Решение № 8400 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 г. срещу Решение 1122 от 02.02.2024 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2987/2023 г.

С обжалваното съдебно решение е отменено решение от 04.10.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., в частта, с която на Община Асеновград е отказано верифициране на средства в размер на 1 206 869,50 лв., както и с която не са признати съответстващите на тях средства в размер на 151 452,95 лв. от собствено финансиране по Искане за междинно плащане 7 от 27.07.2023 г., и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 2020 г., счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Твърди, че в съдебния акт липсват изцяло мотиви, които да кореспондират с изложените фактически и правни основания в административния акт. Сочи, че мотивите на съда по същество не обсъждат формираните от ръководителя на УО на ОПОС изводи на допуснато от бенефициера нарушение на принципа на добро финансово управление, в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), чл. 33, § 1, буква а) и чл. 74, §1 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), както и нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Условията за изпълнение на одобрения проект по процедурата - Приложение 2 към АДБФП. В тази връзка пресъздава отново фактите установени в оспорения акт, както и формираните в въз основа на тях изводи за допуснато нарушение на принципа на икономичност.

На следващо твърди недопустимост на решението на Административен съд - Пловдив, в частта, с която административният акт е отменен по т. 2, поради произнасяне свръхпетитум. Алтернативно, в случай, че се приеме, че произнасянето на съда е допустимо, излага съображения за неговата неправилност. Счита за погрешен основния извод на съда, че в процесния акт са обединени два различни по своята правна същност актове. Сочи, че в процесното решение ясно е посочено, че финансовата корекция се изпълнява като намалявам размера на верифицираната сума . В този смисъл счита, че безспорно в административния акт е налице взаимодействие между двете производства по верификация на разходите и по извършване на финансова корекция, като в съответствие с чл. 75, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ органът е извършил определената с отделен акт финансовата корекция, като я е приспаднал от заявените за верифициране средства.

Прави искане съдът да отмени, като неправилно, обжалваното решение в частта, с която административният акт е отменен по т. 1, както и да обезсили като недопустимо решението в частта, с която административният акт е отменен по т. 2. Претендира разноски по делото по представен списък.

Ответникът Община Асеновград, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. Е. Божикова и адв. Н Симеонова.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 29.06.2018 г. между УО на ОПОС и Община Асеновград е сключен Административен договор Д-34-41 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) в максимален размер до 9 835 581,15 лв. за изпълнение на проект Втора комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци . Към договора са сключени четири допълнителни споразумения.

На 21.01.2022 г. Община Асеновград е обявила открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет Строително монтажни работи за обект "Инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови отпадъци и на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци - РСУО - Асеновград и съпътстваща инфраструктура . Прогнозната обща стойност на поръчката е 6 772 824,77 лв., без ДДС.

На 21.11.2022 г. между Община Асеновград и Балканика Енерджи АД е сключен Договор 9 с предмет Строително монтажни работи за обект "Инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови отпадъци и на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци - РСУО - Асеновград и съпътстваща инфраструктура , на стойност 6 760 714,28 лв. без ДДС. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, възложителят заплаща авансово на изпълнителя до 10% от стойността на договора по желание на изпълнителя, в 30-дневен срок след представяне на фактура за авансово плащане и гаранция, покриваща пълния размер на аванса.

На 13.12.2022 г. е подписано допълнително споразумение към Договор 9 от 21.11.2022 г., с което страните по договора се съгласяват, че общата стойност на договора по чл. 2, ал. 1 ще бъде увеличена.

На 23.12.2022 г. Община Асеновград е заявила искане за актуализиране (повишаване) на стойността на БФП по АДПБФП Д-34-41.

На 26.01.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС е уведомил Община Асеновград, че с решение на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, производството по верификация на Пакет отчетни документи 6, включващ Искане за междинно плащане 6, се спира до завършване на производството по администриране на сигнал 1145 за установяване или липса на нередност.

На 04.04.2023 г. е подписано споразумение по Договор 9/21.11.2022 г. между Община Асеновград и Балканика Енерджи АД, с което страните по договора прекратяват действието на същия по взаимно съгласие и договорят схема за възстановяване на направените по договора плащания.

На 10.04.2023 г. е обявена открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет Строително монтажни работи за обект "Инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови отпадъци и на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци - РСУО - Асеновград и съпътстваща инфраструктура . Прогнозната обща стойност на поръчката е 17 303 489,29 лв., без ДДС. Според раздел 11.2.13) от посоченото обявление, финансирането на обществената поръчка - до размера от 6 027 814,05 лв. без ДДС, е осигурено по АДПБФП Д-34-41.

На 07.07.2023 г. е сключен Договор 10 между Община Асеновград и "Запрянови - 03 ООД, с предмет "Строително монтажни работи за обект Инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови отпадъци и на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци - РСУО - Асеновград и съпътстваща инфраструктура на стойност 17 191 733,20 лв. без ДДС. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, възложителят заплаща авансово на изпълнителя до 30% от стойността на договора и стойността на непредвидените разходи по договора по желание на изпълнителя, в 30-дневен срок след представяне на фактура за авансово плащане и гаранция, покриваща пълния размер на аванса.

На 27.07.2023 г. е подадено Искане за междинно плащане 7 на разходи в размер 2 813 583,34 лв. БФП.

На 04.10.2023 г. във връзка с постъпилото Искане за междинно плащане 7 от 04.08.2023 г., на стойност 2 813 583,34 лв. по АДБФП Д-34-41, с решение на ръководителя на УО на ОПОС, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ:

1. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди 01.07.2022 г.), поради установено нарушение на принципа на добро финансово управление, в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, чл. 33, параграф 1, б. а) и чл. 74, §1 от Регламент 1046/2018, на Община Асеновград е отказана верификация и не е одобрено плащането на средства в размер на 1 206 869,50 лв. от БФП, както и не са признати съответстващите на тях средства в размер на 151 452,95 лв.

1. на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция и не е одобрено възстановяването на бенефициера на сума в размер на 401 678,46 лв. от БФП и не е призната съответстващата на нея сума на собствено финансиране в размер на 50 407,60 лв. от верифицираните разходи в размер на 1 808 344,22 лв., поради определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор 10/07.07.2023 г. с изпълнител Запрянови - 03 ООД, определена с решение от 27.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд решението, в частта му по т. 1, с която е отказана верификация и не е одобрено плащането на средства в размер на 1 206 869,50 лв. от БФП, както и не са признати съответстващите на тях средства в размер на 151 452,95 лв.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискването за форма и материалния закон.

Според съда, приетите по делото доказателства не позволяват формирането на извод, че заявените за верифициране разходи са недопустими, тъй като прекратяването на Договор 9 от 21.11.2022 г. е направено по взаимно съгласие на страните по договора, като определянето на прогнозната стойност на обществената поръчка, приключила с подписването на Договор 10 от 07.07.2023 г., е направено въз основа на представените актуализирани КСС от проектанта, според които КСС общата стойност за изпълнение на обекта е 16 964 205,19 лв. без ДДС (към 03.04.2023 г.), а прогнозната стойност на втората обществена поръчка е сумата от 17 303 489,29 лв., която сума е само с 2% (какъвто е процентът на непредвидените разходи) по-голяма от стойността на проекта по актуализираните КСС. Приел е, че няма нормативно установена забрана размерът на авансови плащания по договори за възлагане на обществени поръчки да е по-голям от определена сума, била тя абсолютна или представляваща процент от общата стойност на договора, като ограничение за авансови плащания по изпълнението на проекта няма предвидено и в АДПБФП Д-34-41 от 29.06.2018 г.

По тези съображения съдът е приел, че оспорената част от процесното решение е постановена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, доколкото не е доказана недопустимостта на разходите, които ответникът не признава и тези, които отказва да верифицира.

На следващо място съдът е приел, че с процесното решение ответникът по делото е отказал верификация на разходи по проекта поради извършени финансови корекции, като недопустимо е смесил процедурите по верифициране на разходите и по определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване. Приел е, че е налице разминаване между посочените правни основания в мотивите и разпоредителната част на решението, което в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е довело до неяснота на волята на административния орган - дали извършва финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, или не верифицира процесиите разходи поради висящото производство по определяне на финансова корекция.

По тези съображения съдът е приел, че оспореният административен акт, в обжалваната му част, е незаконосъобразен и го е отменил, в частта, с която е отказано верифициране на средства в размер на 1 206 869,50 лв., както и не са признати съответстващите на тях средства в размер на 151 452,95 лв. от собствено финансиране, по Договор 10 от 07.07.2023 г. с изпълнител Запрянови - 03 ООД, по искане за междинно плащане 7 от 27.07.2023 г. на Община Асеновград и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верификация разходи.

По аргумент на противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Органът сочи несъответствие на извършените разходи с чл. 33 от Регламент 2018/1046. Съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление се състои в използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към резултатите от изпълнението. В конкретния случай административният орган сочи като нарушен принципа на икономичност.

Неправилно твърдяното нарушение на принципа на икономичност е прието като нарушение на приложимото право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Приложимо право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ не означава всяко едно право, което има отношение към бенефициера или субектите, на които възлага изпълнението. Приложимото право е свързано с изискванията към самия разход, извършен от бенефициера, а не с действия на възложителя, регламентирани от законодателя като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.

Следва да се посочи, че действително в мотивите си съдът е излязъл извън предмета на правния спор, приемайки наличие на нарушение на изискванията за форма на акта, в частта му по т. 2, но доколкото в диспозитива на съдебния акт е отменено решението, единствено в обжалваната му част по т. 1, то не е налице твърдяната от касатора недопустимост на съдебното решение. Това е така, защото от значение е изходът на делото, формиран с диспозитива на съдебното решение, а не мотивите към него. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция. Мотивите на съдебния акт или части от тях не могат да бъдат предмет на касационен контрол отделно от самото решение.

Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 12 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно фактура от 15.04.2024 г. и платежно нареждане от 22.04.2024 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд