Решение № 620 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2008 г.

Решение № 620 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анастасия Василева Ангелова и Антоанета Василева Костадинова - двете от гр. Несебър, срещу решение № I-33 от 11 март 2008 година, постановено по адм. д. № 244/2007 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 51/4 април 2005 година на началника на РДНСК гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Беатриса Шалдупова, намира за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - Иван Христов Георгиев, Диан Иванов Георгиев, Донка Руменова Райчева, Кирил Николов Киров, Милка Балинова Кирова, Николай Кирилов Киров, Ангелина Каменова Стоянова, Илия Христов Стоянов, Мария Анкова Бозукова, Станимир Кенов Бозуков, Веселина Славова Байчева, Десислава Василева Байчева и "Водопад" ООД - гр. Несебър, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Бургаския окръжен съд Анастасия Василева Ангелова и Антоанета Василева Костадинова са обжалвали заповед № 51/4 април 2005 година на началника на РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 224, ал. 6 от ЗУТ (в редакцията на нормата пред изменението, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 103/2005 година) е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на незаконен строеж: "Къща за гости с ресторант", находящ се в гр. Несебър, УПИ III-495, кв. 74 по плана на града. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че за строежа "Къща за гости с ресторант", находящ се в гр. Несебър, УПИ III-495, кв. 74 по плана на града, има одобрен инвестиционен проект от 20 декември 2004 година и е издадено разрешение за строеж № 315/22 декември 2004 година и че строителството се извършва в съответствие с тях. Установено е също така, че строителните книжа са издадени в противоречие с действащия подробен устройствен план. Съгласно одобрения инвестиционен проект и издаденото строително разрешение е предвидено извършването на нов строеж, докато действащия ПУП предвижда пристройка и надстройка на съществуващата в имота сграда. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е неправилен. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ изискване за законосъобразност на инвестиционния проект и на разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план. Поради това с влизането им в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156, изр. второ от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредни способи, в това число и на основание чл. 99, т. 1 от АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е съответствието им с действащия план. Следователно, изключен е и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество представлява отказа на началника на РДНСК да зачете действието на строителните книжа поради противоречието с подробния устройствен план. Такава преценка административният орган може да направи само до влизането им в сила. Обратното би означавало спирането, респ. премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането на строежа в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на разрешението за строеж, предвиден в чл. 156 от ЗУТ, има за цел да установи предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на която и да е от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, или тези на плана. Решението следва да бъде различно, като се вземат предвид и двете норми, като се даде приоритет или на разрешението за строеж, ли на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието между тях. Когато това несъответствие е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, правните му последици следва да бъдат взети предвид и строежът не следва да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обратно - строеж, макар и съответстващ на разрешението за строеж, следва да бъде считан за незаконен по посочения текст, когато несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че последиците му са правно нетърпими - т. е., когато разрешението за строеж е нищожно. В случая несъответствието между разрешеното ново строителство и предвиденото по действащия подробен устройствен план надстрояване и пристрояване на съществуващата сграда не води до нищожност на строителното разрешение. Поради това следва да се даде предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 от ЗУТ разрешение за строеж, а това изключва възможността за спиране на строежа като незаконен по чл. 224, ал. 6 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на РДНСК гр. Бургас като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,