Решение № 13268 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2011 г.

Решение № 13268 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15492/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Стефанов Ганчев чрез адв. Йордан Йорданов като процесуален представител против решение № 414 от 17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 424/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка и е достигнал до неправилни правни изводи. Поддържа, че принудителната мярка е наложена от некомпетентен административен орган, с немотивирана заповед и без да са осъществени посочените в закона основания за това, в нарушение на принципите на АПК за законност, съразмерност и истинност, на разпоредбата на чл. 5 от ЕКЗПЧОС, както и че преследва нелегитимна цел. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят направените по делото разноски. Ответникът чрез юрк. Стоядинов оспорва касационната жалба и развива съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура прокурор Лидия Ангелова дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против заповед рег. № 30/18.04.2011 г., издадена от полицейски инспектор при ТЗБОП - гр. Велико Търново, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и след анализ на събраните доказателства е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. АС - Велико Търново е извършил служебна проверка на акта съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и е изложил мотиви по всички направени в жалбата срещу оспорената заповед възражения. Настоящата инстанция не приема доводите в касационната жалба за неправилно установени факти, които да обосновават незаконосъобразност на заповедта за задържане. Видно от вписването върху гърба на оспорения акт, което не съдържа зачертавания и поправки, задържаното лице е освободено в 12.15ч. на 18.04.2011 г. и този факт е удостоверен с неговия подпис. Дори и да се приеме, че това е станало в 20.25ч., както се твърди в касационната жалба, то посоченото обстоятелство не води до опорочаване на оспорената заповед, тъй като 24 - часовият срок за задържане е спазен. Направените в касационната жалба доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Решението е постановено, след като съдът е събрал всички относими доказателства, обсъдил е същите задълбочено и е изградил правните си изводи, като е отговорил на всички наведени от страните възражения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената пред него заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят не е привлечен като обвиняем, нито му е взета мярка за неотклонение по реда на НПК. Постановлението за привличане на лицето като обвиняем по досъдебно производство № 38/2010 г. е издадено на 21.04.2011 г., т. е. след постановяване на заповедта за задържане. В тази връзка изложеният в касационната жалба довод, че принудителната административна мярка е наложена от некомпетентен орган, тъй като не е упражнена от разследващ орган в рамките на образуваното вече досъдебно производство, е неоснователен. Касационната инстанция споделя направеният от АС - Велико Търново правен извод, че заповедта е издадена при спазване изискванията за форма, установени в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМР. Същата съдържа всички, изброени в разпоредбата на ал. 2 реквизити. Възражението, че в заповедта не са посочени правното и фактическото основание за прилагане на постановената мярка, е неоснователно. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни за възможно участие на жалбоподателя като извършител на престъпление по чл. 252 от Наказателния кодекс (НК) във връзка с образувано досъдебно производство № 38/2010 г. на ОП - В. Търново, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Правилно съдът е приел, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпление. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, такива данни се съдържат в справка за извършена допълнителна проверка по преписка № SZ - 10/2010 г. по описа на ВТОП и показанията на разпитания на 07.12.2010 г. свидетел Емил Йорданов, които съставляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и обосновават предположение за извършено престъпление по чл. 252 от НК от жалбоподателя заедно с други лица. АС - Велико Търново е тълкувал и приложил правилно материалния закон, като е направил законосъобразен правен извод, че законовите изисквания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са налице. Установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което и за да се избегне опасността да осуети наказателно преследване или прикриването на престъпление спрямо него е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за срок от 24 часа в поделенията на МВР в съответствие с разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона и при спазване на принципите, регламентирани в чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК, поради което касационният довод, че приложеното задържане преследва нелегитимна цел, не се споделя от настоящата инстанция. Изложеният в касационната жалба довод, че в конкретния случай не са били налице предпоставки за ограничаване правата на жалбоподателя чрез задържането му на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, също не може да бъде споделен. Заповедта е издадена с оглед данни за участието на жалбоподателя в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление, да се попречи на жалбоподателя да се укрие или да осуети наказателно преследване. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а наведените от касатора доводи за нарушение на чл. 5 от Конвенцията са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие със законовите изисквания. Като е направил правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, АС - Велико Търново е постановил правилно решение. Не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. и не са налице основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение