Решение № 14886 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2019 г.

Решение № 14886 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2422/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска Народна Банка, чрез процесуалния си представител адв. Войнова, срещу Решение № 109/25.01.2019 г., постановено по адм. д. № 560/2016 от Административен съд – Варна, в частта, с която в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Българска Народна Банка (БНБ) е осъдена да заплати на Н. Кантарев обезщетение за имуществени вреди в размер на 1835, 72 лв. претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, (КТБ) в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон и съществени такива на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в жалбата се твърди и постановяването му като необосновано. Изразява доводи, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че първоинстанционният съд не е тълкувал правилно решението на съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено от него във връзка с делото. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявения от Н. Кантарев иск за имуществени вреди. Претендира направените в производство и пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. Войнова, която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. С постъпила по делото писмена защита от адв. Войнова на 29.05.2019 г. жалбата се поддържа, а по същество се иска нейното уважаване. Ответникът по касационната жалба – Н. Кантарев от [населено място] не представя отговор на касационната жалба. В представена по делото молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съставът на Административен съд - Варна е уважил частично предявения от Н. Кантарев от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС срещу Българска Народна Банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3710, 91 лв., вследствие на гарантирания му депозит в Корпоративна търговска банка за периода 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г., претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. като го е приел за основателен до размер на сумата от 1835, 72 лв., а в останалата част над тази сума до пълния претендиран размер за сумата от 3710, 91 лв. е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Установено е от първоинстанционния съд, че на 4.03.2014 г. Кантарев е сключил с КТБ рамков договор за платежни услуги (л. 62 от адм. дело № 560/2016 г). Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с едномесечно писмено предизвестие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства. На същата дата между ищеца и КТБ е сключен анекс № 137266 към рамковия договор (л. 63 от същото дело), за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит "Евролев" с валутна клауза. Според условията на анекса, по депозита е разрешено свободно довнасяне и теглене на суми, а олихвяването е веднъж годишно - на 31 декември или при закриване на депозита. Съгласно чл. 6 от анекса, за депозити над 55 000 лв., лихвата е 7 %. Съгласно чл. 12, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фонда/, а според ал. 3, изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ. Установено от съда е, че на 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца (л. 40 от адм. дело № 560/2016 г). Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. В тази връзка БНБ възложила на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група (КТБ АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен одитор в срок от десет дни. По делото било установено още, че 25.06.2014 г. на "Делойт одит" ООД, "Ърнст и Янг" ООД и "Афа" ООД била възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството на 95, 4% от кредитния и 99, 1 % от инвестиционния портфейл на КТБ, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки, но поради недостатъчна информация одиторите не са коментирали размера на необходимите допълнителни обезценки. В тази връзка, на одиторите била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ – вж. в тази връзка Решение на УС на БНБ от 6.11.2014 г. (л. 52 от адм. дело № 560/2016 г.). Констатирано от съда е, че с Решение № 82/30.06.2014 г. (л. 45 от същото дело), с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от 1.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити на "КТБ" АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. Съгласно приложение към решението (л. 48), лихвеният процент за банковата система без КТБ по депозити, договорени за ползване след предизвестие е 2, 59 %. На 25.07.2014 г., в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ квесторите на "КТБ" АД представили доклад за текущото състояние на банката, публикуван на страницата на БНБ. Според този доклад, още на 20.06.2014 г. при проверка на перото "други активи" в ежедневната оборотна ведомост на банката е констатиран необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в левова равностойност, като операцията била взета на база протокол-разписка от 19.06.2014 г., според който "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава получаването и задължението си към КТБ на суми в различни валути с обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол-разписка, дължимите суми следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014 г. За това вземане квесторите са уведомили БНБ с докладна записка № 83229/8.07.2014 г. От доклада на квесторите се установява още, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9, 7 %) по-малко. По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. През м. юли 2014 г., на одиторите, извършили частичната проверка, била възложена цялостна оценка на всички активи на "КТБ" АД, за срок до 20.10.2014 г., въз основа на която да се извърши обезценка на активите и намаляване на собствения капитал. На 14 юли 2014 г. при Президента на Република България се състояла среща, на която участвали представители на основните парламентарни политически сили в 42-то Народно събрание, Правителството и БНБ. На тази среща било отхвърлено предложението на БНБ и на Правителството за приемане на Закон за преструктуриране на КТБ. Предлаганото преструктуриране било предварително консултирано с Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия на среща, проведена в България на 8 юли 2014 г. – вж. в тази връзка прессъобщение на БНБ от 22 август 2014 г., л. 85. Първоинстанционният съд е установил също, че с Решение № 114/16.09.2014 г. (л. 49) Управителния съвет на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД. Съдът е установил, че на 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на "Ърнест енд Янг Одит" ООД, "Делойт България" ООД и "Афа" ООД, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 4.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3745313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно преденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. В допълнение, с писмо от 5.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина. Констатирано по делото е също, че с Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 52 от същото дело) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 4.12.2014 г. От постъпилия по делото отговор с вх. № 5097/13.10.2016 г. от КТБ АД – в несъстоятелност (л. 61 от същото дело), на 6.11.2014 г. първоинстанционният съд е установил, че на ищеца е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 86973, 81 лв. към ФГВБ, като в гарантираните за изплащане суми са включени и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Депозитът на ищеца е открит на 5.03.2014 г. и единственото му олихвяване в размер на 2673, 81 лв. е извършено на 6.11.2014 г., поради служебното му закриване. Установено по делото е, че лихвеният процент до 1.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 1.07.2014 г. – 6.11.2014 г. – съгласно Решение № 82/30.06.2014 г. Общият размер на лихвата е сбор от лихвосумите за реалния брой дни, за които депозираната сума е престояла по депозитната сметка, като към ФГВБ е подадена информация за заплащане на цялата сума – главница и лихви до 6.11.2014 г. Начислената, но неосчетоводена възнаградителна лихва за периода 20.06.2014 г. – 6.11.2014 г. е в размер на 938, 42 лв., а за периода 30.06.2014 г. – 6.11.2014 г. е в размер на 774, 51 лв. На 4.12.2014 г. Алианц Банк България изплатила на ищеца 86973, 81 лв. (л. 4 от същото дело), в това число главница 84300 лв. и лихви 2673, 81 лв., начислени към 6.11.2014 г. Първоинстанционният съд е установил още, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 6.11.2014 г. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура, по съображения, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2014 г. – към който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е установено, че собственият капитал на КТБ е отрицателна величина. С Решение № 1443/3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. С Определение № 2787/4.11.2016 г. първоинстанционният съд по делото е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, с формулирани осем въпроса за тълкуване на чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 1, точка 3, подточка i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. В тази връзка е образувано дело С-571/16, по което СЕС е постановил Решение от 4 октомври 2018 г., както следва: 1) Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. 2) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство. 3) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба. 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като г - н Н. Кантарев 5) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата в Б. на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза: – допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Б. та народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност, – не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган, – допускат национална правна уредба, съгласно която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери, – допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея, и – допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да провери. С цел установяване на фактическата обстановка от съда по делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза, (ССЕ) от заключението по която с вх. № 221/7.01.2019 г. (л. 436 от същото дело) – неоспорено от страните, административният съд е установил, че съгласно сключения между ищеца и КТБ договор за безсрочен депозит и анекс към него, договорената лихва се определя по тарифа на банката и според размера на депозираната сума – в конкретния случай 7 %. Лихвата по депозита се начислява в края на календарната година, ако депозираната сума е престояла в банката поне 30 дни. Относно начислената по депозита лихва, вещото лице е установило по периоди следното: за периода 20.06.2014 г. – 06.11.2014 г. по депозита на ищеца е начислена лихва общо в размер на 938, 42 лв., от които: 163, 91 лв. за периода 20.06.2014 г. - 30.06.2014 г. по анекс № 13766 – 7 %; 774, 51 лв. за периода 1.07.2014 г. - 6.11.2014 г. по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ; за периода 25.07.2014 г. – 6.11.2014 г. по депозита на ищеца е начислена лихва в размер на 630, 41 лв. Така установените суми по периоди са включени в размер на изплатените лихви – вж. протокол от с. з. на 15.01.2019 г. Изчислената от ССЕ законна лихва по периоди е както следва: за периода 30.06.2014 г. – 06.11.2014 г. – 3053, 27 лв; за периода 25.07.2014 г. – 6.11.2014 г. – 2466, 13 лв. При така установеното от фактическа страна и съобразно тълкуването на правото на ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело С-571/06, съдът е приел от правна страна следното: за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1 компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2 в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3 схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Обосновал се е, че съгласно приетото от СЕС в т. 117 от Решението по дело С-571/16, разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Изложил е подробни мотиви, че съгласно приетото от СЕО в Решение от 9 март 1978 г., S т. 14-16, директният ефект означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие, поради което тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Посочил е в мотивите си, че при това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. Приел е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. Счел е, че от установените по делото факти безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния петдневния срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 – (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). По тези съображения е счел, че от страна на ищеца е доказано наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Относно размера на вредите е извършеното нарушение на правото на ЕС е приел, че БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г. Заключил е, че само за този период е налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди, като реално претърпяната от ищеца вреда са явява само разликата между законната лихва за периода от 25.07.2014 г. – 6.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита на ищеца. Позовавайки се на приетата по делото ССЕ решаващият съд е приел, че реално претърпяната вреда от ищеца по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 1835, 72 лв. В останалата част за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер за сумата от 3710, 91 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, счита, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест като е доказал наличието на действително претърпяна вреда в присъдения от първоинстанционния съд размер. Правилно съдът е приел, позовавайки се на практиката на СЕС, че приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Законосъобразен и правилен е направения от съда извод, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Изискваният от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. В този смисъл неоснователни са наведените от касатора в жалбата и в писмената защита доводи за пределите на компетентност на БНБ. От установените по делото факти безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 – (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи за липса на претърпени вреди и по точно, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва за забава. Следва да се има предвид, че на основание договора от 4.03.2014 г. за платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи – парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. От изложеното недвусмислено следва, че единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая това условие е настъпило безспорно. Настоящата касационна инстанция не споделя и релевираните в касационната жалба доводи за липса на причинно – следствена връзка. Обосновано съдът е приел, че предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО – изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, то липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно - следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Правилно съдът е посочил в мотивите на обжалвания съдбен акт, че Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити, като действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Именно след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т. е. като правилно е заключил решаващия съд, БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищеца, което недвусмислено обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл. 86 от ЗЗД. Обосновано Административен съд - Варна е приел, че е налице извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Законосъобразно решаващия съд е приел, че за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г. За този период безспорно е налице и причинно - следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди, като в останалата част правилно съдът е отхвърлил предявеният иск като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Варна е достигнал до извод, че от страна на ищеца е доказано наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно – следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди представляващи законна лихва за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г в размер на сумата от 1835, 72 лв. Разноски по делото не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,