Решение № 11378 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2018 г.

Решение № 11378 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 175/08.12.2017 г. по адм. дело № 101/2017 г. по описа на Административния съд-Ловеч в частта, с която е била осъдена да заплати на М. Събев обезщетение в размер на 640 лева за понесените от него неимуществени вреди в периода 17: 00 ч. на 10.04.2012 г. - 17: 00 ч. на 18.04.2012 г. вследствие на изтърпяното от него дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", наложено със заповед № 581/04.04.2012 г. на началника на Затвора - Ловеч, отменена като незаконосъобразна от съда, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено частично или изцяло. Решението се обжалва и от М. Събев в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 15 200 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло, ведно с акцесорното искане за присъждане на изтеклата законна лихва, считано от 24.04.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 24.03.2017 г. в размер на 7 613, 40 лева, законната лихва от предявяването на иска и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд–Ловеч е образувано по исковата молба на М. Събев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна от съда заповед № 581/04.04.2012 г. на началника на Затвора - Ловеч, с която на лишения от свобода Събев било наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 8 денонощия, както и от незаконосъобразното действие на началника на Затвора - Ловеч, който привел в изпълнение заповедта преди тя да влезе в сила. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразявали в негативни емоции като страх, притеснение, унижение, както и от ограничения като лишаване от достъп до намалена дажба храна, тормоз с постоянно денонощно включено осветление, лишаване от отопление, постоянна влага в наказателната килия, неправомерно лишаване от възможност за свиждане, от право на разговор по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на телевизия, от възможността да празнува християнския празник Великден, да получи колети и записи от близки. Обезщетението за вреди се претендира общо в размер на 22 813, 40 лева, от които главница 15 200 лева, изтекла върху главницата лихва за периода 24.04.2012 г. -24.03.2017 г. в размер на 7 613, 40 лева и законната лихва, считано от 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Административният съд установил, че със заповед № 581/04.04.2012 г., началникът на Затвора - Ловеч наложил на лишения от свобода М. Събев дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 8 денонощия за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и чл. 100, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС. Събев обжалвал заповедта и тя била отменена с протоколно определение № 278/24.04.2012 г. по ч. н. д. № 570/2012 г. по описа на Районния съд- Ловеч, влязло в сила на 24.04.2012 г. Наказанието било изтърпяно от Събев за времето от 17: 00 ч. на 10.04.2012 г. до 17: 00 ч. на 18.04.2012 г. За изясняване на спорните обстоятелства по делото бил разпитан свидетеля Х. Хасан, който разказал, че след излизането си от наказателната килия Събев се е чувствал разтревожен и често плачел. В поведението му имало голяма промяна, бил отслабнал и брадясал, много отчаян, често се усамотявал, не разговарял с други лишени от свобода, и дори споделил със свидетеля, че иска да се самоубие. М. Събев се чувствал зле и за това, че по причина на наказанието пропуснал възможността за свиждане и получаване на хранителна пратка за празника Великден. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е частично основателен. По делото било установено, че ищецът понесъл морални вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения незаконосъобразен административен акт, с който му било наложено дисциплинарно наказание, а също и поради незаконосъобразното действие на началника на Затвора-Ловеч, който задържал Събев в наказателната килия преди заповедта да влезе в законна сила. Административният съд отбелязал, че в заповед № 581/04.04.2012 г. не се съдържало разпореждане за предварителното й изпълнение и едва с изменението на чл. 111, ал. 4 ЗИНЗС (ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), било предвидено, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" подлежи на предварително изпълнение. Подадената от ищеца жалба спряла нейното изпълнение, от което следва, че той е понесъл ограниченията, произтичащи от наказанието, без основание. Съдът направил извод, че видът на понесените от М. Събев неимуществени вреди, изразяващи се чувства на отчаяние, огорчение и обида от несправедливо наложеното му наказание, се установява от събраните гласни доказателства. Като последица от наложеното дисциплинарно наказание ищецът загубил признати от закона права- да говори по телефона, да получи хранителна пратка, да гледа телевизия и да слуша радио. На датата 15.04.2012 г. бил отбелязан християнският празник Великден. Заради наказанието Събев е бил лишен от възможността да посети затворническия параклис, да празнува заедно с други лишени от свобода и да получи свиждане на 13.04.2012 г. съгласно утвърдения от началника на Затвора-Ловеч график. Преценявайки доказателствата, съдът счел за недоказани твърденията на ищеца, че изтърпявал наказанието в неблагоприятни условия, тъй като килията била влажна, липсвало отопление и хранителните дажби били в намалено количество. Като съобразил характера и интензитета на изживените от ищеца негативни емоции, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на М. Събев обезщетение в размер на 640 лева за неимуществените вреди, понесени от издадения незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното му привеждане в изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2012 г. В останалата част за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 15 200 лева, ведно със законната лихва върху съответната част, искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях направил обоснован извод, че в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения от началника на затвора незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното задържане на ищеца в наказателната килия преди да приключи съдебното обжалване на акта, М. Събев понесъл неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Съгласно чл. 96 ППЗИНЗС наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия. Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода. На наказаните на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Те нямат право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и на ползване на телефон. Вследствие незаконосъобразната заповед и предварителното й изпълнение М. Събев е преживял тежко наложеното му наказание и е понесъл ограничения, които се явяват с по-висока степен на строгост, тъй като по времето на принудителната му изолация се е празнувал празникът Великден, отбелязването на който предоставя допълнителна възможност за свиждане и получаване на хранителни пратки от лишените от свобода. Административният съд, съобразявайки конкретните обстоятелства, е определил справедливо обезщетение, което възмездява понесените от ищеца морални вреди. Няма основание за определяне на по-висок от присъдения размер на обезщетение, както претендира ищецът, при положение, че става дума за инцидент с времетраене осем дни. В този контекст следва да бъде отчетено, че М. Събев изтърпява наложеното му наказание "доживотен затвор без право на замяна" в условията на строг режим и е настанен в зоната за повишена сигурност, което само по себе си предполага изолирано настаняване и трайна тенденция за понасяне на повече ограничения в сравнение с положението на другите затворници, които са на по-лек режим и са лишени от свобода за определен срок. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд