Решение № 4892 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2015 г.

Решение № 4892 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта С. Г., срещу решение № 5567 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 10 358/2014 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършена оторизация и е изплатена субсидия по подадено заявление за подпомагане на "Изко" ЕООД, гр. София, с УИН: 22/290513/52035 за кампания 2013 г. в частта, в която е отказан финансово подпомагане за разликата между поисканата и оторизираната сума по СЕПП, СНДП и НР1. Съдът е върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите, съобразно чл. 173, ал. 2 АПК. Осъдил е ДФЗ да заплати на дружеството направените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи, че то е необсновано и постановено в нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът е постановил решението си единствено въз основа на заключението на вещото лице, без да съобрази останалите доказателства по делото. Твърди се, че ДФЗ няма правомощието да изменя специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който ежегодно се актуализира от министъра на земеделието и храните, а действа при условията на обвързана компетентност. Освен това се твърди, че жалбоподателят е този, който трябва да докаже, че площите, за които е поискал подпомагане се обработват и са в добро земеделско състояние. Посочено е освен това, че за част от площите, заявени за подпомагане, не е направена теренна проверка, защото са се намирали в трудно достъпни места, за които било логично да не се обработват, поради което те правилно са определени като недопустимо за подпомагане. На следващо място се сочи, че жалбоподателят е бил запознат със слоя "Площи в добро земеделско състояние" от предходната кампания за 2012 г., за което са му били представени карти на земеделските парцели и той е трябвало да посочи само тези, които са били включени в специализирания слой. На последно място касаторът твърди, че чрез съдебното решение се обезсмисляла възможността ДФЗ да извършва необходимите проверки, визирани в Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. В изпратеното писмено становище се прави позоваване на ТР № 8/11.12.2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС. Моли, съдебното решение да се отмени, а уведомителното писмо да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 300 лв., пред касационната инстанция и 500 лв., за първоинстанционното производство, включващи заплатено възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт. От ответната страна "Изко" ЕООД е постъпил писмен отговор, подадена чрез адвокат Живка Николова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени възражения противни на тези в касационната жалба. Ответната страна по касация намира съдебното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли, то да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски по представения списък и приложени доказателства за заплатени 360 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че чрез неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът е установил, че посоченото в уведомителното писмо се различава от това, установено от вещото лице, като сочи и конкретните недопустими площи за подпомагане и проценти на наддекларирана площ. Счита, че решението на съда е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателя. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Изко" ЕООД, регистрирано като земеделски стопанин с УИН: 22/290513/52035, срещу уведомително писмо с изх.. № 02-220-2600/1072 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на дружеството е оторизирана и изплатена субсидия, за подадено заявление за подпомагане, за плащане на площ, за кампания 2013 г. Съдът е приел за предмет на жалбата уведомителното писмо, което е било оспорено в частта, в която са били определени недопустими площи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 26,61 ха, по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП в размер на 2,03 ха и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 24,58 ха. Жалбата е била срещу уведомителното писмо и в частта, в която на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП е отказано финансово подпомагане в размер на 26 990,50 лв., представляваща разликата между поисканата сума за подпомагане и оторизираната по СЕПП, за сумата 57,43 лв., представляваща разликата между поисканата сума за подпомагане и оторизираната такава по СНДП, на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 и за сумата 8 126, 29 лв., представляваща разликата между поисканата сума за подпомагане и оторизираната такава по НР 1, на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. От приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил фактите по спора относно това, че за част от заявените за подпомагане парцели е било установено застъпване с други земеделски стопани, а за друга част от заявените площи, при извършената административна проверка по реда на чл. 37 ЗПЗП, е било установено, че площите попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Данните и по трите мерки са били посочени в уведомителното писмо в табличен вид, като под всяка една от таблиците е посочено съдържанието на данните в отделните колони и правното основание за частичен отказ от плащане. За изясняване на фактите по спора, съдът е допуснал заключение на вещо лице, което е дало отговор на поставените задачи и от двете страни. От аналитичната част на заключението съдът е приел за установено, че за земите, в които дружеството е заявило парцели за подпомагане, не е било извършено самолетно или сателитно заснемане през 2013 г. За някои от заявените площи са били извършени теренни проверки, протоколите от които са записани на приложения електронен носител, за друга част от парцелите проверките са били по визуалния метод, а за трета част от парцелите - няма съставени протоколи за теренни проверки. За четвърта част от парцелите вещото лице е посочило, кои площи приема за допустими за подпомагане, и кои не, като разликата между установеното от него и посоченото в уведомителното писмо е незначителна. За останалите парцели, вещото лице е посочило, че недопустимата площ е определена коректно в уведомителното писмо. Вещото лице е описало в аналитичната част от заключението си площта на всеки един от парцелите и какво е неговото състояние, като данните са пренесени и в таблиците, приложени към заключението. Последното е прието от страните без оспорване. Съдът е възприел изцяло заключението на експерта. От него е установил, че фактическото основание, въз основа на което е отказано частично подпомагане на заявените парцели в уведомителното писмо не съвпада с приетото заключение. Според уведомителното писмо недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е била в размер на 26, 61 ха, което представлява 4, 73% наддеклариране, спрямо установената и годна за подпомагане площ, докато вещото лице е установило, че недопустимата площ по тази мярка е в размер на 19,26 ха или 3, 38%. По СНДП в уведомителното писмо наддекларираната площ е била 2, 03 ха или 0,63 %, докато по заключението размерът на наддекларираната площ е 1,94 ха, което е 0,60 % По НР1 в уведомителното писмо е била установена наддекларирана площ в размер на 24,58 ха, което е 10,19%, докато по заключението недопустимата площ за подпомагане е в размер на 17,32 ха, което е 6,79%. Отделно от това съдът е описал и констатациите на вещото лице, които са довели до разликата между фактическото установяване в уведомителното писмо и установеното по заключението. Като краен резултат съдът е приел, че при издаването на уведомителното писмо административният орган е допуснал съществено нарушение на административните правила, което е от естество да повлияят върху преценката на финансовите измерения на подпомагането, поради което е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В касационната жалба се навежда довод за необоснованост на съдебното решение. Доводът е неоснователен, защото съдът е събрал всички относими към спора, писмени доказателства, които са били представени от административния орган. Тях е обсъдил, ведно със заключението на вещото лице и е извел обосновани правни изводи, по приложимото материално право. Твърдението в касационната жалба относно това, че министърът на земеделието и храните е органът, който утвърждава специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е верен. Но това обстоятелство не е пречка в съдебното производство страната да установи, че наддекларираната площ е неправилно установена, поради това, че специализираният слой е определен некоректно от страна на министъра не земеделието и храните. От данните по делото безспорно е установено, че за част от парцелите, заявени за подпомагане, няма нито самолетно или сателитно заснемане, нито извършени теренни проверки от органите на съответната общинска служба по земеделие, което означава, че данните относно това, че земите не са обработени или поддържани в добро земеделско състояние не са верни. Не е вярна и преценката, че част от заявените парцели излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Част от констатациите - фактическите основания, послужили за издаването на уведомителното писмо, са опровергани от жалбоподателя, чрез посоченото доказателствено средство. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че част от заявените парцели за подпомагане са се намирали в трудно достъпна местност. Това твърдение се оборва от заключението на вещото лице, което е посочило, че за четири от заявените за подпомагане блокове на земеделското стопанство не е била извършена теренна проверка, според отразеното в протокола, но в специализирания слой от предходната година е била видна границата на слоя, което сочи, че предходната година същата площ е била достъпна, а в същото време няма данни защо не е включена в слоя. Обстоятелството, че министърът на земеделието и храните се е произнесъл по възражението срещу проекта на слоя, което в някои части е било уважено, не означава, че дружеството-жалбоподател не може да оборва фактическите констатации отразени в уведомителното писмо, относно това дали обработва площите, заявени за подпомагане или не. В този смисъл твърдението в касационната жалба, че върху жалбоподателя е доказателствената тежест за установяване на реалното състояние на площите е верен. Жалбоподателят чрез заключението е оборил част от констатациите, отразени в уведомителното писмо. Не трябва да се забравя, че съдът е дал възможност на ответната страна също да постави въпросите си към вещото лице, а те са свързани тъкмо с установяване на фактите, посочени в уведомителното писмо, които са послужили на административния орган да упражни правомощието си при издаването му. Направеният извод от съда, че част от фактическите констатации са оборени е правилен и законосъобразен. В писменото си становище касаторът се позовава и на ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС. В тази връзка трябва да се има предвид, че тълкувателното решение поражда правните си последици за напред. Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен слоя "Площи в добро земеделско състояние" е влязла в сила, но това не означава, че констатациите в уведомителното писмо не могат да бъдат опровергавани, след като няма постановено съдебно решение, от което да е видно, че спорът е решен със силата на присъдено нещо. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Направеното възражение за прекомерност на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 600 лв. може да се приеме за възражение над този размер. В случая направените и доказани разноски за процесуално представителство по договора за правна защита и съдействие са в размер на 360 лв. Тези разноски следва да се заплатят от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение