Решение № 6041 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2019 г.

Решение № 6041 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, представено от юрисконсулт А. Петков, срещу решение № 1941/14.10.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3308 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 92/03.10.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. В касационната жалба се ревокират доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване – за липса на форма на акта, ограничено право на участия на адресата на акта в производството по издаването му; липса ва обективност при извършване на проверките за определяне на размера на дължимите такси за водовземане; значението на неизпълненото задължение за плащане на такси като основание за отнемане на разрешителното за водовземане. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АС Пловдив АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", са установени в тежест на "Напоителни системи" ЕАД задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект за отчетни периоди 2012 – 2016 г. по разрешително № 31140018/08.02.2008 г. в общ размер 7 091.31 лева с лихви за забава 2 682. 31 лева. Задълженията за такса са определени за всеки отделен отчетен период в мотивите на акта, като крайният размер на задълженията е изчислен като разлика от дължимото и заплатеното. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); - чл. 1, т. 1, б. "а"; чл. 3, ал. 1; чл. 6, ал. 4; чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 31140018/08.02.2008 г. от директора на БДИБР, с което е разрешено водовземане от река Чепинска /Ели дере/ с цел на водовземането производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ "Ляхово" с мощност 275 кВт и лимит на ползваната вода до 32 млн. куб. м на година. На 15.03.2018 г. и на 11.09.2018 г. длъжностни лица от басейновата дирекция са извършили проверки за изчисляване на размера на дължимите от "Напоителни системи" ЕАД такси за водовземане за периода 2012 – 2016 г., като са съставени констативни протоколи. Длъжникът е уведомен за задълженията си в покана от 17.09.2018 г., в която са описани констатациите по протоколите. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВодите. Актът отговаря не изискванията за форма, като препраща и към констативните протоколи, екземпляри от които са връчени на адресата му. Фактическите основания за издаване на акта били обвързани с резултата от осъществен по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ контрол и с декларации от задълженото лице по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Съдът е приел, че не е спорно съществуването на задължение за заплащане на такса за водовземане при действието на чл. 194, ал. 1 ЗВ, а размерът на задължението. Отграничил е отчетните периоди по начина на изчисляване на размера на таксата. За 2012 и 2013 г. при липса на измервателни устройства и на данни за произведената електрическа енергия таксата е определена по правилата на чл. 6, ал. 4; чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата. За 2014 до 2016 г. таксата е изчислена по декларираното иззето водно количество. Инстанцията по същество не е установила изчислителни грешки при определянето на размера на таксата. Отречена е основателността на доводите за липса на форма на акта, за нарушаване на съдопроизводствените правила, липсата на обективност и възможното отнемане на разрешителното за водовземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Без да се твърдят опущения на съда в процеса на доказване констатациите от първоинстанционното решение са обвързващи за касационния съдебен състав – чл. 220 АПК. Касаторът е субект на правото на водовземане, придобито по разрешително № 31140018/08.02.2008 г. Правото на водовземане се упражнява възмездно – срещу задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ/. Вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция по реда на ДОПК /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. В контекста на горното, изискването към формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностен воден обект /в случая и въз основа на издадено разрешително/ без таксата да е заплатена в пълен размер. На касатора са връчени преписи от констативните протоколи за определяне на размера на таксата за водовземане, които, като документи по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ, са от значение за установяването на задълженията с акта на директора на басейновата дирекция. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. При проверките на длъжностните лица от дирекцията не е определян по показания на средства за измерване отнет воден обем и участието или не на представител на длъжника няма как да влияе на съдържанието на утежняващия административен акт, та да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С арг. от чл. 142, ал. 1 АПК потенцията за засягане на правната сфера на адресата на акта като резултат от неизпълнение на определените със същия акт публични задължения е неотносима към законосъобразността на АУПДВ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение