Решение № 1813 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Тодоров от гр. Варна, чрез адв. Маринова, срещу решение 624 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело 1688/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1864/06.07.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.6 и ал.1 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път.С доводи за необоснованост , незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Варна, в писмен отговор по жалбата, чрез юрк.Петрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски - юрк.възнаграждение. Ответниците И. Душева, М. Петров и И. Попов не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло законосъобразността на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед 1864/06.07.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено на И. Душева прокарване на временен път до собственият й имот с идентификатор 10135.2552.2350 по КК на гр. Варна, [жк] с ширина 3,50 м., като от отворен на място път с идентификатор 10135.2552.2345 се премине през два имота с идентификатори 10135.2552.2733 /съсобствен на М. Петров и И. Попов, с обща засегната площ 41 кв. м./ и 10135.2552.2351 / собственост на Т. Тодоров с обща засегната площ 17 кв. м/, съобразно Скица 329/24.06.2021 г., неразделна част от заповедта. За да постанови оспореното решение ,административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия от кмета на Община Варна по т. І. 1 от заповед 5515/31.12.2019 г. , при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. приетите две съдебно-технически експертизи , е прието, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като разрешеното прокарване на временния път за достъп до имот с идентификатор 10135.2552.2350 по КК на гр.Варна следва контура на улица тупик от о.т.825 до о.т.837 по действащия ПУП-ПУР от 2012г. и се явява най лесно и икономично осъществимата възможност за достъп до имота на заявителката. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на визираното правно основание по чл. 190 ЗУТ, който урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Разпоредбата на ал.3, чл. 190 ЗУТ въвежда, макар и не в условията на императивност, изискване временните пътища да следват новите улици по ПУП, което изискване е съобразено от административния орган и Комисията /по т. 5-2 от протокол 5/10.06.2021 г./. Вещите лица сочат в заключенията си, че не съществува по-изгоден вариант за осъществяване на достът по имот с идентификатор 10135.2552.2350, който да е съобразен с предвижданията на уличната регулация по действащия ПУП-ПУР и който в по-малка степен да засяга служещите имоти. Предвиденото отклонение на временния път следва контура на улицата тупик по плана в частта ,засягаща имота на касатора с идентификатор 10135.2552.2351 от о.т.832-о.т.833-о.т.834-о.т.835-о.т.836-о.т.837, поради което всички възражения за засягане на налична ограда, дървестна растителност /смокиня/ и намалено отстояние до сградата, се явяват ирелевантни в настоящето производство. Те са относими към законосъобразността на ПУП-ПУР в частта за предвидения тупик, която заповед обаче е влязла в сила. Неоснователни се явяват с оглед на горното и възраженията по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при кредитиране на експертните заключения, тъй като последните не си противоречат в констатацията, че разрешения с процесната заповед временен път съвпада с трасето на улицата-тупик по действащия ПУР. Ирелевантни в това производство са възраженията за правилно отразяване на имотите на трети лица и пътя в КК, тъй като скицата неразделна част от заповедта отразява без отклонения ПУП-ПУР и процедираните имоти- господстващия и двата служещи имота. С оглед на горното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.209,т.3 АПК , касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението в сила. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от кмета на Община Варна, касаторът дължи за настоящата инстанция юрк. възнаграждение в минимален размер от 100лв, определен по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ . Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,