Решение № 4537 от 28.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив, срещу решение 537 от 27.06.2022 г. постановено по адм.д.1283 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2021 г., с което е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт Р-16001321000654-091-001 от 04.08.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение 552/22.10.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. С отменения ревизионен акт по отношение на Мити 62 ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 40 215 лв. Според касатора са налице всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановения съдебен акт. Касаторът поддържа, че решението е постановено при явно нарушение на закона и е необосновано. При произнасянето, си съдът се е позовал само на изслушаната по делото експертиза, за да отмени ревизионния акт и не обсъдил събраните в хода на ревизионното производство доказателства . Не са обсъдени в тази връзка установените факти и обстоятелства по делото за липса на реална доставка. В тежест на ревизираното лице е било да установи предпоставките за реализиране право на данъчен кредит. Следва да бъдат налични всички елементи на правопораждащия фактически състав. В конкретния случай се касае само за документално оформяне на доставките на услуги. А. Каймаканов инженеринг ЕООД е само издател на фактурите, като вписаните в тях доставки не са осъществени. Представените от ревизираното лице документи са частни, свидетелстващи и следва да се преценяват с оглед останалите писмени доказателства приложени по делото. Правилната преценка на тези доказателства не би могла да доведе до друг извод различен от този на органите по приходите, че доставките не могат да бъдат определени като реално осъществени. Извършените СМР не са договорени достатъчно конкретно, като липсва посочено количество, единична и обща цена на услугата. Не е ясно какви са компонентите, които формират договорената цена. Съдът не е държал сметка за това, че доказателства за потенциално извършване на услугите и действията за тяхното реално осъществяване са различни. За всеки вид СМР са необходими материали, механизация и труд. Тези обстоятелства не могат да се пренебрегват, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои изискването за наличие на реално осъществени доставки на стоки и услуги и това произтича от нормите на директива 2006/112 на ЕС за ДДС, които са транспонирани в съответните разпоредби в ЗДДС. Касаторът се позовава на конкретни решения на СЕС, включително и такива при които претендирането на право на данъчен кредит е с измамна цел. След като изрично органите по приходите са установили, че процесните фактури не са извършени СМР, то няма как последващото им счетоводно отразяване да докаже реалност на доставките. След като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по фактурите е начислен неправомерно и по същите не е формиран данъчен кредит. Пред съда не са ангажирани нови доказателства, които да оборят констатациите направени в хода на ревизионното производство. Поставените въпроси към експертизата са били подробно изследвани в хода на ревизионното производство и се отнасят предимно до счетоводното отразяване на порцесните фактури. Това са обстоятелства, които не са спорни между страните, но и не представляват основание да се направи обоснован извод относно физическото извършване на СМР. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира се в полза на данъчната администрация да бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Мити 62 ООД, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Подробни съображения за това свое искане излага в отговора по касационната жалба и в приложената по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Съдът неправилно е отменил ревизионния акт, като е приел, че са налице реално осъществени доставки. От събраните по делото доказателства не може да бъде безспорно установено кой е осъществил фактурираните доставки. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пазарджик е бил ревизионен акт Р-16001321000654-091-001 от 04.08.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 552 от 22.10.2021 г. издадено от Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който на Мити 62 ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 40 212.50 лв. по издадени фактури от А. Каймаканов инженеринг ЕООД за извършени СМР. Органите по приходите са приели, че сделките между страните са оформяни само документално, без да е налице фактическо изпълнение и доказано приемо-предаване на резултата от услугите. Освен това дружеството доставчик не е имало необходимия потенциал, за да осъществи фактурираните СМР. Подизпълнителя не е представил документи, въпреки отправените покани до него в хода на ревизионното производство. Решаващият състав на АС гр. Пазарджик не е възприел твърденията на органите по приходите, като подробно е обсъдил констатациите им и е обосновал извод за тяхната незаконосъобразност. Посочено е, че макар актът да е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му, същият е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са нарушени материално правни разпоредби и същият противоречи с целта на закона. За фактурираните СМР е представен договор от 01.09.2020 г. сключен между ревизираното лице и неговия доставчик. Предметът на този договор е изграждане на Хотелски комплекс апартаментен тип с магазини , съгласно издадено разрешение за строеж 139/09.08.2017 г. Във връзка с договора към всяка фактура е издаден и акт образец 19, което не е спорно между страните. Същите са представени още в хода на ревизионното производство и не са оспорени от органите по приходите в последствие пред съда. Ето защо доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключена а priori , тъй като липсата на обвързваща материална доказателствена сила не е равнозначна на липсата на каквато и да било доказателствена сила на приложените протоколи, договор и др. Сградата, за която са договорени СМР е изградена, за което по делото са представени удостоверение за степен на завършеност 570/23.06.2021 г. от Кмета на община Велинград, строителна документация и доказателства за закупени строителни материали. В мотивите на решението АС гр. Пазарджик се е позовал на решение С-324/11 на СЕС , като е приел, че без твърдения за данъчна измама не може да се иска от ревизираното лице да проверява кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителите на доставчика си. Добросъвестния получател по облагаема доставка с ДДС не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения и недобросъвестност на неговия доставчик. В конкретния случай липсват данни Мити 62 ООД да е действал недобросъвестно и такива твърдения не се съдържат нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад. Органите по приходите не са изложили мотиви , че е налице измама от страна на издателя на фактурите или от друг стопански субект по веригата доставки, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае. От ревизираното лице са представени всички документи , които разумно могат да се очакват от получателя нотариално заверен договор от 01.09.2020 г. за строителството , процесните фактури, протоколи обр.19, обективиращи извършените СМР, документи за редовно счетоводно отрязване на стопанските операции, доказателства за реализиране на строителната документация, поради което неправилно по процесните фактури му е отказано право на данъчен кредит. Горните обстоятелства са възприети от първоинстанционния съд, като достатъчно основание да бъде отменен РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението на административния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка. При подробния анализ на събраните доказателства, след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил верни фактически и правни изводи. Било е установено по делото, че ревизираното лице е възложило извършването на услуги с предмет СМР на доставчика въз основа на договор от 01.09.2020 г., констатирано е завършване на догореното строителство и завършването му до груб строеж. Твърденията на касатора, че СМР са само счетоводно отразени се опровергава от приложените по делото доказателства, които първоинстанционният съд е ценил и обсъдил в постановеното съдебно решение. Към всяка от 12 бр. фактури има приложен акт обр. 19, в него са посочени СМР, които са остойностени. В своята практика нееднократно е посочвал, че реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да бъде изяснен от първоинстанционния съд. В конкретния случай решаващия състав на АС гр. Пазарджик се е справил с това свое задължение и е обсъдил доказателствата въз основа на които приема, че процесните СМР са реално осъществени. Неоснователни са доводите на касатора, че първостепенният съд не е ценил представените писмени доказателства, относими към доставките по фактурите, издадени от "А. Каймаканов инженеринг" ЕООД съобразно тяхната доказателствена сила. Решаващият състав подробно е обсъдил както представените от ревизирания доказателства, така и събраните от органите по приходите и въз основа на техния анализ поотделно и в съвкупност е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Решението не е постановено само при съобразяване с изслушаната по делото експертиза, така както твърди касаторът. Доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и пред съда са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на относимите материално правни разпоредби. Освен експертизата, съдът е обсъдил и приложените протоколи обр. 19, плащането по фактурите, като индикация за наличие на доставка, посочено е и обстоятелството, че сградата е завършена и по този въпрос не се спори между страните. Спорът между страните е концентриран върху въпроса осъществени ли са спорните доставки именно от издателя на фактурата. В тази връзка обосновано решаващия състав е съобразил, че в своите решения СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13/. Основателно съдът не е споделил изводът на приходните органи за нереалност на фактурираните доставки, мотивирано от липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В тази част решението е постановено в съответствие с последователната практика на СЕС, цитирана и правилно приложена от съда. ВАС също многократно се е произнасял, че отказът на органа по приходите да признае право на приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и правилни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд гр. Пазарджик. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация направените разноски в размер на 3 000 лв. за касационното производство, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК с доказателства за извършеното плащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,