Решение № 202 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2012 г.

Решение № 202 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Пловдив против решение № 1916/3.08.2012 г. по адм. д. № 637/2012 г. по описа на АС-Пловдив. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу определени такси за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както следва: 1. за 2008 г. общо за двете услуги в размер на 20 738,64 лв., ведно със съответните лихви и за 2009 г. общо в размер на 24 886, 36 лева, ведно със съответните лихви. Навежда касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. За услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е достатъчно услугата да се предоставя в населеното място въобще, където се намира имотът, което е доказано от писмените доказателства. За Община Пловдив има и депо за неопасни отпадъци по смисъла на Директива 1999/31/ЕО, находящо се в с. Цалапица, което е построено, пуснато в експлоатация и функционира за срок от 2005 г. до 16.04.2009 г. с оператор "Водстрой" Пловдив АД. За 2009 г. Община Пловдив е оператор на депо да неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ в с. Шишманци, с. Раковски, като ангажира доказателства за разходи за проектиране, изграждане, експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни грижи, предвид план-сметки за 2008 г., 2009 г. Представя писмени доказателства под опис. Ответната страна "Тера Вижън" ООД, гр. Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото няма доказателства, ангажирани от административния орган при новото разглеждане на делото, след дадени от съда указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК. Представените пред касационната инстанция за първи път писмени доказателства са недопустими и съдът не следва да ги взема предвид. В касационната фаза на съдебното производство е недопустимо да се установява нова фактическа обстановка. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка по допустимостта на съдебното решение и намира същото за недопустимо. Съображенията са следните: Със заповед № 090А 3250/18.12.2009 г. на Кмета на Община Пловдив и въз основа на доклад № 280/16.12.2009 г. на главен инспектор в отдел" събиране, контрол и ревизии " при дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" при Община Пловдив, са определени на основание чл. 9б, ал. 2 и чл. 64 от ЗМДТ на "Тера Вижън" ООД задължения за такса битови отпадъци за периода от 1.03.2008 г. до 31.12.2009 г. и лихви, начислени към 16.12.2009 г., както следва: а/за период от 1.03.2008 г. до 31.12.2008 г. ТБО в размер на 27 651,52 лв. и лихви 4665,17 лв. и б./ за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. ТБО общо в размер на 33181, 83 лв. и лихви 1296,36 лв., като неразделна част от заповедта е доклад № 280/16.12.2009 г. за извършена проверка. В доклада за 2008 г. и 2009 г. е определен промил за облагане с ТБО от 6 на хиляда промила върху данъчната оценка на нежилищен имот в гр. Пловдив, бул. "Освобождение", кв. 1, п. V в размер на 5 530 304,91 лв. За целия период от време се начислява за сметосъбиране и сметоизвозване такса 1,5 на хиляда върху данъчната оценка, за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения се начислява 1,0 на хиляда върху данъчната оценка и за чистотата на териториите за обществено ползване 3,5 на хиляда върху данъчната оценка. Към заповедта не са приложени конкретни изчисления на ТБО по отделните й елементи за всяка услуга. С допълнителна обяснителна записка на л. 134 от делото издателят на акта е посочил, че за 2008 г. размерът на ТБО от 27651,52 лева е определен, както следва: а/ за сметосъбиране и сметоизвозване от 6912,88 лв., б/ за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения от 4608,59 лв. и в/ за чистотата на териториите за обществено ползване от 16130,05 лева. За 2009 г. размерът на ТБО от 33181,83 лв. е определен, както следва: а/ за сметосъбиране и сметоизвозване от 8295,46 лв., б/ за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения от 5530,30 лв. и в/ за чистотата на териториите за обществено ползване от 19356,06 лв. Срещу така определената ТБО е подадена жалба от 12.02.2010 г. от задълженото лице "Тера Вижън" ООД, чрез адвокат Иванка Митева и изрично в нея (виж л. 5, л. 29, л. 30, л. 32 и л. 33 от делото) е посочено, че жалбоподателят е недоволен от начислената му такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" в размер на 66 794, 88 лева. И в административното производство с писмо вх. № 09-Ф-2583/23.04.2009 г. до Община Пловдив (л. 45 от адм. д. № 1437/2010 г.)"Тера Вижън" ООД е изразило становище за недължимост на ТБО само за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", поради негенериране на отпадъци на обекта и липсата на поставен контейнер за смет. В открито съдебно заседание от 9.12.2010 г. по адм. д. № 1437/2010 г. по описа на АС-Пловдив, съдът не е докладвал жалбата, но процесуалният представил на жалбоподателя е заявил, че поддържа същата и са извършени процесуални действия по събиране на доказателства относно услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". Допусната е съдебно-техническа експертиза, със задача относима към тази услуга. С решение № 437/15.03.2011 г. по адм. д. № 1437/2010 г. по описа на АС-Пловдив съдът е отхвърлил жалба срещу заповед № 090А 3250/18.12.2009 г. на Кмета на Община Пловдив, но относно ТБО за трите услуги и е развил правни изводи за дължимост на таксата. Търговското дружество е обжалвало решението пред Върховния административен съд. За първи в касационната жалба по адм. д. № 7234/2011 г. по описа на ВАС, I отд. са наведени оплаквания за липсата на анжирани от страна на административния орган доказателства за предоставяне на услугата "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци". С решение № 2531/21.02.2012 г. по адм. д. № 7234/2011 г. по описа на ВАС, I отделение (на стр. 2 от решението погрешно е посочено VI отд.), първоинстанционното решение е отменено, по същество е отменена заповед № 090А 3250/18.12.2009 г. на Кмета на Община Пловдив в частта относно определено задължение на "Тера Вижън" ООД за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2008 г. в размер на 6 912,88 лв. и за 2009 г. в размер на 8295,46 лева, ведно с лихвите, като делото е върнато на съда за ново разглеждане на жалба срещу заповедта, в частта, относно услугите "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци". Касационната инстанция приела, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължения по чл. 171, ал. 4 от АПК относно доказателствата. При ново разглеждане на спора с решение № 1916 от 3.08.2012 г. по адм. д. № 637/2012 г. по описа на АС-Пловдив, съдът се произнесъл по жалба срещу заповед № 090А 3250/18.12.2009 г. на Кмета на Община Пловдив в частта относно определени ТБО за услугите "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за периода от 1.03.2008 г. до 31.12.2009 г. и отменил в тази част административния акт. В съдебно заседание от 20.03.2012 г. съдът е дал указания на юрисконсулт Ипократова да ангажира доказателства за предоставяне на двете услуги, но процесуалният представител на общината изрично заявява, че няма да представи нови доказателства. От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по сметосъбирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Следователно принципно предмет на обжалване могат да са определените като вид и размери услуги, формиращи ТБО за съответния период от време. Процесуалният представител на търговското дружество е конкретизирал предмета на жалбата - неоснователно начисляване на ТБО само за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Извън преклузивния срок за сезиране на съда е недопустимо разширяване на предмета на спора чрез навеждане на нови оплаквания относно начислена ТБО за останалите два вида услуги или служебно от съда, т. е. по АПК е недопустимо предметът на съдебния спор да бъде извън предмета на жалбата. Видно от правните изводи към първоинстанционното отхвърлително решение по адм. д. № 1437/2010 г. по описа на АС-Пловдив за дължимост на ТБО и за трите услуги по чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ, и мотивите за неоснователност на жалбата срещу цялата заповед, съдът още при първоначалното разглеждане на спора е постановил недопустим съдебен акт в частта, в която е разгледал непредявена жалба срещу определени със заповед № 090А 3250/18.12.2009 г. задължения за ТБО относно следните две услуги: "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за периода от 1.03.2008 г. до 31.12.2009 г. Недопустимостта на съдебното решение в тази част не е констатирана от касационната инстанция постановила съдебното решение по адм. д. № 7234/2011 г. по описа на ВАС, I отд. Нещо повече - именно в тази част делото е върнато за ново разглеждане и са дадени указания за произнасяне с нов съдебен акт по жалба срещу начислена ТБО за тези две услуги, каквато жалба всъщност не е предявявана пред съд. Този пропуск на касационния съд обаче не може да има за правна последица саниране недопустимостта на решението, постановено при повторното разглеждане на делото. Първоинстанционният съд не е освободен от задължението да следи за допустимостта на съдебното производство при ново разглеждане на спора, освен ако този въпрос е решен с нарочен съдебен акт, който го обвързва по чл. 235, ал. 2 от АПК. При липсата на подадена жалба срещу заповедта по чл. 9б от ЗМДТ относно начислена ТБО по два от нейните компонента, съдът не може служебно да извършва съдебен контрол за законосъобразност. Това противоречи на чл. 126 от АПК и диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за започване на съдебно производство. Нарушаването им има за последица недопустимост на постановеното съдебно решение и задължава касационната инстанция да обезсили на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК постановения съдебен акт, дори да липсва оплакване в този смисъл. Решението подлежи на обезсилване, а поради липса на жалба срещу заповедта в посочената по-горе част, касационната инстанция не дължи произнасяне по допустимост на непредявена жалба. Неоснователна е молбата на касационния жалбоподател за присъждане на направени за повторното разглеждане на делото и пред настоящата съдебна инстанция разноски, тъй като противната страната носи отговорност само за неоснователно предизвикан правен спор. В случая относно начислената ТБО за двете услуги "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за периода от 1.03.2008 г. до 31.12.2009 г. "Тера Вижън" ООД не е подавало жалба до съда и следователно не следва да носи отговорност за разноски за съдебно производство, което не е движено в тази част по негова инициатива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение