Решение № 1072 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5828/2010 г.

Решение № 1072 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5828/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Чавдар Радионов Маринов от гр. Плевен против мълчалив отказ на Министъра на отбраната да издаде заповед за разрешение за обучението му във висше гражданско училище по негово рапорт с изх. № 4-6 от 04.01.2010 г. Счита, че същият е в противоречие с приложимите материално правни разпоредби. Моли съда поради изложеното да отмени същия и постанови решение, с което да реши спора по същество, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че в случая е налице изричен отказ на министъра да издаде исканата от жалбодателя заповед, обективиран в резолюция, поставена върху докладна записка към рег. Инд. № 21-25-410 от 27.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси". Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбодателят е кадрови военнослужещ от 15.07.1996 г. и понастоящем по силата на договори за кадрова военна служба № 26 от 09.08.1996 г., допълнително споразумение № 149 от 01.03.2005 г. към него и № 30-278 от 28.04.2010 г. Съгласно последния договор - раздел III. Обучение и професионална квалификация по време на военната служба Маринов може да кандидатства за обучение и повишаване на квалификацията на основание чл. 238 Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ) при условията и по реда на Раздел Х от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ППЗОВСРБ). Видно от уверение от 18.08.2009 г., издадено от Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" (ВСУ), Чавдар Радионов Маринов е записан в първи курс, първи семестър през учебната 2009-2010 г. в специалност "защита на националната сигурност", а от уверение от 25.09.2009 г. се установява, че очните занятия за посочените в първото уверение специалност и година са били от 11.09 до 30.09.2009 г. На 04.01.2010 г. жалбодателят подал рапорт до Министъра на отбраната, с който поискал разрешение за обучение във висше учебно гражданско заведение, като на основание чл. 16 от Наредба № Н-15/13.07.2009 г. във вр. с чл. 308, ал. 2 ЗОВСРБ след представяне на поделението да му бъде изплащано 70% от заплащаната от него предварително семестриална такса до края на обучението му. Към преписката е приложено становище на Началник щаба по подготовката на сухопътните войски от 28.01.2010 г., с което е дадено становище на Маринов да бъде разрешено да се обучава във ВСУ, но не може да ползва правата по чл. 308 ЗОВС, тъй като не подлежи на освобождаване от военна служба и не е подавал рапорт за това. Становището на командира на 5-та механизирана бригада е, че Маринов не е спазил изискванията на чл. 123, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОВС за обучение във висши граждански и военни училища ни може да се ползва от правата по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗОВС, тъй като не отговаря на условията. С докладна записка Директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси" предложил на Министър на отбраната да не бъде разрешено на Маринов обучение в задочна форма поради неизпълнение на изискванията на чл. 123, ал. 2 ППЗОВС за придобиване на образователно квалификационната степен "бакалавър" по специалност "Защита на националната сигурност", като посочил, че същия може да се обучава за собствена сметка без право на ползване на допълнителен платен отпуск за обучение през учебната 2010-2011 г. Върху докладната била поставена резолюция "да" от министъра. С писмо вх. № 2-799 от 01.03.201 г. на поделението, в което служи жалбодателя било получено писмо от Щаба по подготовката на сухопътните войски, с което Началник отдел "Личен състав" в същия уведомява, че на основание чл. 238 ЗОВС и чл. 123, ал. 2 и ал. 3 ППВОВС Маринов не получава разрешение от Министъра на отбраната за кандидатстване и обучение във ВСУ през учебната 2010-2011 г. за придобиване на образователно квалификационната степен "бакалавър" по специалност "Защита на националната сигурност", тъй като при подаване на рапорта не е спазено изискването на чл. 123, ал. 2 ППЗОВС, но може да се обучава за собствена сметка без право на ползване на допълнителен платен отпуск за обучение през учебната 2010-2011 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: В случая, не е налице мълчалив отказ от издаване на заповед, тъй като на Маринов изрично е отказано издаване на такава заповед, като за това е уведомен с писмо вх. № 2-799 от 01.03.2010 г. в поделението, където служи Маринов, при което предмет на проверка за законосъобразност в настоящето производство е постановеният изричен отказ за издаване на исканото от Маринов разрешение. Доколкото по преписката липсват данни за съобщаването на отказа на Маринов съдът намира, че същата е подадена в срок. Неоснователен е доводът на ответника, че отказът за издаване на исканото разрешение не подлежи на обжалване по съдебен ред, тъй като такова не е предвидено в ЗОВСРБ. Безспорно с обжалвания акт се засяга негативно сферата на жалбодателя, при което за същия е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на акта, при условията на чл. 120 от Конституцията на Република България. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г., действала към момента на постановяване на оспорения в настоящето производство акт) за осигуряване на успешен преход в цивилната сфера на освобождаваните от военна служба Министерството на отбраната изгражда и поддържа система за адаптация чрез обучение във висше гражданско училище за придобиване на следваща или различна от придобитата образователно-квалификационна степен. Съгласно ал. 2, т. 1 на същия тест финансирането на дейностите по ал. 1 се разпределя по т. 3 - 70 на сто за сметка на Министерството на отбраната и 30 на сто за сметка на военнослужещия. Съгласно чл. 123 от ППЗОВСРБ (отм., но действал към момента на постановяване на оспорения акт) военнослужещите имат право да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши военни и граждански академии, училища и колежи в страната и в чужбина. За обучение във висши граждански и военни училища в страната военнослужещите могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен след получаване на разрешение от министъра на отбраната. Рапорт за разрешение по ал. 2 на чл. 123 ППЗОВСРБ се подава по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението и препоръка в годишната атестация за провеждане на такова обучение. Военнослужещите, получили разрешение и приети за обучение по ал. 2, ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши граждански и военни училища по условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Военнослужещите, които не са получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши граждански и военни училища в страната, могат да се обучават за собствена сметка, без да ползват допълнителен платен отпуск по условията на ал. 4. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Министърът на отбраната не е дал разрешение за обучението във ВСУ на жалбодателя, като отказът да издаде такова разрешение е обективиран в писмена резолюция върху докладна записка. Доколкото в закона не е предвидена изрична форма за постановяване на отказ да се издаде исканото разрешение, а съобразно практиката на ВАС мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг документ, настоящият състав намира, че отказът е постановен от компетентен орган, в необходимата писмена форма, а мотивите на същия се съдържат в докладната записка на Директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси", резолирана положително от министъра. Обжалваният акт е постановен в съответствие с материалния закон. В случая редът за издаване на разрешението за обучение по реда на чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ не е бил спазен от жалбодателя, който е започнал обучението си преди да получи разрешение за това, при което правилно органът е отказал да разреши обучение по реда на чл. 308 ЗОВСРБ, като на Маринов е съобщено, че може да продължи обучението си за собствена сметка - т. е. така, както е започнал същото. Установеният от закона ред предвижда ползването на допълнителен платен отпуск за обучение и поемане на 70% от финансирането на обучението от МО при наличие на предварително разрешение за обучение. Безспорно тези разпоредби следват и от начина на финансиране на обучението - от бюджета на МО, който като част от консолидирания държавен бюджет следва да бъде одобрен, по предвидения в закона ред. Съответно заложените в него разходи следва да бъдат планирани преди одобрението му по този ред - т. е. разрешението за обучение, съответно за заплащане на част от финансирането му следва да бъде дадено предварително. При извършената проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 АПК съдът намира, че при издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания отказ за издаване на разрешение за обучение по реда на чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (ред. ДВ бр99/2009 г.) на Министъра на отбраната е законосъобразен, при което жалбата на Чавдар Радионов Маринов следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение