Решение № 15261 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2018 г.

Решение № 15261 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 168 от 15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 542/2017 г., Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД против писмена покана с изх. № 13-29-07-307/29.06.2017 г. на директора на РЗОК – П.. Осъдил е "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД да заплати на РЗОК – П., сумата в размер на 200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. Петкова с оплакване, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което оспорената писмена покана да бъде отменена или делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – П., чрез пълномощника ст. юрк. Миков, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за потвърждаване на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е положил максимални усилия за установяване на обстоятелствата по делото, изясняване твърденията на страните, установявайки правилно фактическата обстановка по спора. Анализирани са всестранно приетите по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на назначените експертизи. Предмет на делото е изпълнението по сключения между "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД и НЗОК, чрез директора на РЗОК – П., договор № 13/РД-29-361/16.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и допълнителни споразумения № 2/14.05.2016 г. и № 3/06.02.2017 г. Със заповед № 13-РД-09-429/20.03.2017 г. на директора на РЗОК – П. е наредено да бъде извършена тематична проверка на жалбоподателя със задача: Проверка по постъпила жалба от РЗИ – П. в РЗОК – П. с вх. № 13/29-99-58/16.03.2017 г. от г–жа Ю. Я.. За резултатите от извършената проверка е съставен доклад с вх. № 13/93-00-649/24.04.2017 г., в който е отразено, че "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД е отчела неизвършена специализирана медицинска дейност, за която е получила неоснователно заплащане, което следва да се възстанови за АЛ № 000381/05.12.2016 г. В него подробно е обяснено, че на ЗОЛ В. И. с АЛ № 000381/05.12.2016 г. е отчетена и закупена специализирана извънболнична помощ по пакет "Детска пневмология и фтизиатрия" – вторичен диспансерен преглед по повод основна диагноза J45. 0 "Астма с преобладаващ алергичен компонент" от д-р К. Г. – лекар – специалист по "Детска пневмология и фтизиатрия". В същия амбулаторен лист са назначени кръвни изследвания, които не са отчетени и заплатени от РЗОК – П.. В представения амбулаторен лист са попълнени всички изискуеми реквизити, в т. ч. и подпис на пациент/родител. В допълнително подадени обяснения във връзка с проверката, д-р Г. е посочила, че е извършила преглед на В. И. на 05.12.2016 г., като към амбулаторния лист (АЛ) е приложен документ Медицинско направление/Искане за ТЕЛК (бл. МЗ-НЗОК № 119 А) от 05.12.2016 г. Това направление не е отразено в АЛ № 381/05.12.2016 г., като по обяснения на д-р Г., не се налага вписването му, тъй като това направление не се включва в електронния отчет. При представяне на посочения АЛ на майката на В. И. - Ю. Я., същата оспорва подписа, положен в графа "Подпис на пациент". При представяне на оригинала на бл. МЗ-НЗОК № 119 А от 05.12.2016 г. е констатирано, че е имало преглед при детски пулмолог, като информацията съответства на отразеното в АЛ № 381/05.12.2016 г., но въпреки това направлението не е отбелязано в амбулаторния лист. При представяне на бл. МЗ-НЗОК № 119 А от 05.12.2016 г. на Ю. Я., същата е отрекла направлението да е издадено на 05.12.2016 г., като твърди, че е получила бл. МЗ-НЗОК № 119 А през средата на ноември и го е представила в ТЕЛК на 07.12.2016 г. С оглед тези данни в доклада, проверяващите служители на РЗОК – П. са приели, че на 05.12.2016 г. детето В. И. не е бил прегледан от д-р Г., тъй като Ю. Я. не е подписала амбулаторния лист, а направление бл. МЗ-НЗОК № 119 А не е издадено на 05.12.2016 г., поради което липсва извършване на специализирана медицинска дейност, която е отчетена. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № 61/13.04.2017 г., в който е отразено, че сумата от 9, 50 лв. е заплатена неоснователно на изпълнителя на специализирана медицинска дейност, поради което на основание чл. 76 а от ЗЗО следва да бъде възстановена. В законоустановения срок е постъпило възражение против констатациите и изводите по извършената проверка. С оспорената писмена покана изх. № 13-29-07-307/29.06.2017 г., директорът на РЗОК – П. е поканил "Д-р К. Г. – АСМП-ИП" ЕООД да възстанови получената без правно основание сума от 9, 50 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна Административен съд – П. е обосновал правилния извод за издаване на писмената покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76 а от Закона за здравното осигуряване. Съдът е изяснил спорния въпрос досежно инструктивния срок за подаване на жалба от страна на ЗОЛ по чл. 35, ал. 3 от ЗЗО. След преценка на доказателствата по делото, в т. ч. изслушване на свидетелите Ю. Я. и Т. И. (баща на В. И.) и след извършените две графологични експертизи, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не е извършен вторичен преглед на ЗОЛ В. И. на 05.12.2016 г., за което е издаден АЛ № 381/05.12.2016 г., поради което заплатената сума за отчетената медицинска дейност, се явява получена без правно основание. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и констатациите на назначените по делото експертизи, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията на касатора за недопустимост на административния акт, поради просрочие на жалбата на Ю. Я.. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че 7-дневният срок, въведен с ал. 7 на чл. 72 от ЗЗО е инструктивен. Пропускането му не освобождава изпълнителя на медицинска помощ от задълженията му по договора с НЗОК, не преклудира правомощието на компетентния орган да възложи извършване на проверка и да претендира възстановяване на изплатените без правно основание суми. Съгласно чл. 72, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО - ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г.) непосредственият контрол по ал. 2 е периодичен и за извършване на проверки по постъпили жалби от здравноосигурени лица в случаите по чл. 35, ал. 2. От показанията на свидетелката Ю. Я. се установява, че същата нито е водила детето си на преглед на 05.12.2016 г., нито е получила направлението за ТЕЛК на тази дата. Оспорила е положения в АЛ № 318/05.12.2016 г. подпис на пациент, съответно подпис на родител. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза се установява, че амбулаторния лист от 05.12.2016 г. не е подписан от Ю. Я.. От показанията на свидетеля Т. И. също се установява, че подписът в амбулаторния лист не е негов, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. При тези данни правилно съдът е приел, че на 05.12.2016 г. вторичен диспансерен преглед на ЗОЛ В. И. не е бил проведен. Обстоятелството, че според графологичната експертиза за дата на издаване на бл. МЗ-НЗОК № 119 А е отразено 05.12.2016 г., не променя този извод, тъй като в издадения амбулаторен лист не е вписано издаването на този вид направление и самото направление не може да обоснове провеждането на диспансерен преглед. В допълнение следва да се отбележи, че и назначените в амбулаторния лист кръвни изследвания, също не са били направени на В. И. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материално правната предпоставка за възстановяване на "неоснователно получената сума", като е изяснил, че това е сума, получена без правно основание. Безспорно е, че неизпълнена и отчетена медицинска дейност води до заплащането й без основание, поради което не може да се приеме, че редът за издаване на административния акт не е този по чл. 76 а от ЗЗО, а медицинският изпълнител е следвало да се санкционира за извършено административно нарушение по Приложение № 3 към НРД, поради липса на подпис на амбулаторния лист. В случая АЛ № 381/05.12.2016 г. съдържа всички изискуеми реквизити и не е налице нарушение в изготвянето на медицинска документация, а имаме неизвършена и заплатена медицинска дейност. Подписът, положен в амбулаторния лист не е на нито един от родителите на ЗОЛ, което обосновано води до извода, че лицето не е информирано за предприета медицинска дейност и терапия по повод проведения и отразен в АЛ преглед. Неоснователно е и възражението на касатора за липса на мотиви в административния акт. В писмената покана е описана подробно фактическата обстановка, като е дадено мотивирано обяснение защо не са възприети възраженията на лечебното заведение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на РЗОК – П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 (сто) лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,