Решение № 13397 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Т., от [населено място], община Столична против решение 2312 / 09.04.2024 г. по адм. дело 10981 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Медарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заявление вх. 2108-21-10 / 08.07.2022 г. Л. Г. Т. е поискал отпускане на добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ към получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ). С разпореждане [номер] / 26.07.2022 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване е била отпусната исканата добавка по чл.9, ал.1, т.2 ЗПГРРЛ, считано от 01.08.2022 г. за период на репресията, определен от 12 месеца с определен месечен размер от 160,71 лева. С разпореждане [номер]/62 от 26.08.2022 г. длъжностното лице по ПО е издало нов акт по същото заявление, с което е отказало да отпусне добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ на Л. Г. Т.. С разпореждане [номер] / 30.09.2022 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ е била индексирана ЛПИОЗ на Л. Т. и отпуснатата добавка по реда на ЗПГРРЛ. С решение 2153-21-195 от 27.10.2023 г. директорът на ТП на НОИ София град и в съответствие с дадените му указания по прилагането на процесуалния закон с решение 4855/17.07.2023 г. по адм. дело 847/2023 г. на Административен съд София - град е отменил разпореждане [номер] / 26.07.2022 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване, с което е била отпусната добавка по ЗПГРРЛ към получаваната от Т. ЛПИОЗ, отхвърлил е жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/62 от 26.08.2022 г. на длъжностното лице по ПО, с което е отказано отпусне на добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ и е отменил разпореждане [номер] / 30.09.2022 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ в частта за индексираната добавка по чл.9 ЗПГРРЛ към ЛПИОЗ на Л. Т.. С решение 2312 / 09.04.2024 г. по адм. дело 10981 / 2023 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Л. Г. Т., от [населено място], община Столична срещу решение 2153-21-195 от 27.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град. В чл.1 от ЗПГРРЛ са изчерпателно изброени хипотезите, при които е налице репресия, даваща основание за получаване на добавка към отпусната пенсия. В пенсионното производство жалбоподателят се е позовал на присъда 9 / 17.01.1986 г. на Девненския районен съд, съгласно която той е бил признат за виновен в това, че на 02.12.1985 г. самоволно е напуснал гр. Девня, въпреки установената по административен ред забрана, поради което на основание чл.272, ал.1 НК е бил осъден на четири месеца лишаване от свобода, както и на задължително заселване за срок от една година в гр. Бяла. Допуснатото отклонение по наложената по административен ред санкция по чл. 40а от Закона за народната милиция и последвалата присъда не установяват обстоятелства за осъществена репресия по произход, политически убеждения или религиозни вярвания за периода 12.09.1944 г. 10.11.1989 г., нито са във връзка с изброените актове на репресия в чл.1, т.1-16 ЗПГРРЛ. Съгласно чл. 40а от ЗНМ(отм.)(в приложима редакция ДВ, бр.63 от 1983 г.) пълнолетно трудоспособно лице, което по неуважителни причини не по-малко от четири месеца в продължение на една година не упражнява общественополезен труд и получава нетрудови доходи от експлоатация на чужд труд, спекулация, валутни нарушения, контрабанда, хазарт, изнудване на близки, неморален живот или има други прояви, които представляват опасност за обществения ред или за сигурността на страната, ако извършеното не съставлява престъпление, може да бъде установено принудително в друго населено място за срок от една до три години. Липсват доказателства принудителната административна мярка по чл. 40а ЗНМ(отм.) да е наложена по политически причини или други основания (произход или религиозни вярвания), обуславящи незаконна репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. Престъплението по присъдата на Девненския районен съд не попада в наказателноправните състави на престъпленията по глава първа от Наказателния кодекс, за които е обявена политическа и гражданска реабилитация по ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба, разноски за тази инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение