Решение № 6157 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2013 г.

Решение № 6157 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ГСТ - Сървиз АГ Германия", представлявано от Франц Шубе с адрес в гр. Стара Загора чрез пълномощника си адв. Анастасия Атанасова срещу решение № 1600/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1381/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1303222/01.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 375/10.04.2013 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е прието, че прихващането на недължим данък при източника за доходи по чл. 199 ЗКПО за 2008 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 299 163,71 лв. срещу установени публични вземания за корпоративен данък за 2008 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 235 751,82 лв. следва да се извърши към 15.08.2012 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за доброволно плащане по ревизионния акт, а не към 31.03.2009 г., когато касаторът твърди, че е възникнало по закон задължението за корпоративен данък. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че неправилно съдът е приел, че за дата на прихващането не може да бъде определена 3.03.2009 г., тъй като към този момент не са настъпили ликвидността и изискуемостта на задължението за корпоративен данък, а счита, че това става с влизането в сила на ревизионния акт от 13.07.2012 г., с който са определени задължения за корпоративен данък. Изложени са доводи в касационната жалба, че продължилата една година проверка, а след това и данъчна ревизия във връзка с подаденото искане за прилагане на СИДДО с вх. № 04-01-678/25.02.2011 г. е и причината за това дружеството да не може на по-ранен етап да иска възстановяване или прихващане на недължимо платения данък при източника за 2008 г. Според касатора за същия период, в който се реализира данъчната ревизия задълженията за корпоративен данък се олихвяват и това води до несправедливо ощетяване на дружеството и неоснователно обогатяване на държавата в лицето на приходната й администрация. Относно надвнесения данък при източника касаторът твърди, че е формирал място на стопанска дейност на територията на България и част от доходите на чуждестранното юридическо лице са реализирани именно чрез мястото на стопанска дейност, като по силата на закона не следва да се удържа и внася данък при източника, а се дължи корпоративен данък и затова данъкът при източника се явява недължимо платен. Относно датата на прихващането касаторът се е позовал на чл. 128 ДОПК, според който прихващането настъпва към момента на изискуемостта на корпоративния данък - 31.03.2009 г. - крайният момент, до който е следвало да бъде платен дължимият корпоративен данък за 2008 г. и към този момент данъкът при източника се явява надвнесен. Относно дължимостта на юрисконсултско възнаграждение касаторът се позовава на Наредба № 1/9.07.2004 г. в тази връзка моли присъденото да бъде намалено, като съдът се съобрази с правилата на чл. 8 във връзка с чл. 7 от цитираната наредба. Депозирано е и допълнение към касационната жалба, а в съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Атанасова. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от юриск. Бонева с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ГСТ - Сървиз АГ Германия" срещу АПВ № 1303222/1.02.2013 г. в частта, в която е определена дата на прихващането - 15.08.2012 г. и е поискано от съда да определи дата на прихващането - 31.03.2009 г. или съответно да се върне преписката на органа по приходите с указание за издаване на нов АПВ с дата на прихващане - 31.03.2009 г. За да отхвърли жалбата на "ГСТ - Сървиз АГ Германия", срещу АПВ № 1303222/1.02.2013 г. за отказ за прихващане на недължим данък при източника за доходи по чл. 199 ЗКПО за 2008 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 299 163,71 лв. срещу установени публични вземания за корпоративен данък за 2008 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 235 751,82 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи не са извършили исканото прихващане. Съдът е приел, че не се спори нито по отношение на недължимо внесен данък при източника за 2008 г., нито са установени с влязъл в сила ревизионен акт дължими задължения за корпоративен данък и лихви за същата 2008 г. Съдът е счел, че правилно приходните органи съгласно чл. 129 ДОПК са извършили прихващане на надвнесения данък в размер на 199 419,17 лв. с изискуемите задължения в размер на 236 978,02 лв. по влезлия в сила ревизионен акт от 13.07.2012 г. с доначислена лихва към датата на извършеното прихващане. Съдът е приел, че правилно приходните органи са определили датата на прихващането, предвид, че с влезлия в сила ревизионен акт от 13.07.2012 