Решение № 1560 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2011 г.

Решение № 1560 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Столична срещу решение № 2102/3.05.2011 г. по адм. дело № 8078/2010 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение № 9600-0563/1.10.2010 г. на началника на Митница Столична. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решение на началник митница. Ответникът по касационна жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Заинтересованата страна - Национална агенция по приходите, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Столична незаконосъобразно е определена митническата стойност на стоки, внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 18.09.2010 г., тъй като според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС - 4314,96 лв. Оспореното решение е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, буква "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки и чл. 30, § 2, буква "в" за друга част от Регламента, а не по реда на предходните букви - например чл. 30, § 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана и новата стойност, като изброяването на номерата на 17 броя ЕАД не представляват мотиви в тази насока. Решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето и по реда на чл. 30, ал. 2, буква "б" от същия регламент да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, буква "а" - стойността на идентични стоки. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е преценил АС. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба на издателя на оспорения административен акт да се излагат нови фактически твърдения, които да запълнят липсата на фактически основания в обжалвания акт. В този смисъл е и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция - 150 лева заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,