Решение № 7751 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2024 г.

ВАСПето отделение24.06.2024 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 153/12.01.2024 г. по адм. дело 553/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на ЕТ Мирад М. М. , ЕИК 123145803, гр. Павел баня, [улица], представлявано от М. Д. М., сума в размер на 1600/хиляда и шестстотин/лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Т. Василева- юрисконсулт, срещу Решение 153/12.01.2024 г. на Административен съд /АС/ Стара Загора, постановено по адм. дело 553/2023 г. С обжалваното решение е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е разпоредено прихващане на оторизираната сума в размер на 5 870,30 лв. с наложена санкция за бъдещ период от кампания 2018 г.; отхвърлено е като неоснователно искането на ЕТ Мирад- М. М. , гр. Павел баня, за обявяване нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено намаление/отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87 лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лв.; отхвърлено е оспорването на ЕТ Мирад- М. М. , гр. Павел баня, за отмяна като незаконосъобразно на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено намаление/отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87 лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лв. С решението ДФЗ е осъден да заплати разноски на оспорващия ЕТ по делото. Касаторът обжалва съдебното решение в частта му, с която е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е разпоредено прихващане на оторизираната сума в размер на 5 870,30 лв. с наложена санкция за бъдещ период от кампания 2018 г., като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е обявил за нищожен административния акт в частта, с която е разпоредено прихващане, тъй като правомощието на ДФЗ да извърши прихващане е регламентирано в националното и в европейското законодателства - чл.28 от Регламент 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент/ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността. Според касатора прихващането е извършено законосъобразно, като от оторизираните субсидии по директни плащания за 2019 г. са приспаднати дължими суми във връзка с констатирано наддеклариране, съответно наложени са със същото санкции за кампания 2018 г. Последните представляват правна последица и са в пряка връзка с пълния отказ за изплащане на финансова помощ за предходна кампания и се извършва единствено чрез прихващане от бъдещи вземания на кандидата. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение в частта, с която е обявено за нищожно процесното уведомително писмо. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако бъде установено такова да е заплатено. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация ЕТ Мирад- М. М. , чрез адв. Я. Тончева, депозира Писмен отговор по касационната жалба, в който излага подробни съображения за недопустимост, алтернативно - за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е на 13.05.2024 г. писмено становище от адв. Тончева - процесуален представител, в което сочи, че поддържа писмения отговор по касационната жалба, няма доказателствени искания, претендира разноски по представен списък на същите. С писменото становище адв. Тончева прилага писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на касационната жалба, поради нейната бланкетност и неконкретизиране на касационните основания, тъй като макар и кратка по съдържание, в същата е посочено, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. Посочено е и касационно основание чл.209, т.3 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че ЕТ Мирад- М. М. е регистриран земеделски производител с УРН 180655 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. ЕТ е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с 24/140619/14423 на 01.05.2019 г., с което е заявил за подпомагане множество парцели по различни схеми/мерки. По отношение на процесните парцели са били извършени автоматични проверки, при които са открити несъответствия. На 05.08.2021 г. е издадено Уведомително писмо, с което са оторизирани част от заявените за подпомагане за 2019 г. суми: по СЕПП 1 359,8 лв., по ЗДП 1 771,52 лв., по СПП - 959,17 лв., по Подмярка 13.1/НР 1 1 777,24 лв. и възстановяване от ФД - 2,57 лв. Това уведомително писмо е изцяло отменено с Решение 312/14.07.2022 г. по адм. дело 143/2022 г. по описа на АС - Стара Загора. С Решение 5619/30.05.2023 г. по адм. дело 9326/2022 г. по описа на ВАС е обезсилен горецитираният съдебен акт в частта му, с която е отменена частта от административния акт, оторизираща сума в размер на 5 870,30 лв., прекратено е производството по делото в тази част, оставен е в сила в останалата му част, като е върната преписката за ново произнасяне по заявлението за кампания 2019 г. в частта, в която е отменено уведомителното писмо със задължителни указания в мотивите на съдебното решение. След връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, е издадено процесното уведомително писмо на 20.07.2023 г., което е обжалвано от ЕТ в частта му, с която повторно общо заявеното подпомагане 13 780,20 лв. се намалява със 7909,87 лв., а оторизираната сума в остатък в размер на 5 870,30 лв. е прихваната с наложена санкция за бъдещ период в същия размер - 5 870,30 лв., респ. срещу повторната фактически нулева оторизация по мерките за кампания 2019 г. С решението, предмет на настоящия съдебен контрол, първоинстанционният съд обявява за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е разпоредено прихващане на оторизираната сума в размер на 5 870,30 лв. с наложена санкция за бъдещ период от кампания 2018 г.; отхвърля като неоснователно искането на ЕТ Мирад- М. М. , гр. Павел баня, за обявяване нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено намаление/отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87 лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лв.; отхвърля оспорването на ЕТ Мирад- М. М. , гр. Павел баня, за отмяна като незаконосъобразно на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено намаление/отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87 лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лв. Решението е обжалвано от ДФЗ в частта му, с която е обявено за нищожно процесното уведомително писмо. Не е постъпила касационна жалба срещу съдебното решение в частите му, с които е отхвърлено искането за нищожност и оспорването като незаконосъобразно на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено намаление/отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87 лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лв., поради което в тези части решението е влязло в сила. За да обяви за нищожно обжалваното уведомително писмо в частта, с която е разпоредено прихващане на оторизираната сума в размер на 5 870,30 лв. с наложена санкция за бъдещ период от кампания 2018 г., АС - Стара Загора е приел, че след като преписката е върната за ново разглеждане, ДФЗ не е изпълнил в цялост задължителните указания на съда да посочи кой е актът, установяващ такива санкции за бъдещи периоди и дали той е влязъл в сила. Административният орган е посочил под Таблица 15 от уведомителното писмо, че земеделският производител има наложени санкции за бъдещ период, съгласно УП с Изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г., като е уточнено, че с това писмо на земеделския производител е било отказано изплащане на финансова помощ за кампания 2018 г. за установено наддеклариране на площи. Макар и да е визиран конкретен индивидуален административен акт, издаден по отношение на този земеделски производител и касаещ предходна кампания, то в него не се съдържат данни, че към датата на процесното уведомително писмо - 20.07.2023 г., е влязъл в сила. В хода на съдебното производство е установено, че УП с Изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. е отменено с Решение 359/28.09.2022 г. на АС - Стара Загора по адм. дело 616/2023 г., потвърдено с Решение 8243/31.07.2023 г. на ВАС. След връщане на преписката от ДФЗ е издадено ново Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2018 с Изх. 02-240-2600/844 от 21.10.2023 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към датата на издаване на процесното уведомително писмо 20.07.2023 г. цитираното в него под Таблица 15 - УП с Изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. не е било влязло в сила, тъй като същото е било оспорено, а впоследствие и отменено с влязло в сила на 31.07.2023 г. съдебно решение на АС - Стара Загора по адм. дело 170/2022 г. Т.е. посоченото като основание за прихващането уведомително писмо от 02.06.2020 г. не представлява окончателен административен акт, който да предпоставя фактически извършеното /разпоредено / прихващане на сумата от 5 870,30 лв. от ототоризираната с процесното УП сума. По делото не са представени доказателства, даващи основание за извършването на прихващане, каквото е направено с оспорената част от УП, още повече, че представеното впоследствие УП изх. 01-240-2600/844-21 от 27.10.2023 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ не установява ликвидно и изискуемо вземане спрямо ЗП към датата на издаване на оспореното пред АС Стара Загора Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г. За това писмо, освен че е издадено след оспореното в настоящето производство УП, не са представени доказателства, от които да е видно, че е влязло в сила. Напротив - налице е висящ съдебен спор по обжалване на УП изх. 01-240-2600/844-21 от 27.10.2023 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, като е образувано адм. дело 752/2023 г. по описа на АС - Стара Загора. В този смисъл не е налице материалноправно основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от Регламент /ЕО/ 908/2014 г. с Уведомително писмо изх. 02-240-2600/8633 от 20.07.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която е прихваната сумата от 5870,30 лв. от финансовото подпомагане, по заявление за подпомагане с УИН 24/140619/14423, УРН 180655. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на соченото от касатора основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 г. с адвокат Я. Тончева. Касационната инстанция намира за неоснователно възражение на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Тончева процесуални действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение