Решение № 10383 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Г. Якуб, подадена чрез процесуален представител против решение 42 от 07.01.2021г., постановено по адм. д. 3645/2019г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Медицински университет Пловдив, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 11 000 лева ведно законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното изплащане, в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на МУ - Пловдив, отменен с Решение 10 526/16.08.2017 г. по адм. д. 6436/ 2017 г. по описа на ВАС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил и преценил представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е формирал грешни и необосновани фактически изводи и съответно неправилно е приложил материалния закон. Поради това моли за отмяна на решението, осъждане на ответника да заплати всички претендирани искови суми и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Медицински университет Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред Административен съд Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на МУ - Пловдив, с която Г. Якуб е отписана от университета. Отмяната е установена въз основа на приложеното Решение 10 526/16.08.2017 г. по адм. д. 6436/ 2017 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е отхвърлил иска, след обсъждане на събраните доказателства, приемайки, че не е налице фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ, както и че е осъществена хипотезата на чл.5 ЗОДОВ. Решението е частично неправилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, но въз основа на него е формирал необосновани фактически и несъобразени със закона правни изводи. В случая не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствения материал, поради което не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая и при така събраните доказателства, неправилни са изводите на Административен съд Пловдив, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно претърпените неимуществени вреди и връзката им с отменената заповед на Ректора на МУ Пловдив. От изслушаните пред първата съдебна инстанция експертно заключение и свидетелски показания се установяват негативни преживявания, породени от незаконосъобразната заповед. Притесненията на ищцата, освен житейски оправдани, са и доказани от събраните доказателства, които сочат, както и първоинстанционният съд сам е установил, че Г. Якуб е била много разстроена, стресирана и е плакала. Установено е, че тя е искала да наследи професията на баща си и е била много разочарована от отписването от мечтаната специалност. Отказвала да излиза, изглеждала физически зле. Съдебно-психиатричната експертиза установява настъпила [здравословно състояние], именно във връзка с издадената заповед за отписване от университета. При тези установени пред първата инстанция факти, необосновано и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че не са налице настъпили неимуществени вреди в пряка връзка с отменения акт. Мотивите на съда относно липса на сериозна увреда, а наличие само обичайни емоции, вълнения и разочарование от несъстоял се прием в университет, характерни за всеки един млад човек; обстоятелството, че две седмици след отписването от университета, ищцата е кандидатствала и е приета в университет за обучение по специалност право и съответно се е справила много успешно със ситуацията и е преодоляла много бързо негативните емоции са относими не към възникване на вредите, а към критериите за определяне размера на дължимото обезщетение. Предвид Решение 10526 от 16.08.2017г. на Върховния административен съд по адм. дело 6436/2017г. и изложените в него мотиви, че незаконосъобразната заповед не е могла изобщо да бъде издадена на соченото в нея основание липса на представени документи при записването или в кратък срок след това, неправилни са разсъжденията на съда по приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Съобразявайки обаче изложените по-горе обстоятелства, естеството на отменената заповед, младостта и адаптивността на пострадалата, фактът, че тя е започнала обучение, макар и по друга специалност, във висше училище и че бързо е преодоляла негативните последици от незаконосъобразния акт, настоящата инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди - стрес и притеснения, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е 500 лв. Ето защо съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, а искът за неимуществени вреди - уважен до посочения размер. В останалата част до пълния претендиран размер от 11000 лв., решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора се дължат доказаните разноски, съгласно чл.10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ в приложимата им редакция към момента на завеждане на исковата молба. Адвокатско възнаграждение за първата и за касационната инстанция се присъжда съразмерно на уважения материален интерес - общо 82 лв за двете инстанции и съгласно представените доказателства за плащане на адвокатските възнаграждения в брой. Поисканите разноски, представляващи държавна такса, възнаграждение за призоваване на вещо лице и разноски за призоваване на свидетел пред първата инстанция в общ размер от 220 лв, както и 5 лв държавна такса за касационната инстанция следва да бъдат присъдени изцяло. На ответника не се дължат разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение