Решение № 26 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2023 г.

Решение № 26 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2023 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрск. М. Василева, против Решение № 2828/25.04.2023 г., постановено по адм. дело № 9574/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Счита, че ревизията е извършена при спазване на чл. 7, ал. 1 ДОПК, както и че разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК преодолява ограничението по чл. 11, ал. 3 ДОПК. Представя писмени доказателства и в съдебно заседание поддържа жалба чрез процесуален представител Петрова. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "МСА-Консулт" ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Ц. Дангалакова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и становище по съществото на спора. Отправя молба към съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък на разноските и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА № Р-22220221004759-091-001/25.03.2022 г., издаден от Н. И. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и Р. Н., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията., с който в тежест на ревизираното лице "МСА-Консулт" ЕООД със седалище в гр. София са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 131 306, 85 лв. РА се обжалва по съдебен ред в частта, потвърдена с решение № 1337/23.08.2022 г. на ДД "ОДОП" София при ЦУ на НАП. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР №Р-22220221004759-020-001/20.08.2021 г., издадена от В. Д., Началник сектор при ТД Велико Търново, в качеството си на заместник на Н. И., на длъжност Началник сектор при ТД Велико Търново. ЗВР е изменяна с последващи такива, издадени от Н. И., на длъжност Началник сектор при ТД Велико Търново. РД е издаден от органите по приходите, определени с първоначалната заповед за възлагане на ревизия, а РА е издаден от възложителя на ревизията Н. И., на длъжност Началник сектор при ТД Велико Търново и Р. Н., главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията. Съдът е, отчел, че въпреки дадените указания за представяне на административната преписка в цялост не са били представени доказателства за отсъствието на титуляра Н. И. към датата на издаване на ЗВР от 20.08.2021 г. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел, че възложителят на ревизията и издател на ЗВР не е разполагал с компетентност да направи това като този извод е валиден, както за титуляра – Н. И., така и заместника В. Т. Приел е, че липсата на компетентност е тежко нарушение, което води до нищожност на издадената ЗВР, а оттам се явява опорочено и цялото ревизионно производство, вкл. влече нищожност на издадения и оспорен по административен и съдебен ред ревизионен акт. Решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила като касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК към мотивите му. Касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения: Не е спорно по делото, че седалището на ревизираното юридическо лице към момента на издаване на ЗВР е в гр. София. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл. 112 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче не е определен от териториалния директор на ТД на НАП София като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното ЮЛ. Въз основа на заповед №З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на зам. Изпълнителния директор на НАП Н. И. и В. Т., двете на длъжност Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново, са включени в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и осъществяват правомощията си по чл. 12, ал. 1 ДОПК на територията на цялата страна. Видно от представените нови писмени доказателства в касационното производство правомощията на зам-изпълнителния директор за издаване на горепосочената заповед са въз основа на заповед №ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителиня директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП. По аргумент от нормата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК изп. директор и зам. изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. Обратно на твърденията в касационната жалба, в случая не са налице хипотезите на чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП. Хипотезата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП гласи, че "при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция" като за процесния случай нито се твърди, нито е обоснована такава "необходимост". Дори обаче това да беше сторено, то функциите по възлагане на ревизия по реда чл. 112 ДОПК са извън обхвата на приложението на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, тъй като, както вече се посочи, специалната и императивна разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК не дава възможност изп. директор и неговите заместници да оправомащават други органи по приходите със своите правомощия по възлагане на ревизия. От друга страна по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция /в случая ТД на НАП Велико Търново/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София – аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка по силата на заповед №РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, на която се позовава касатора, не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на Н. И. и В. Т., тъй като директорът на ТД на НАП София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. Отделно и независимо от горното липсват и надлежни данни за отсъствието на Н. И., тъй като новото представено и прието в касационното производство писмено доказателство – заповед № 5499/11. 08-2021 г. за разрешаване на отпуск не удостоверява надлежно разрешено отсъствие поради отпуск от органа по назначаване по чл. 13 ЗНАП. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е прогласена нищожност на РА № Р-22220221004759-091-001/25.03.2022 г., издаден от Н. И. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и Р. Н., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване доводите на страните и с оглед на изяснената фактическа обстановка по делото. При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 9875 лв., съгласно приложения договор от 01.06.2023 г. и четири броя разписки към него Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед материалния интерес и правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,