г. са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. при установяване, че част от доходите по отношение на които е поискано прилагане на СИДДО, са осъществени от място на стопанска дейност на територията на България и за тях не е изпълнено условието по чл. 136, т. 3 ДОПК. Според съда извън обхвата на ревизионното производство е било установяването на надвнесената сума за данък при източника и този факт е установен при проверката, възложена по повод искането за прихващане/възстановяване. Затова е направен извод в съдебното решение, че крайният акт, с който е приключило производството по прилагане на СИДДО е влезлият в сила РА № 241201275/13.07.2012 г., с който е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 214 130,53 лв. Съдът е изложил мотиви, че фактът на установяване на дължими данъчни задължения предхожда по време факта на установяване на надвнесени суми и е направен извод, че правилно приходните органи са определили датата на доброволно изпълнение на ревизионния акт - 15.08.2012 г., като дата на която да бъде извършено прихващането. Според съда определянето на по-ранна дата за извършване на прихващането - 3103.2009 г. или 25.02.2011 г. не е възможно, тъй като към този по-ранен момент няма ликвидно, т. е. определено по основание и размер и изискуемо вземане, т. е. чийто падеж е настъпил за задължението за корпоративен данък за 2008 г., с което да бъде извършено прихващането, защото ликвидността и изискуемостта са настъпили с влизане в сила на ревизионния акт от 13.07.2012 г. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор между страните по делото, че на дружеството е удържан и внесен в бюджета данък при източника на основание чл. 195 ЗКПО за 2008 г. по повод получени доходи, платци на които са "Алстом пауър България" ЕООД и "ГСТ Сървиз АГ - България". Тези доходи са от координация, консултиране и надзор на строителни дейности, поради което за тях не са приложими разпоредбите на СИДДО с Германия, предвиждащи освобождаване от данък при източника и за тях няма спор по делото, че се дължи корпоративен данък в размер на 174 368,87 лв., определен за внасяне с РА № 241201275/13.07.2012 г. Данък при източника се дължи по услугите за отдаване под наем на промишлени скелета и мобилни помещения за офис Установено е и по безспорен начин, че с ревизионния акт приходните органи са определили корпоративен данък за внасяне за същата 2008 г. С този ревизионен акт приходната администрация е приела, че дружеството е получило доходи в размер на 199 419,17 лв. от място на стопанска дейност в България, поради което не дължи данък при източник, а корпоративен данък за тях. Следователно, страните по делото не спорят за обстоятелството, че е налице недължимо внесен данък при източника, като спорът между тях се свежда до датата, на която следва да се извърши прихващането. Неправилно първоинстанционният съд е възприел доводите на приходната администрация, че това е 15.08.2012 г., когато е изтекъл 14-дневния срок за доброволно плащане по РА № 241201275/13.07.2012 г., с който е определен за внасяне корпоративен данък за 2008 г. Задължението за корпоративен данък възниква ex lege, а не с акта на административния орган. Този акт няма конститутивно, а само установително действие. Прихващането е възникнало към датата, на която е възникнало задължението за корпоративен данък, а това е 31.03.2009 г. съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО и това е момента на изискуемост на данъчното задължение. В този смисъл правилно касаторът се позовава на практика на същия решаващ орган, прилагайки решение № 349/17.04.2014 г. на и. д. директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив по жалба на "ГСТ Стийл С. П. З. О. Полша", което също е надвнесло данък при източника и е прието, че прихващането с определен с ревизионен акт корпоративен данък. Изрично в това решение решаващия орган е приел, че съгласно нормите, регулиращи прихващането по чл. 128 - чл. 132 ДОПК прихващането се извършва към деня, в който е настъпила изискуемостта на задължението за корпоративен данък, а не с датата на издаване на ревизионния акт за същия данък, поради което е отменен актът за установените задължения за лихва. Настоящият случай е идентичен с посочената административна практика на същия решаващ орган, поради което оспорения пред първоинстанционния съд АПВ е незаконосъобразен, тъй като е приета дата за прихващането - 15.08.2012 г., а не 31.03.2009 г. Приемането на последната ще рефлектира и върху определянето на лихва. Решението е неправилно и в частта за разноските, като следва да се отмени за присъденото в полза на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъдят разноските, направени за двете съдебни инстанции в размер на 8 380 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,