Решение № 9593 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2016 г.

Решение № 9593 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството e по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. Б. С. против решение № 3117 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 7556/2015 г. описа на Административен съд - С. град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на административния акт. Претендират се съдебни разноски. Ответната страна - Ректорът на Технически университет - гр. С., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира съдебни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ч. Б. С. от гр. Б. против писмо изх. № 21-00-371/22.07.2015 г. на ректора на ТУ- С.. Така постановеното решение е недопустимо. Неправилен е изводът на АССГ, че обжалваното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото има само уведомителен характер, с него не се засягат правата и интересите на касатора. В писмото е посочено, че длъжността "главен асистент" в ТУ може да се заеме само по основен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, но не и по допълнителен такъв по чл. 111 КТ. В тази връзка Стоянов е уведомен, че не може да бъде назначен на длъжността "главен асистент" на осн. чл. 111 КТ, но може да бъде назначен на същата длъжност на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. В случая ректорът действа като работодател, а не като административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗВО трудовите правотношения между Висшето училище/ВУ/ и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор. В случая изборът е утвърден със заповед на ректора на 06.07.2015 г., следователно от този момент е възникнало и трудовото правотношение между ВУ и касатора. Възникването и съществуването на трудовото правоотношение може да бъде установено, чрез подаване на иск по реда на чл. 357 КТ. От момента на утвърждаване на избора възникналите между работодателя и служителя спорове следва да се решават единствено по реда на КТ. Както бе споменато и по-горе в конкретния случай ректорът има качеството на работодател, а не действа като административен орган в изпълнение на делегирани му със закон властнически правомощия, а оттук - не се създава правоотношение на власт и подчинение, тъй като трудовото правоотношение е между равнопоставени правни субекти. След като изборът, извършен след провеждането на конкурс, съставлява основание за възникване на трудово правоотношение, то постановените във връзка с провеждането на конкурса актове обективират правни действия на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, но не и едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване дейност на изпълнителната власт по смисъла на чл. 21 АПК. Като е стигнал до различен извод и е приел за разглеждане по същество подадената жалба на Ч. Б. С. АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и вместо него - постановен друг, с който жалбата бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - VII отделение