Решение № 11638 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП срещу решение 166 от 11.01.2021 г., постановено по адм. дело 2742/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221019002567-091-001 от 11.11.2019 г., издаден от от П. Петрова-орган, възложил ревизията и Е. Цончев-ръководител на ревизията, в изменената с решение 150 от 28.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София част, с който на С. Денчева, гр. София са определени задължения за данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2015 г. в размер на 1 365 лв. главница и лихви в размер на 476 лв. и Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на С. Денчева, гр. София разноски по делото в размер на 1 704 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че административният съд неправилно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 8 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът С. Денчева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р-22221019002567-091-001 от 11.11.2019 г., издаден от от П. Петрова-орган, възложил ревизията и Е. Цончев-ръководител на ревизията, в изменената с решение 150 от 28.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София част, с който на С. Денчева, гр. София са определени задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г. в размер на 1 365 лв. главница и лихви в размер на 476 лв. По делото е установено, че ревизираното лице е местно физическо лице с постоянен адрес по чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК в гр. София. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на физическите лица, в случая е ТД на НАП София. Не се спори по делото, а и това е удостоверено с надлежни писмени доказателства, че ревизионният доклад е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД на НАП гр. Пловдив. Единият от тях - Е. Цончев, е издал и ревизионния акт, в качеството си на ръководител на ревизията. В писмо вх. 04-01-843 от 18.04.19 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП (л. 20, прил. 1), са определени съответните служители, които да участват в ревизионното производство по отношение на ревизираното лице, посочен е и редът по който това следва да се осъществи. Този ред не е спазен. Длъжностните лица, които са осъществили ревизията на задълженото лице, са служители на ТД на НАП - Пловдив. Съдът е приел, че не са посочени предпоставки, които да налагат ревизионното производство да бъде проведено от лице извън служителите на компетентната териториална дирекция. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, тъй като не е посочено, какво налага производството да се проведе от лица, които не са служителите на ТД на НАП София, и не е налице командироване при условия и по ред, определени в Кодекса на труда (КТ), на служителите на ТД на НАП - Пловдив за периода на извършване на ревизията. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен поради липсата на териториална компетентност на единия от издателите му, а именно на ръководителя на ревизията. Настоящата касационна инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. От представените командировъчни заповеди ЗК-2472 от 10.10.2019г., ЗК-2737 от 08.11.2019г., на директора на офис Стара Загора се установява, че Е. Цончев е бил командирован общо за два дни. От представената командировъчна заповед ЗК-2473 от 10.10.2019г., на директора на офис Стара Загора се установява, че Х. Георгиева е бил командирована за един ден. Същевременно в качеството им на органи по приходите са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на задълженото лице и неговият съпруг, не само на датите на които са командировани. Нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП (ДВ бр. 51/2010 г. в сила от 6.07.2010 г.) е правилно приложена от първостепенният съд и не е тълкувана разширително, противно на доводите на касатора. Същата изисква освен изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, но и заедно с това съответният териториален директор да командирова тези служители при условия и по ред, определени в КТ. След като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП, то трябва да е по реда на КТ, както правилно е приел административният съд, и следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува изразът да преминат в друга териториална дирекция от чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Освен това според чл. 115, ал. 3 ДОПК при невъзможност за извършване на ревизията при проверяваното лице тя се извършва в териториалната дирекция, а последната е компетентната дирекция. Обстоятелството, че единият от издателите на РА, а именно органът, възложил ревизията, притежава материална и териториална компетентност, не санира некомпетентноста на ръководителя на ревизията. Според чл. 119, ал. 2 ДОПК се изисква и за двамата издатели да притежават компетентност, а чл. 8, ал. 1 ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Представените доказателства пред настоящата инстанция не доказват изпълнението на изискванията на чл. 10 ал. 8 ЗНАП (в приложимата му редакция). Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че с представените пред касационната инстанция доказателства, Е. Цончев е бил командирован за извършване на ревизия два пъти по 1 ден, а Х. Георгиева е командирована веднъж за 1 ден, без да са конкретизирани каквито и да било действия и задачи, които е трябвало да извършат. По така изложените съображения настоящият състав намира, че с решението си първоинстанционният съд правилно и в съответствие с приложимите материално правни норми е обявил за нищожен оспорения пред него РА. В този смисъл е налице произнасяне от страна на Върховния административен съд по сходни казуси с няколко решения, на които първоинстанционният съд се е позовал. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение