Решение № 17530 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2019 г.

Решение № 17530 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Неделчева против решение № 3495 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 9303/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА-30-300/30.07.2018 г., издадена от директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "навес с барбекю", находящ се в УПИ ХII-696, кв. 4 по плана на гр. София, м. в. з. "Киноцентър I част". Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена или евентуално – след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 2018-К / 09.05.2018 г, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателката като извършител на строежа, а постъпилите възражения са взети предвид и обсъдени от органа при постановяване на оспорената заповед. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж -"навес с барбекю", изпълнен върху бетонова настилка с височина 0. 40 м., с облицовъчен камък, с размери 3. 70/4. 20 и застроена площ 15. 50 кв. м., върху която е разположена конструкция от дървени колони и греди, а от север е изградена с тухли итонг ограждаща стена с дебелина 0. 20 м., дължина 4. 20 м. и височина 2. 65 м. Покривът е двускатен, дървен с керемиди и височина около 3. 50 м. при кота било. Барбекюто е с размери 1. 00/1. 50. /4. 00 м. и е изградено до стената. Навесът е разположен на границата между УПИ ХII-696 и УПИ ХIII-697, кв. 4, в. з. "Киноцентър I част". Строежът е от шеста категория, изграден е през 2013 г. - 2016 г. без проект и разрешение за строеж от жалбоподателката (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, декларации на Л. Поплилов, И. Бонев, Я. Тодоров, както и на И. Радков и Х. Петрова). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като извършен през 2013-2016 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо първоинстанционният съд правилно приема, че същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Дори да се приеме, че строежът е изграден през 1990 г., както твърди жалбоподателката, то правилно съдът приема, че изводът за законосъобразност на заповедта остава непроменен. Разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ предвижда, че не се премахват незаконни строежи, изградени през периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г., ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В случая строежът не е търпим, тъй като е изграден в нарушение на действалите, както по време на извършването му, така по сега действащите правила и нормативи (чл. 55 ЗТСУ (отм.); чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); , чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Освен това липсват твърдения и доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Изложеното налага възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Възражението на касационната жалбоподателка, че не следва да е единствен адресат на заповедта, тъй като строежът е изграден в съсобствен имот, е неоснователно. Касационната жалбоподателка отговаря за премахването на строежа като негов извършител съгласно чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. В този смисъл е и разпоредбата на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Обстоятелствата, свързани със собствеността на строежа са без значение за законосъобразността на издадената заповед, тъй като не се обхващат от предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според които незаконен е строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 15.11.2018 г.). Показанията на свидетелите и заключенията на вещото лице по изслушаните основна и допълнителна експертизи са анализирани съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и на събраните доказателства, като са изложени съображения за причините, поради които част от показанията на свидетелите не са кредитирани. Съдебният акт съдържа мотиви по всяко едно от направените възражения на жалбоподателката, включително относно търпимостта на строежа. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,