Решение № 15782 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2015 г.

Решение № 15782 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. и Г. К. Д., чрез пълномощника им адв. Х. П. срещу решение № 105 от 10 юни 2015 г., постановено по адм. дело № 514/2014 г., по описа на Административен съд С. З. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им с направеното с нея искане за обявяване нищожността на решение № 283 от 28 юни 2012 г. на Общински съвет - С. З. за одобряване на подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване за територията на парк "Бедечка" гр. С. Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с последователни номера от кв. 801 до кв. 831, в частта му относно УПИ VI - 6108, кв. 815, УПИ X - 6702 за озеленяване кв. 815 и новообразувана улица от изток на урегулираните имоти. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правят искане за отмяната му и за присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът - Общински съвет С. З., чрез пълномощника си юрисконсулт Д. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. З. е отхвърлил жалбата на касаторите с искане за обявяване на нищожност на решение № 283 от 28 юни 2012 г. на Общински съвет С. З. за одобряване на подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване за територията на парк "Бедечка" гр. С. Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с последователни номера от кв. 801 до кв. 831, в частта му относно УПИ VI - 6108, кв. 815, УПИ X - 6702 за озеленяване кв. 815 и новообразувана улица от изток на урегулираните имоти. За да постанови този резултат съдът е приела, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната нищожност, поради което е стигнал до извод за неоснователност на жалбата. Решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а именно, че решението на Общински съвет С. З. е прието при наличие на кворум и необходимото мнозинство като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Също така правилен е и изводът на инстанцията по същество, че административният акт е постановен в законоустановената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Обосновано е заключението на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правилно е отбелязано, че нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Правилно административният съд, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото е установил, че на 11 септември 2003 г. Общински съвет С. З. е приел решение за част от територията на парк "Бедечка" да се запази парковото отреждане, а за друга част от територията на парка отреждането за парк да отпадне като са посочени конкретни граници. С решение от 26 май 2011 г. Общински съвет С. З. одобрява проект за актуализация на ОУП на гр. С. Загора, крайградските територии и приложените план-схеми към него. На 07 юни 2011 г. главният архитект, на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, в приложимата му редакция и чл. 16 от ЗУТ разрешава на собственици на възстановени земи да възложат изработване на ПУП-ПРЗ на територията на парк "Бедечка" при съобразяване с ОУП при изрично посочени устройствени параметри и при изпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Изработеният предварителен проект на ПУП-ПРЗ е внесен за съгласуване в общината и същият предварително е разгледан от ЕСУТ и е приет. Проектът е изработен въз основа на влязла в сила кадастрална карта и одобрена актуализация на ОУП на гр. С. Загора. За изработването на проекта е направено съобщение в "Д. вестник". Проведено е обществено обсъждане, постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ, който приема окончателния проект на ПУП-ПРЗ. Кметът е внесъл предложение до Общинския съвет за одобряването му. Планът за регулация е изработен на основание чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и след извършване на съответните съгласувателни процедури за всички части от плана и е одобрен с оспореното пред първоинстанционния съд решение на Общинския съвет, което е обявено в "Д. вестник". Следователно изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата нищожност, е правилен. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на Общинския съвет е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, водещи до неговата нищожност. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че за територията на парк "Бедечка" не е налице преходен регулационен план, както и че имотите на жалбоподателите не са нанесени в одобрените КК и КР, както и че същите не са фигурирали в него, нито към датата на образуване на производството по изработването на оспорения ПУП, нито към момента на приемането му и съответно същите не са предмет на оспорения ПУП-ПРЗ. Същите са отразени в КК и КР след приемане на обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Правилно съдът приема, че след като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗУТ и чл. 115, ал. 2 от ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея, като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите. След като имотите на жалбоподателите не са отразени в КК и КР, то същите не могат да бъдат включени в обхвата на ПУП-ПРЗ, поради което не е налице нарушение на материалния закон. Законосъобразно съдът приема, че оспореният ПУП е в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, като за територията не е налице предходен ПУП. Определени са необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, за осъществяване на тези предвиждания е приложен корекционен коефицент спрямо имотите преди урегулирането до 22 на сто, който е в рамките на предвидения в закона. Спазена е и нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗУТ като ПУП е изработен на базата на кадастралната карта, одобрена по реда на ЗКИР. Фактът, че имотите на жалбоподателите не са обхванати от плана не обосновава неговата незаконосъобразност, тъй като както бе посочено същите не са отразени в КККР към датата на вземане на решението за одобряване на ПУП-ПРЗ. Ето защо, първоинстанционният съд като е направил извод, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и не са допуснати нарушения обосноваващи неговата нищожност е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Д. К. Д. и Г. К. Д. да заплатят на О. С. З. сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,