Решение № 508 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2014 г.

Решение № 508 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Николаев Делчев, гр. Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 76, ет. 2, ап. 6 срещу решение № 633 от 10.03.2014 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 2669/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Делчев срещу заповед № 15489 от 29.12.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата, му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че към датата на издаване на оспорената заповед нито свидетелството за управление на моторно превозно средство се намира у него, нито е изчерпан лимитът на контролните му точки. Излага подробно фактите относно местонахождението на свидетелството му към датата на издаване на акта и с оглед на установеното, че същото е изгубено след предаването му на контролните органи, счита, че този относим факт съдът не ценил правилно. Съдът не изпълнил задължението си да събере служебно доказателства досежно отнетото свидетелство, но ако беше сторил това е щял да установи, че на 18.11.2009 г. свидетелството е отнето и не е върнато повече. Счита, че по делото не е доказано изчерпването на лимита на контролните точки. От посочените в оспорената заповед осем наказателни постановления за четири не са налице доказателства, установяващи съществуването им или съдържанието им, поради което извода на съда за отнемане на 39 контролни точки е неправилен и необоснован. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Димитър Бакърджиев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е издаден след извършена проверка на всички събрани в административното и съдебното производство доказателства относно наложените на касатора наказания за допуснати нарушения на Закона за движението по пътищата, за които са му били отнети 53 контролни точки. Съдът достигнал до правилен и обоснован извод, че действията на административно-наказващият орган са били в съответствие с чл. 172, ал. 4 и чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Доводите на касатора са необосновани и немотивирани, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 ПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 21.09.2009 г., на основание чл. 158, ал. 1 ЗДвП, Делчев получил 39 контролни точки, след което на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959, отм.), въз основа на влезли в сила наказателни постановления са му отнети 53 контролни точки. По отношение на влезлите в сила наказателни постановления приел, че не е изтекъл срока по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Приел, че Делчев не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По делото били приложени наказателните постановления и декларация на Делчев, че изгубил свидетелството си за управление. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че за материално компетентния административен орган е възникнало конкретното правомощие да постанови изземване на свидетелството за управление на Делчев в съответствие с чл. 157, ал. 4, чл. 158, ал. 1 и 2, чл. 157, ал. 4 и чл. 171, т. 4 ЗДвП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Изводът на съда е неправилен. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от три порока - постановено е в нарушение на материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Доводите, които излага са: липса на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП, съдът не изпълнил задължението си да събере служебно относимите доказателства и изводите му са необосновани. Видно от хипотезата на правната норма - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието, на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. Поради това, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. В оспорената заповед, като фактическо основание за нейното издаване, органът посочил осем броя наказателни постановления. По отношение на четири от тях касаторът не оспорва нито факта на съществуването им, нито на влизане в сила, нито броя отнети с тях контролни точки. Съпоставката между приложените по делото наказателни постановления и първите четири, посочени в оспорената заповед, сочат идентичност и доказват твърдяния в заповедта факт. Но по отношение на останалите четири наказателни постановления касаторът излага конкретни доводи, въз основа на които счита, че те не доказват сочените в заповедта факти. По отношение на посоченото в заповедта наказателно постановление "№ 2712/16.02.2012 г. влязло в сила на 12.03.2011 г.", с което "се отнемат общо 16 контрл. точки" касаторът сочи, че такова наказателно постановление по делото не е представено. Представено е наказателно постановление № 2712/10 от 12.04.2010 г., но доказателства за идентичност на двете наказателни постановления по делото не са ангажирани. Този довод на касатора е основателен. Наказателните постановления, както бе посочено по-горе, са фактическите основания, които обосновават правната възможност за налагане на принудителната мярка. За това и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК задължение на органа е да докаже тяхното съществуване. Номерът и датата на наказателното постановление е неговата идентификация. Напълно възможно е органът да е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на датата на наказателното постановление, но тази грешка не е отстранена от органа и поради това вписаното наказателно постановление се явява недоказано фактическо основание за издаване на заповедта - по делото не е доказано органът да е издал наказателно постановление № 2712 от дата 16.02.2012 г. или да е установил, по надлежния ред, съществуването на очевидна фактическа грешка. При тези факти по делото изводът на съда досежно отнемането на 16 контролни точки с наказателно постановление "№ 2712/16.02.2012 г. влязло в сила на 12.03.2011 г." е неправилен, тъй като не съответства на доказателствата. По отношение на наказателно постановление "№ 5565/8.04.2011 г., влязло в сила на 5.05.2011 г.", с което "се отнемат общо 4 контрл. точки" касаторът сочи, че такова наказателно постановление по делото не е представено. Представено е наказателно постановление № 5565/10 от 05.05.2010 г., което е връчено на касатора на 08.08.2010 г. и следователно е влязло в сила на 23.08.2010 г. Изложеното по-горе досежно наказателно постановление № 2712 е относимо и за наказателно постановление № 5565. С оглед на това факта на отнемане на 4 контролни точки с посоченото в заповедта наказателно постановление "№ 5565/8.04.2011 г., влязло в сила на 5.05.2011 г." съдът неправилно приел, че е доказан. По отношение на наказателни постановления "№ 1168/27.05.2011 г.", с което "се отнемат общо 8 контр. точки" и "№ 11201/20.03.2012 г.", с което "се отнемат 5 контрл. точки" касаторът твърди, че такива изобщо не са представяни по делото. Видно от доказателствата по делото действително наказателни постановления с такъв номер не са представяни по делото - представени са наказателни постановления, които не са включени в заповедта, но не и тези наказателни постановления. При така установените по делото факти съдът следвало на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на органа, че за обстоятелства от съществено значение за делото не сочи доказателства. Това съдът не сторил, поради което фактическото основание за отнемане на 33 контролни точки останало недоказано, а съдът направил, с оглед на това, неправилен извод за тяхното отнемане. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, което е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушение на правило, което гарантира установяването на истината по делото. Когато касационната инстанция установи, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответника, че за обстоятелства от съществено значение за делото не сочи доказателства, както и че негова е доказателствената тежест за установяване на фактическите обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Горното прави ненужно обсъждането на другия довод на касатора за неправилност на съдебното решение. С оглед на изхода от делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд