Решение № 8831 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2017 г.

Решение № 8831 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. З. от с. В. обл. К., подадена чрез пълномощника Д. З., срещу решение № 69/10.05.2017 г. по адм. дело № 322/2015 г. на Административен съд- К., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2325 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за подпомагане с УИН 10/300514/52971 в частта, с която частично му е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 1 286.80 лв. и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 545.14 лв. От изложеното в жалбата могат да се извлекат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е постановен при " неверни правни изводи", с оглед факта на стопанисване на посочените в него БЗС и при "неправилно извършени проверки и измерване на техните площи и недобросъвестност на служителите по отпечатване на картите за БЗС". Развити са и съображения, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетата съдебно-техническа експертиза, която била "спекулативна и симулативна". Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт в обжалваната част. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез чрез процесуалните си представители Д. З. и адв. Стойчев и в писмена защита от 26.06.2018 г. поддържа касационната си жалба. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител, нито становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът обосновано е приел, че в конкретния случай са приложими хипотезите за отказ по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП. Намира, че в случая е налице отказ от изплащане на финансова помощ в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, респ. чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г., тъй като в хода на проверката е безспорно установено, че за част от заявените парцели са подадени две и повече заявления от различни земеделски стопани, като застъпването на площите не е отстранено, освен че е налице и отказ на настоящия касатор за част от БЗС съгласно попълненото от него приложение към Уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Счита, че съдът правилно е потвърдил изводите на административният орган, че видът и обхватът на установените застъпвания в уведомително писмо /УП/ съответстват на посочените от вещото лице такива по отделни БЗС. Намира и че, поради липса на доказателства за отстраняване на застъпванията при прилагане на процедурите по чл. 17, ал. 1-7 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. в хода на административната проверка и в съдебното дирене, правилно съдът е потвърдил отказа на РА за изплащане на субсидии за застъпените площи от имотите, като доводите на касатора в тази насока за ползване на нередовни документи от останалите земеделски стопани правилно са били оставени без уважение, поради липса на правна възможност съдът и ДФЗ да сторят това в рамките на административното производство. Досежно потвърдения отказ за изплащане на финансова помощ в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, респ. чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. счита, че правилно съдът е посочил, че административният орган е постановил отказа, тъй като част от заявените от кандидата площи-отразени и в приетата експертиза, не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за 2014 г. и тъй като Разплащателната агенция /РА/ действа в условията на обвързана компетентност и не може да извърши окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелите не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. Сочи и че заповедта на министъра създава права и задължения и засяга интересите на земеделските стопани, като по делото, а и в касационната жалба липсват данни касаторът да е обжалвал заповед РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието за одобряване на оторизирания слой площи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2325 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за подпомагане с УИН 10/300514/52971, коригирано с друго от 05.06.2014г, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 - 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 1 286.80 лв., като отказът се основава на намаления и изключвания на площи поради неотстранено застъпване и поради това че не попадат в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР1 - с идентични мотиви, че при извършените автоматичните проверки са установени двойно заявени площи, и че за части от 22 от заявените БЗС - 1.44 ха е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР 1поради това, че констатациите на административния орган били неверни. Допълнил съображенията си като посочил, че е направил възражение до МЗХ срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за валиден - издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП /предвид Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. и Протокол № 66 от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014 г./ и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при извършени кръстосани административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства, включително в СИЗП и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е установено несъответствие- кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой за 2014 г., като установените като недопустими за подпомагане части от парцели /БЗС/ с посочени идентификатори с общ размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и по НР1 е 1,44 ха, при заявена за подпомагане площ по тези мерки 49,86 ха, с процент на установените като неподходящи за подпомагане т. е. наддекларирани площи -2,97%. Съобразил и обстоятелството, че оспорващият е подал възражение срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г., което е оставено без уважение и че не е обжалвал Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и кредитирана съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните части от БЗС-та действително попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило констатациите си за площите с неразрешено застъпване и тези, попадащи извън посочения слой, вкл. за всяка от площите, изключени и намалени поради непопадането им в относимия за кампанията специализиран слой. Приел, че установеното от вещото лице обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът счел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 5 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони - за НР1. По тези съображения отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е направил извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни проверки и заключението на вещото лице безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са изцяло или частично недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените по делото протоколи за проверки. Съображението, че "извършените проверки и измерване на процесните площи" били осъществени неправилно, а "служителите по отпечатване на картите за БЗС действали "недобросъвестно" не е правен довод. Т. е. не е налице нарушение, още по-малко съществено, каквото е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 5-за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията- законосъобразен е отказът на административния орган за отпускане на помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1/. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане, както и че за част от заявените парцели са подадени две и повече заявления от различни земеделски стопани, като застъпването на площите не е отстранено, освен че е налице и отказ на оспорващия за част от БЗС -съгласно попълненото от него приложение към Уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства -протоколи от извършените проверки и заключението на вещото лица безспорно установява, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи от кръстосани проверки, установяващи основанията за изключване или намаление на площи от заявените, конкретизирани за всеки БЗС поотделно и обстоятелството, че кандидатът не стопанисва площите, последните не попадат в одобрения специализиран слой за кампания 2014, а част от тях са предмет и на "застъпване", което не е разрешено респ. не е отстранено в полза на кандидата по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП. Наред с горното, както бе посочено по-горе, в случая не е оспорена по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ, а в ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт. Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче оспорващият не се е възползвал от тази възможност. По отношение на следващото възражение съдът намира за необходимо да посочи, че оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за отказано, респ. намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като процесните площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото "спекулативна и симулативна" съдебно-техническа експертиза. Първо - защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя - видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 944 от делото. Второ - защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените проверки. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,