Решение № 1002 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2018 г.

Решение № 1002 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) и във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Р. срещу решение № 43 от 28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 173/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Р., с което е отменен отказ на Кмета на община Р. да издаде заповед, с която се разрешава да се изработи изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за имот идентификатор № 61710.505.7173 по кадастралната карта на гр. Р., обективиран в писмо изх. № АО – 05 – 03 – 5600 – 1 от 16.10.2017 г. по искането на М. Иванова и И. Иванов и с което преписката е върната на административни орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда. С оспореното решение община Р. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и недопустимост на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 и т. 2 от АПК. Касационният жалбоподателят твърди на първо място, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното писмо не представлява отказ, а има само уведомителен характер, с което община Р. е указала на искателите, че общината не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, за да измени по собствена инициатива действащия за имота ПУП, одобрен с решение № 188 по протокол № 14 от 31.07.2012 г. на Общински съвет Р. Посочва и че искането за допускане на изменение на ПУП – ПЗ е недопустимо, тъй като М. и И. Иванови са поискали изменение на ПУП – ПЗ на съседен на техния имот, а именно имот идентификатор № 61710.505.7173, собственост на С. А., а не на техния си имот идентификатор № 61710.505.7171, както и поради това, че направеното искане за изменение на ПУП не отговаря на законовите изисквания, тъй като не е било придружено от скица проект. Алтернативно твърди незаконосъобразност на оспореното решение на АС – гр. Р., тъй като посочва, че неправилно АС – гр. Р. е върнал преписката за служебно процедиране, като излага доводи за липса на условията по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а именно липса на съгласие на страните, които са заинтересовани от изменение на плана, както и наличие на висящо административно производство по изменение на ПУП за посочените имоти, което се процедира във връзка с указания, дадени в друго влезнало в сила решение на АС – гр. Р. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо и вместо него жалбата на Иванови да бъде оставена без разглеждане, алтернативно иска оспореното решение да бъде отменено и жалбата на Иванови да бъде отхвърлена. Ответниците М. Иванова и И. Иванов с отговор на касационната жалба твърдят неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Ответниците С. А., ТПК "С. И." - гр. Р., "МЛИН - 97" АД, П. Керчев, И. Маринов, ЕТ "И. Георгиев - Р.", "ПРОЕКТКОНСУЛТ - П" ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – гр. Р. е образувано по жалба на М. Иванова и И. Иванов срещу писмо изх. № АО – 05 – 03 – 5600 – 1 от 16.10.2017 г., обективиращо отказ да се издаде заповед за изменение на ПУП – ПЗ за имот идентификатор № 61710.505.7173 по КК на гр. Р. АС – гр. Р. е приел жалбата за допустима като е посочил, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и съдържа властническа волеизявление, с което сочи че отказва да издаде заповед по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, с която да нареди служебно изработване на проект за изменение на действащия ПУП – ПЗ, с което са пряко засегнати правата на оспорващите. Приел е, че с подадено заявление от 10.07.2017 г. М. и И. Иванови, собственици на имот идентификатор № 61710.505.7171 са поискали изменение на ПУП – ПЗ за съседния имот идентификатор № 61710.505.7173, собственост на С. А. с посочени основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, 4, 5 и 8 от ЗУТ, като са поискали отпадане на предвиденото застрояване свързано с тяхната сграда на три етажа и таван над магазин, тъй като по този начин ще бъдат закрити съществуващи техни прозорци. По това заявление административният орган е посочил, че действащият план е приет при други условия, поради което единствено приложима би била чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като е посочил, че реализацията на инвестиционни намерения става невъзможна без засягане на интересите на други собственици, но тъй като община Р. не е заинтересовано лице по чл. 131 от ЗУТ не може по собствена инициатива да измени плана, а това следва да стане по взаимно съгласие на собствениците. При тези данни съдът е приел, че оспореният отказ е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че най – напред, че оспореният акт не е мотивиран, като в тази връзка е посочил, че мотиви могат да се съдържат и в съпътстващите документи, административната преписка. Посочил е обаче, че в конкретния случай такива не се съдържат, включително не са посочени фактически основания, които обосновават постановения отказ. Приел е и допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, досежно съществуваща висяща преписка за изменение на ПУП – ПЗ, по която има издадена заповед на кмета на община Р. по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и е разрешено изработване на изменение на ПУП – ПЗ. Съдът е посочил, че последното действие извършено по тази преписка е от 11.04.2017 г., като при тези данни административният орган е следвало да провери и прецени дали между същите страни и за същото не е налице вече висящо производство с оглед допустимостта на искането. Посочил е, че е в противоречие със закона изложеното в оспореното писмо – отказ, че само при попадането в кръга на лицата по чл. 131 от ЗУТ, общината може служебно да нареди изработването на изменение на ПУП. Посочил е и че административният орган в случай, че е счел, че не са представени изискващите се по закон документи към отправеното искане, е следвал да укаже на искателите да отстранят нередовностите в него. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение, поради това, че е постановено по недопустима жалба. Твърдението, че оспореното писмо не обективира отказ, а има само указателен за искателите характер е неоснователно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо обективира волеизявление за отказ за изменение на ПУП – ПЗ. Най-напред видно от самото писмо е правилно определено искането, а именно допускане на изменение на ПУП – ПЗ с посочени правни основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, 4, 5 и 8 от ЗУТ. В тази връзка постановеното от административния орган, че община Р. не попада в кръга на лицата по чл. 131 от ЗУТ, за да измени по собствена инициатива действащия план по желание на искателите, по съществото си представлява отказ за допускане на изменение на плана, както правилно е приел съдът. Фактът посочен в касационната жалба, че оспореното писмо е изведено с индекс от системата на общината указваща на уведомителни писма, е неотносим към преценката на акта, дали представлява индивидуален административен акт или не. Характерът на акта се определя от неговото съдържание е не от наименованието му или още по малко от начина му на извеждане и даване на номер от системата на административния орган, а в настоящия случай видно от съдържанието на акта, същият обективира отказ. Т. е. оспореното решение не е недопустимо и не е постановено по недопустима жалба. Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Липсата на представена със заявлението скица проект и евентуално други изискващи се документи е основание за оставяне на заявлението без движение, като за административния орган съществува задължение да укаже на искателя и да даде срок на същия да представи съответно необходимите и непредставени документи. В настоящия случай това не е направено, а директно е постановен оспореният отказ, което правилно е прието от първоинстанционния съд за съществено нарушение на административно производствените правила. Правилен е и извода на съда за допуснати съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно, че не са изяснени относими към искането факти и обстоятелства, както и не са събрани служебно от административния орган доказателства за това досежно наличието на висящо административно производство със сходен предмет. В тази връзка административния орган е следвало да установи дали действително е налице идентично производство, като въз основа на това установява да прецени допустимостта на искането или евентуалната му основателност. Същото се отнася и за аргумента, че искателите са поискали изменение на плана в частта за застрояването за съседния имот, като в тази връзка за административния орган съществува задължение за произнасяне по отправеното искане след отстраняване на евентуалните нередовности в него по посочените в искането основания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като на основание чл. 135 за него съществува възможност да допусне или не изработване на поискания ПУП. Това обаче следва да стане на посочените основания, а по отношение на цитираната норма на чл. 131 от ЗУТ в оспорения отказ, същата се отнася за определяне на заинтересованите страни в производството граждани, но не може да бъде основание за отказ от страна на администрацията да процедира отправено до нея искане, когато действа като властнически орган. Изложените в тази насока аргументи от АС – гр. Р. се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че неправилно са конституирани по делото страни, тъй като при оспорване на заповед за допускане на изменение на ПУП – ПЗ страни в производството са лицата, чиито имоти биха били засегнати от допускане на изработването на изменение на ПУП, а в конкретния случай видно от доказателствата по делото е поискано допускане на изменение на ПУП само в частта на имот идентификатор № 61710.505.7173, собственост на С. А. Конституираните като заинтересовани страни ТПК "С. И." - гр. Р., "МЛИН - 97" АД, П. Керчев, И. Маринов, ЕТ "И. Георгиев - Р.", "ПРОЕКТКОНСУЛТ - П" ЕООД не се твърди и не са представени доказателства да имат право на собственост или ограничени вещни права в имот идентификатор № 61710.505.7173. Същите се твърди, че имат права на собственост върху обекти и ограничени вещни права на строеж върху имот идентификатор № 61710.505.7172, който обаче не е предмет на искането за допускане на изменение на ПУП – ПЗ. Поради и това тези страни са били неправилно конституирани като заинтересовани лица по делото. Това обаче не се отразява на правилността на решението в частта, с която е отменен оспореният отказ и с което преписката е върната на административния орган. Поради посоченото решението на АС – гр. Р. следва да се обезсили по отношение на конституираните заинтересовани страни в първоинстанционното производство, а именно ТПК "С. И." - гр. Р., "МЛИН - 97" АД, П. Керчев, И. Маринов, ЕТ "И. Георгиев - Р.", "ПРОЕКТКОНСУЛТ - П" ЕООД. По отношение на тях производството по делото следва да се прекрати, тъй като са били незаконосъобразно конституирани като заинтересувани страни в първоинстанционното производство. Те не са засегнати от оспорения акт, тъй като за тях с оспорения отказ не се създават нито права, нито задължения. В останалата му част по изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответниците по касация М. Иванова и И. Иванов за присъждане на разноски. Претенцията за разноски обаче подлежи на уважаване само в случаите, когато реално са сторени такива и са представени доказателства за това. От ответниците по касация Иванови не са представени доказателства за сторени разноски в касационната инстанция, поради и което искането им в тази насока като недоказано не следва да бъде уважено. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,