Решение № 4541 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2013 г.

Решение № 4541 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново срещу Решение № 284 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 562/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 2 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 061102360 от 6.02.2012 г., издаден от Галина Петкова Тошева на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ Враца относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 141,09 лева и начислените лихви за забава за данъчен период м. 04.2008 г., както и в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е осъдена да заплати на "Игрални технологии - ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД разноски в размер на 1094,28 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно съдът е тълкувал и приложил нормите на чл. 70, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и това е довело до формиране на неправилен краен извод за незаконосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. Иска отмяната на решението в обжалваните му части и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Игрални технологии - ГТ- Гейминг Технолоджис" ЕООД срещу процесния РА относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. в размер на 26 141,09 лева или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от АС Велико Търново. Претендират се и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1775,06 лева и за касационна инстанция в размер на 1234,14 лева съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна - "Игрални технологии -ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Игрални технологии - ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД срещу Ревизионен акт № 061102360 от 6.02.2012 г., издаден от Галина Петкова Тошева на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ Враца в частта относно: по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12/2008 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05, 06,08,09,10 и м. 11/2009 г. относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 36 762,87 лева, за данъчни периоди м. 08,09,10 и м. 12/2008 г., м. 02 и м. 04/2009 г. е начислен ДДС в размер на 5 893,85 лева и са определени лихви з забава в размер на 17 114,47 лева; по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. е определен допълнителен корпоративен данък общо в размер на 1075,88 лева и са начислени лихви за забава в размер на 1564,21 лева, в това число лихви за невнесени авансови вноски - 1344,01 лева; по КСО, ЗЗО и ЗГВРСНР са определени за внасяне задължения общо в размер на 1620,94 лева и лихви - 2221,02 лева, потвърден с Решение № 255 от 15.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - гр. Велико Търново. С Решение № 284 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 562/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 2 състав е: 1. отменен Ревизионен акт № 061102360 от 6.02.2012 г., издаден от Галина Петкова Тошева на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ Враца относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 141,09 лева и начислените лихви за забава за данъчен период м. 04.2008 г., 2. отхвърлена жалбата на "Игрални технологии - ГТ - Гейминг Технолоджис" ЕООД срещу РА в останалата й част; 3. осъдена дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново да заплати да заплати на "Игрални технологии - ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД разноски в размер на 1094,28 лева /по компенсация/. Предмет на касационна проверка е решението в частта, в която е отменен горепосочения РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. и относно присъдените в полза на "Игрални технологии - ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД разноски. В останалата част решението по адм. дело № 562/2012 г. по описа на АС Велико Търново не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови резултат за отмяна на РА относно ЗДДС за данъчен период м. 04.2008 г., АС Велико Търново е приел, че не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя относно извършено вътреобщностно придобиване на автомобил "Mercedes Benz GL 320 4 MATIK". Така формираният извод за незаконосъобразност на РА в съответната част се явява неправилен. Видно от данните по делото "Игрални Технологии - ГТ - Гейминг Технолоджис" ЕООД е закупило от RETTERWERK GMBh Австрия лек автомобил Mercedes Benz GL 320 CDI 4 MATIK на 7.04.2008 г., на която дата доставчикът е издал фактура № 80400065 на стойност 64 400 евро. Автомобилът е платен на 8.04.2008 г. и е предаден на купувача на 11.04.2008 г. Представен е изпитвателен протокол № 0826105322-14.04.2008 г. на "Технотест" АД, съгласно който лекият автомобил от 4 + 1 места е преустроен в 6+1 места чрез допълнително монтирани седалки обратно на посоката на движение. На 16.04.2008 г. превозното средство е регистрирано в КАТ като автомобил 6 + 1 места, а видно от свидетелството за регистрация, като дата на първа регистрация на превозното средство в графа В, е посочена 11.04.2008 г. Във връзка с извършеното ВОП ревизираното лице е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 42 от 15.04.2008 г. с ДО 130 705,45 лева и ДДС 26 141,09 лева, включен в дневниците за покупки и продажби на дружеството за м. 04.2008 г. Въз основа на тези факти органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на получателя в размер на 26 141,09 лева за м. 04.2008 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Според Административен съд Велико Търново по категоричен начин е установено, че към момента на придобиването автомобилът отговаря на изискванията за лек автомобил, но впоследствие същият е преустроен за нуждите на дейността на дружеството, като е регистриран за движение като такъв с 6 + 1 места. Налице е позоваване на практиката на СЕС / решението по дело С-118/11/, според която автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Настоящият касационен състав намира, че неправилно от решаващия съд е прието, че след извършеното след придобиването на лекия автомоби преустройство чрез монтиране на две допълнителни седалки обратно на посоката на движение се изключва приложното поле на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба в действащата към процесния период м. 04.2008 г. редакция, не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил. § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС /в редакцията си към 2008 г./ определя, че "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има вградено трайно допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а изискуемостта на данъка настъпва на датата на данъчното събитие, т. е. на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В процесния случай транслативният ефект на сделката е настъпил към 7.04.2008 г., към която дата автомобилът е с места 4 + 1 места, което го определя като лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Това означава, че е налице и материалноправното основание за отказ за признаване правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. От друга страна, видно от свидетелството за регистрация към 11.04.2008 г. / след извършеното преустройство/ процесният автомобил също е регистриран като лек автомобил. Следователно, не се касае за лекотоварен автомобил, предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има трайно вградено техническо допълнително оборудване за целите на извършваната дейност на регистрираното лице, като се явява неприложимо изр. 2 от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Спорен е въпросът дали допълнително монтираните седалки, в резултат на което автомобилът става от лек автомобил с 4 + 1 на лек автомобил с 6 + 1 седалки, е достатъчно да изключи хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В случая касационната инстанция споделя становището на касатора, че извършеното преустройство на автомобила цели единствено ползването на правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл Решение № 2643 от 25.02.2013 г., Решение № 9094/23.06.2011 г. на Върховен административен съд и др., в които изрично е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит следва да се преценява към датата на настъпване на данъчното събитие. Следователно, неправилно съставът на Административен съд Велико Търново е приел, че фактът на последващо преустройство на автомобила е достатъчно, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. От друга страна, неправилно е и позоваването от страна на първостепенния съд на решението на СЕС по дело С-118/11, доколкото фактите по казуса, който е предмет на разглеждане, не са същите, като тези в настоящия спор. По цитираното дело не е спорно между страните, че автомобилът е товарен и основният спорен момент се отнася до преценка дали използването на автомобила е за нуждите на икономическата дейност на дружеството или за лични нужди. В настоящия казус автомобилът е лек и спорното е дали преустройството в автомобила чрез увеличаване броя на седалките води до отпадане на ограничението за ползване на данъчен кредит, съдържащо се в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че АС Велико Търново необосновано е приел, че по делото не било спорно, че процесният автомобил бил придобит за нуждите на дейността на дружеството. По делото няма събрани доказателства в тази насока, а такива доказателства не са събирани и в рамките на ревизията. Основателно е възражението на касатора, че не е доказано изпълнението на конкретни задачи с лекия автомобил, посещение на търговски обекти, превоз на работници или управителя до месторабота, отдаването му под наем, както и няма представени пътни листи и документи за разход за гориво на автомобила, въз основа на които документи би могло да се направи заключение, че процесният автомобил се използва за нуждите на икономическата дейност на дружеството. От заключението по съдебно-икономическата експертиза, прието като неоспорено от страните, е видно, че този автомобил не се ползва за дейността на ревизирания субект - няма отчитани разходи за гориво. С Решение на СЕС от 22 март 2012 . по дело С-153/11, в т. 37 от мотивите е отразено, че когато стоката не се използва за нуждите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС, но то я използва за личните си нужди, не може да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т. 39 придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и на механизма на приспадане. Според т. 40, данъчнозадълженото лице действа в това си качество, когато действа за нуждите на своята икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед всички данни по случая, сред които са естеството на стоката и периодът, който е изтекъл от придобиването до нейното използване за целите на икономическата дейност. Съобразно цитираното решение на СЕС по дело С-153/11, в настоящия случай не е доказано процесният автомобил да е използван за целите на извършваната от дружеството икономическа дейност. Като е достигнал до неправилния извод за материална незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2008 г. в размер на 26 141, 09 лева, АС Велико Търново, 2 състав е постановил неправилен съдебен акт в така описаната му част, който следва да се отмени. Доколкото фактите по делото са установени, то спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 141, 09 лева и начислените лихви за забава за данъчен период м. 04.2008 г. С оглед на така изложените съображения касационната жалба се явява основателна и в частта относно присъдените в полза на "Игрални технологии-ГТ-Гейминг Технолоджис" ЕООД разноски /по компенсация/. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дружеството следва да бъде осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 1775,06 лева. За касационното производство юрисконсултско възнаграждение не се следва с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение