Решение № 15151 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2020 г.

Решение № 15151 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Дахел, гражданин на [държава], подадена чрез процесуалния представител-адвокат Вл. Калудин, срещу решение № 3410/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1343/2020 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 7434/19.12.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за прекратяване на хуманитарен статут в Република България на чужденеца, предоставен му с Решение № 590/04.11.2011 г. на заместник - председател на ДАБ. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа на събраните по делото доказателства. Преценява съдебното решение за постановено при несъобразяване с отменителното решение на АССГ, потвърдено с решение на ВАС, и при нарушение на чл. 177, ал. 2 ЗУБ/явно има предвид АПК/. Намира правните изводи на съда за неотговарящи на реалната политическа и обществена обстановка към момента в [държава], предвид "коренно промененото в негативна насока положение през последните години", а и в сравнение с 2010 г., когато касаторът е напуснал държавата си на произход. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Калудин, и в писмена защита поддържа касационната си жалба. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. Касаторът навежда и доводи за "аподиктичен" страх от преследване, други-че е починала сестра му, а той не се завърнал в страната по този повод и такива, изведени от прессъобщения от телевизия "Алшаркия от 03.07.2020; 05.07.2020; 19.07.2020, 21.07.2020 и 22.07.2020 г.; прессъобщение на френската дипломатическа мисия в Багдад и статия от електронно издание news. bg от 29.09.2020 г., които счита за ново основание за отмяна. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценява за обоснован извода на съда, предвид разпоредбите на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, че правилно е прекратен хуманитарния статут на А. Дахел, както и че административният орган правилно е отчел, че обстоятелствата, пораждащи опасенията от преследване, са отпаднали и чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Намира за неприложим чл. 9 от ЗУБ, тъй като от доказателствата в първоинстанционното производство не е установена реална опасност от тежки посегателства-А. Дахел е служил в Полицията до 2010 г., но това не обосновава наличие на реална опасност от посегателства и към настоящия момент, защото той-при опасност, не би се завърнал доброволно и временно в Багдат през 2017 г. Не споделя доводите в касационната жалба, че съдебното решение по адм. д. № 4145/2018 г. на АССГ е пречка административният орган да се произнесе отново относно наличието на основание за прилагане на чл. 15 от ЗУБ., защото не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съществуването на който опорочава произнасяне с настоящото решение на председателя на ДАБ. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. Дахел, гражданин на [държава], против повторното решение № 7434/19.12.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което- на основание чл. 78, ал. 5, чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ е прекратен хуманитарен статут в Република България на чужденеца, предоставен му с Решение № 590/04.11.2011 г. на заместник - председател на ДАБ при Министерски съвет, с мотиви, основани на писмо от 10.03.2017 г. от посолството на Федерална Република Германия в София, за предоставена информация за [гражданство] А. Дахел, че е "засечен" да пътува по маршрут Багдат-Аман-Амстердам, легитимирал се е с [държава] паспорт и българско удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, но българският документ не давал право на лицето да влиза на територията на Шенген, поради което още на същия ден - 04.03.2017 г. чужденецът е трябвало да бъде върнат в Багдад, поради което административният орган счел, че А. Дахел доброволно се е завръщал в държавата си по произход и за него са отпаднали основанията да се ползва от предоставената му по реда на чл. 9 ЗУБ закрила, защото за него не съществува риск от преследване. На следващо място административният орган мотивирал отнемането на хуманитарния статут на [гражданство] и с информация за актуалната обстановка в [държава], очертаваща ситуация на постепенно нормализиране, ярко контрастираща с тази в периода 2011 - 2017 г., в изпълнение на указанията, дадени в мотивите на Решение № 3179/05.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 14567/2018 г., потвърдило Решение № 5785/15.10.2018 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 4145/2018 г., отменящо предходното решение на председателя на ДАБ, а именно Решение № 17374/12.12.2017 г., с указания да се обсъди актуалната ситуация в [държава]. За да постанови този резултат административният съд приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Счел, че решението е поставено в установената от закона писмена форма, с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК- с ясно текстово описание на фактическото основание за неговото издаване. Съобразил и обстоятелството, че административният орган се е позовал на получено писмо от 10.03.2017 г. от посолството на Федерална Република Германия в София, и с предоставената информация за [гражданство] А. Дахел, вкл. и съобразно актуалната към момента от произнасянето информация. Счел за спазени и указанията по предходното решение на четвърто отд. на ВАС, т. е. че не са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал до извод, че процесното решение на председателя на ДАБ съответства и на материалния закон и неговата цел, предвид осъществената хипотеза на чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ и че като е прекратил хуманитарния статут на чужденеца, административният орган е постановил законосъобразен административен акт. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, което обуславя извод за неоснователност на жалбата, която отхвърлил. Решението на съда е правилно. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно- производствените правила, тъй като не били отчетени всички факти от административното производство. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, относими към спора и е извел обосновани правни изводи. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ регламентира, че производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Към тази разпоредба препраща и чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, който регламентира случаите, в които се прекратява предоставена международна закрила, какъвто е настоящият. Административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ правилно, което тълкуване съответства на съдържанието й, разкрито чрез употребените в нея понятия. Налагат се и допълващи мотиви, а именно, че понятието "закрила", употребено в разпоредбата, не включва единствено хипотезата, в която бежанецът се е установил в държавата си по произход. Закрилата може да се осъществи и чрез други актове на държавни органи и институции, издадени или извършени в резултат на предприети действия от страна на бежанеца за упражняване на негови права, в качеството му на гражданин на страната му на произход. В конкретния случай, тази закрила е намерила проявление в издаването на паспорт на жалбоподателя, необезпокояваното му влизане на територията на държавата му на произход и неговият престой там. Жалбоподателят не оспорва фактическите основания, посочени в решението на ДАБ, които осъществяват хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Приемайки същото, административният съд е приложил правилно материалния закон. В този смисъл са и решение № 8550 от 25.06.2018 г. по адм. д. № 2021/2018 г., и решение № 8374 от 06.07.2016 г. по адм. д. № 11232/2015 г., двете на ІІІ отд. на ВАС. Освен това закрилата, която предоставя държавата, може да се осъществи и чрез други актове на държавни органи и институции, издадени или извършени в резултат на предприети действия от страна на чужденеца за упражняване на неговите права в качеството му на гражданин на страната на произход, а в конкретния случай тази закрила на държавата му по произход е намерила проявление в доброволното кандидатстване на чужденеца за издаване на [държава] паспорт в Посолството на [държава] в Анкара, Турция, както и неговото необезпокоявано влизане в територията на държавата му по произход. Наред с горното, приложената по административната преписка експертиза доказва по безспорен и категоричен начин, че завръщането на [гражданство] е било в периода през 2017 г., поради което се налага извод за липса на негативно отношение от страна на [държава] официални власти към чужденеца при неговото влизане в държавата по произход По следващите твърдения в настоящата жалба следва да се посочи, че предвид разпоредбите на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, ВАС намира, че правилно е прекратен хуманитарният статут на А. Дахел, защото административният орган обосновано е отчел, че обстоятелствата, пораждащи опасенията от преследване, са отпаднали, и А. Дахел доброволно се е възползвал от закрилата на държавата си по произход. Не е приложим чл. 9 от ЗУБ, тъй като от доказателствата в първоинстанционното производство не е установена реална опасност от тежки посегателства- А. Дахел е служил в полицията до 2010 г., но това не обосновава наличие на реална опасност от посегателства и към настоящия момент, а и чужденецът- при наличие на твърдяната опасност, не би се завърнал доброволно, макар и временно в Багдат през 2017 г. Иначе казано, решението му да стори това обосновава извод, че самият той не е оценявал пътуването си до [държава] като рисково. Противно на твърдяното в настоящата жалба, правилно административният съд е приел, че изложените от чужденеца факти и обстоятелства по време на административното производство не са достатъчно правдоподобни и аргументирани. В настоящия случай чужденецът е отказал да отговаря на поставените му въпроси от интервюиращия орган. С оглед дадените указания от Върховен административен съд по адм. дело № 14567/2018 г., административният съд правилно е приел, че издаденият индивидуален административен акт е изцяло съобразен с тях. Не се споделят и доводите в касационната жалба, че съдебното решение по адм. д. № 4145/2018 г. на АССГ било пречка административният орган да се произнесе отново относно наличието на основание за прилагане на чл. 15 от ЗУБ, т. к. не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съществуването на който да опорочи произнасянето с решение № 7434/19.12.2019 г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците. Противно на твърдяното, АССГ не е нарушил чл. 177, ал. 2 АПК и се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВАС, като отчел настоящата обстановка в [държава], с оглед актуална справка на дирекция "Международна дейност" вх. № МД-394/28.06.2019 г. (л. 57) за съществени разлики между обстановката до 2017 г. и положението в момента, особено след в края на 2017 г., както и с оглед справките от 28.06.2019 и от 21.01.2020 г., който извод се потвърждава и от събраните хода на настоящото производство две справки- от 31.07.2020 и от 13.10.2020 г. относно актуалната обстановка в [държава], представени от ответната страна. Горният извод не се разколебава от приложените към касационната жалба прессъобщения от телевизия "Алшаркия от 03.07.2020; 05.07.2020; 19.07.2020, 21.07.2020 и 22.07.2020 г.; прессъобщение на френската дипломатическа мисия в Багдад, публикувала съобщение от няколко европейски посолства, вкл. и българското посолство в Багдад от 21.08.2020 г.; статия от електронно издание news. bg от 29.09.2020 г.; молба на касатора до Министерство на външните работи на Р. България за изпращане на пълния текст на прессъобщението от 21.08.2020 г. на българското посолство в Багдад и смъртен акт от 31.07.2020 г. на сестрата на касатора. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение