Решение № 9544 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2017 г.

Решение № 9544 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. А. против решение № 207/14.06.2017 г., постановено от В. административен съд по адм. д. № 500/16 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Ч. А. искове против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 140 000 лева вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на З. В. и на медицинския персонал към медицинския център на З. В., като настъпили вследствие на непрекъсната работа по 24 часа в денонощието, настаняване в режимно отделение на лица с доживотни присъди и в наказателни килии, както и лишаването му от медицински грижи и животоподдържащи лекарства за периода март 2014 г. до датата на предявяване на исковата молба и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи разликата между възнаграждението, което би получавал като строителен работник и пенсията за инвалидност за периода от 20.05.16 г. за десет години напред. Със същото решение Ч. А. е осъден да заплати на ГДИН разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба на Ч. А. се твърди, че решението е необосновано и несправедливо. Конкретното оплакване е, че съдът не е взел предвид, че за всички получени лекарства се полага подпис, както и всеки преглед при лекар се отразява в медицински журнал. Твръди, че е нарушен чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. В касационната жалба на процесуалния представител на Ч. А. се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба /и двете касационни жалби, подадената от касатора лично и тази, подадена от неговия процесуален представител/ като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за това. По основателността й приема следното: съдът е приел, че е сезиран с искове с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 203 и сл. АПК. Административният съд е приел, че през исковия период, ищецът е излежавал наказание "лишаване от свобода" в затвора В., където по негова молба и на осн. чл. 77 ЗИНЗС е назначен на работа като болногледач, каквато е извършвал от 12.02.14 г. Поради премахване на длъжността от списъка, утвърден от министъра на правосъдието за длъжностите в обслужващата и комунално-битовата дейност, на които могат да се назначават лишените от свобода, през м. 01.2016 г. ищецът е уведомен, че не може да работи вече на тази длъжност. Въз основа на документите от досието му, съдът е приел, че ищецът е продължил да работи, но като чистач-стационар. Съдът е приел също така, че ищецът е приел да полага труд на тази длъжност, позовавайки се на декларация на ищеца, дадена на осн. чл. 80 ЗИНЗС, както и на молбата му от 23.03.2016 г. Установено е, че със нарочна заповед от 10.06.16 г., която е влязла в сила, ищецът е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Съдът е посочил, че от същата дата, А. е отказал да се храни и да пие вода, за което е подал нарочна декларация, в която е посочил, че иска да остане в стационара или в килия 109, тъй като не иска да е настанен в килия на 4-ти етаж заради конфликт с търговците на дрога и поради опасност за живота му. На същата дата той е погълнал значително количество хапчета и е бил конвоиран до болницата в града, където е отказал медицинска помощ. Установено е, че ищецът се е върнал в затвора, където е настанен в килия 109, след което поради влошаване на здравословното му състояние на 20.06.16 г. е настанен в МБАЛ - В., от където е изпратен на 24.06.16 г. за лечение в МБАЛ-З. С.. Установено е, че с постановление на ОП-В. изпълнението на наказанието е прекъснато за срок от 20 дни за лечение в специализирана болница. Въз основа на медицинско заключение на вещо лице, както и на свидетелски показания на личния лекар на ищеца, фелдшера М. и друг доктор, работещ в стационара в З.-В., съдът е приел, че ищецът е бил ежемесечно преглеждан в исковия период, предписвани са му и са му изписвани необходимите лекарства във връзка със заболяванията му. Въз основа на експертно решение на ТЕЛК, съдът е установил, че на ищеца е отпусната пенсия в размер на 118,14 лв., считано от 27.10.16 г. Въз основа на установеното, административният съд е формирал следните изводи: съдът е възприел, че ищецът претендира обезщетяване на неимуществените му вреди, причинени като съвкупност от това, че е работил по 24 в денонощието, настаняването му в режимно отделени при лица с доживотни присъди и наказателни килии, където по негови твърдения е бил заключен по 24 часа, с което е променен режимът на изтърпяване на наказанието му, както и че при престоя му в наказателната килия, 12 дни бил лишен от медицински грижи и от животоподдържащи лекарства. Съдът е посочил разпоредбата от ЗИНЗС - чл. 77, която регламентира възможността за работа на лишените от свобода, приемайки че в конкретния случай разпоредбата е спазена, тъй като на ищеца е възложена работа, която той изрично е поискал в молбата си, а след като длъжността, на която е бил назначен е отпаднала от списъка на длъжностите, отново по негово желание е назначен на осн. чл. 80 ЗИНЗС на длъжност - чистач в стационара на затвора и в кабинета по дентална медицина. Съдът е посочил, че продължителността на работния ден и полагането на извънреден труд в местата за лишаване от свобода са уредени в чл. 79 ЗИНЗС, приемайки че по отношение на ищеца, не било разрешено полагането на извънреден труд, както и за недоказано, че на ищеца по някакъв друг начин е било разпоредено и устно да изпълнява трудови функции 24 в денонощието. Съдът е възприел факта, че през това време, ищецът е бил настанен постоянно да пребивава в стационара, заключавайки, че ако той е помагал на лишените от свобода извън работното му време, е правел това доброволно, без специално нареждане от администрацията. Съдът е преценил като недоказани твърденията на ищеца, че му е било разпоредено да работи повече от допустимото. Съдът се е позовал на съдържащата се по делото изрична декларация от ищеца, посочвайки, че той е бил настанен в режимно отделение по изрично негово желание. Прието е от съда, че престоят на ищеца в наказателна килия е бил по силата на изрична заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установявало, че и през този период на ищеца са предписвани и изписвани лекарства. По тези съображения, съдът е преценил като недоказан искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди, съдът е установил, че здравословното състояние на ищеца действително е довело до намаляване на работоспособността му, но това не е вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора В.. За да формира този извод, съдът се е позовал на два факта - че ищецът е имал заболяване на кръвоносните съдове на долните крайници, свързано със сърдечно - съдовата система, както и че ЕР на ТЕЛК е с дата отпреди наказанието на ищеца, чрез настаняването му в наказателна килия. При този изход на спора, съдът на осн. чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 1 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК е присъдил на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер по чл. 37 от Закона за правната помощ, преценявайки, че съответния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в конкретния случай е 100 лева. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като недопустимо в една част и като правилно по съществото на спора в останалата. Съдът правилно е индивидуализирал предявените искове от гледна точка на твърдяните вредоносни действия и бездействия. Съдът е поискал от ищеца и уточняване на исковите претенции от гледна точка на периода, за които се претендират вредите. Недопустимо, съдът е приел да разгледа искова претенция, която касае бъдещ период. Видно от уточнението на иска, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се във разликата между възнаграждението, което би получавал като строителен работник и пенсията за инвалидност, ищецът е уточнил като период на тази претенция от 20.05.2016 г. за десет години напред. Съдът недопустимо е разгледал този иск за периода от датата на исковата молба до края на уточнения период напред, който ще настъпи след предявяването й. Исковата претенция за обезщетяване на бъдещи вреди е недопустима, тъй като предпоставките, при настъпването на които тя може да бъде уважена следва да се докажат пред съда. Недопустимо е съдът да борави с предположения за настъпването им или ненастъпването им. По тези съображения, като е допуснал да се произнесе по съществото на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от предявяването на исковата молба - 23.08.16 г. до изтичането на 10 годишния срок, чието начало е 20.05.2016 г., съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а вместо това предявеният иск за този период се остави без разглеждане и съдебното производство в тази част се прекрати. В останалата част обжалваното решение по съществото на спора е допустимо, обосновано и правилно. С определение от 12.12.2016 г. съдът е уточнил, че вредоносните действия и бездействия според твърденията на ищеца, се изразявали в неосигуряване на лекарства и адекватно медицинско обслужване и преместването му в друга килия на затвора, както и даването на 24 часови дежурства, довели до влошаване на здравословното му състояние. Правилен е решаващият извод на съда, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдяните от него незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З.-В.. Обосновано и в съответствие с документите по делото, съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че през периода от 14.02.14 г. до 28.03.14, както и до исковата молба, ищецът е работил 24 часа в денонощието. По делото се намират - молба от Ч. Г. А. от 10.02.14 г. до началника на затвора-В., с която той иска да бъде назначен на работа в затвора като болногледач в медицинския център, заповед № 40/11.02.14 г. на началника на З.-В., с която на осн. чл. 77 от ЗИНЗС, Ч. Г. А. е назначен на работа като болногледач, декларация от Ч. Г. А. от 11.02.14 г., че е съгласен да работи на 6-дневна работна седмица като болногледач, както и писмо от зам. главен директор на ГДИН с рег. № 1671818.02.16 г. се установява, че Ч. А. по негово желание е работил считано от 12.02.14 г. на длъжност - болногледач в медицинския център в З.-В., която длъжност е закрита, съобразно заповедта на министъра на правосъдието от 05.01.2016 г. От справки, съдържащи се в досието на лишения от свобода се установява, че след това, той се е съгласил и е полагал доброволен неплатен труд като чистач в медицинския център. По делото не е доказано, че през периода, в който ищецът е работил като болногледач, а и след това, е имало нареждане от страна на администрацията на затвора, той да работи непрекъснато в продължение на 24 часа в денонощието. Правилно е посоченото от съда, че ако ищецът през този период е полагал труд и след изтичане на работното му време, това се дължи изцяло на неговата воля, тъй като е установено, че той е бил настанен изцяло да пребивава в стационара през този период. Установено е, че с влязла в сила заповед № 220/10.06.2016 г. на началника на затвора-В., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание - "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия, която му е съобщена в същия ден на издаването й, но той е отказал да я подпише. Установено е /докладна записка от м. и. И. Г. Т., вх. № 318/13.06.16 г./, че същият ден, ищецът е погълнал неопределен брой хапчета, поради което е откаран до болницата в града, но е отказал преглед. От писмените обяснения на лишени от свобода, намиращи се по делото, които са безпротиворечиви, се установява, че на 10.06.2016 г., в присъствието на двама полицаи, ищецът е взел от шкафчето си хапчета, които при опит да погълне и поради намеса от страна на единия полицай, са се разпилели по земята. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели - д-р С. - лекар в Затвора - В., фелдшерът - М. в затвора- В., както и д-р И. - втори лекар в затвора-В. и личен лекар на ищеца, се установява, че в затвора-В. винаги е имало лекарства, като медикаментозната терапия се предоставя за месец и лишените от свобода си държат лекарствата при тях и ги пият, като им се предоставят и при поискване. Въз основа на информацията от посочените доказателства може да се направи обоснования извод, че ищецът с поведението си на 10.06.16 г. сам е допринесъл за разпиляването на предоставените му за лечение лекарства за този месец. Липсват по делото доказателства, от които да се направи извод, че заради това и докато е изтърпявал наложеното му дисциплинарно наказание, той е искал предоставянето на лекарства, но такива не са му били давани от администрацията и медицинския персонал в затвора. Във връзка с установеното, обоснован и правилен се явява изводът на административния съд, че не е налице бездействие от страна на медицинския персонал във връзка с предоставянето на лекарства и медицински грижи през този период. По делото са налице писменно доказателство - писмен документ, изхождащ от самия ищец, въз основа на които съдът е направил обоснования извод, че ищецът сам е пожелал настаняването му в килия 109 на З.-В.. При това положение, основателно, съдът е приел, че настаняването му в режимно отделение е изцяло по волята на ищеца, което изключва вредоносни последици от него за ищеца. Към мотивите на административния съд, с които е отхвърлена допустимата част от иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които мотиви се споделят от настоящата инстанция, може да се добави, че по отношение на този иск, не е установен нито една от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилно е решението на административния съд в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, който не предвижда заплащане и на юрисконсултско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска. Решението в тази част следва да се отмени. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд