.2003 г., а е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по издадените през м. 06.2002 г. фактури чрез включването им в дневника за покупки и справката - декларация по ЗДДС (отм.) през м. 09.2003 г. Този тримесечен срок се отнася и за случаите по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС (отм.), в които е уредено изключение само от изискването получателя по доставката да е регистрирано по ЗДДС (отм.) лице към момента на данъчното събитие, но не и от срока, с изтичането на който неупражненото материално право на приспадане на данъчен кредит се погасява. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу спорната част от ДРА. С оглед изхода на делото на дирекция "ОУИ", гр. София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размера на по 500 (петстотин) лева за всяка от двете инстанции или общо 1000 (хиляда) лева, платими от ответника по касационна жалба на основание чл. 143 АПК вр. чл. 228 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение