Решение № 11505 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2014 г.

Решение № 11505 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив против Решение № 1527 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1897/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменен РА № 161205626/8.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 084 лв., ведно със съответните прилежащи лихви, и е начислен ДДС в размер на 74 671, 61 лв., ведно със съответните прилежащи лихви. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "НИК 97" АД, чрез процесуалния си представител адв. Шилев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1527 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1897/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, е отменен РА № 161205626/8.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 084 лв., ведно със съответните прилежащи лихви, и е начислен ДДС в размер на 74 671, 61 лв., ведно със съответните прилежащи лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени тази част на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на вътрешнообщностна доставка. Прието е, че представянето на документи е алтернативно, т. е представянето на който и да е от двата документа - транспортен документ или писмено потвърждение е достатъчно да се приеме, че е налице ВОД. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международни товарителници, справки-отчет за ДДС на получателя по ВОД, справки-декларации за ВОД, приемо-предавателни протоколи, квитанции за платени пътни такси в Р. България, свидетелства за регистрация на МПС - товарни автомобили и полуремаркета, договори за наем, фактури и др. Относно отказания от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ники комерс 2007" ООД, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество е изпълнило задълженията си по ЗДДС, за да обезпечи правото си на данъчен кредит. По делото са налице безспорни доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, като липсата на доказателства за осъществяването на предходни доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. Решението на Административен съд-Пловдив е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Ревизираното дружество е декларирало ВОД към контрагент от Румъния: SC SARAPACIMPEX SRL с VIN RO7558462 /валиден/ на обща стойност 373 358, 17 лв., подлежащ на облагане с нулева ставка на ДДС, по 18 фактури. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, че румънският търговец - получател по ВОД има регистрация по ДДС. Установено е, че транспорта е за сметка на получателя на доставките, с организирани от него транспортни фирми, при което доказателствената тежест на ревизирания субект е свързана с изискванията по съответно приложимата разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Правилно съдът е изследвал представените CМR и потвърждения, че стоката е получена и е ценил същите като неоспорени от ответната страна по съответния ред. В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел получателят на ВОД, който е потвърдил, че стоката е получена и транспорта е извършен с камиони и цистерни на "Балкан дринкс" ООД. Същественият за спора факт - транспортиране на стоката от територията на България до територията на Румъния, е доказан с представените CМR и потвърждения, че стоката е получена, до където е ограничена отговорността на доставчика - българския изпращач, при осигурен транспорт от румънския получател . В случая, при осигурен транспорт от получателя - румънското дружество, за доставчика - българското дружество, тежестта за доказване на реално осъществена ВОД е единствено относно валидна регистрация по ДДС на двете страни по сделката и натоварването на стоката в изпратеното от получателя моторно превозно средство, които обстоятелства в случая са доказани с представените от ревизирания субект писмени доказателства. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международни товарителници, справки-отчет за ДДС на получателя по ВОД, справки-декларации за ВОД, приемо-предавателни протоколи, квитанции за платени пътни такси в Р. България, свидетелства за регистрация на МПС - товарни автомобили и полуремаркета, договори за наем, фактури и др. Правилен е изводът на съда, че са налице писмени доказателства по отношение на транспортирането и получаването на стоките от страна на румънския търговец и са налице и двете предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС. Товарителниците носят подпис и печат на получателя и съдържат останалите реквизити, за да удостоверят транспорта. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че и от заключението по ССчЕ, разпита на свидетеля и събраните многобройни писмени доказателства може да бъде направен единствен и непротиворечив извод, че процесните стоки са напуснали територията на страната, и изводите на приходната администрация, че не са налице ВОД, съответно че стоките са реализирани на територията на страната, поради което били предмет на облагаема доставка и е начислен ДДС в размер на 74 671, 61 лв., ведно с прилежащи лихви, са изцяло незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата. Относно правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ники комерс 2007" ООД в общ размер 7 084 лв. частично по фактури № 143/30.11.2011 г. и № 146/2.12.2011 г., с предмет на доставка общо 46 тона уреа /карбамид/, по съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираната уреа. Вещото лице е посочило, че заприхождаването на стоките по процесните фактури е извършено на база издадените фактури и приемопредавателни протоколи, а при осъществяване на последващи доставки на същите стоки, изписването се извършва на база издадени фактури. Стойността на доставените от прекия доставчик стоки е включена в стойността на последващите доставки, извършвани от жалбодателя на трети лица. Разплащането към доставчика е извършвано по банков път и чрез споразумения за прихващане, като в платените и прихванатите суми и включен ДДС по процесните фактури. При извършването на последващите доставки вещото лице е констатирало, че ревизираното лице е реализирало положителен финансов резултат, като същият участва в данъчната основа за облагане по ЗКПО за съответния данъчен период, освен това същият финансов резултат е деклариран в срок, като е подадена ГДД, по която приходната администрация не е извършила корекции. Правилно е приел първостепенният съд, че в случая не е спорно, че е налице договор между страните с предмет доставка на карбамид /уреа/ - азотен тор в разфасовка по 50 кг и/или 500 кг, от гр. Слобозия, Румъния, издадени са фактури от прекия доставчик, които са включени в отчетните регистри, цената на стоките е заплатена по банков път и чрез прихващане, получателя е отразил фактурите в счетоводството си, съставени са приемо-предавателни протоколи, които документират предаването и приемането на стоката. Извършени са последващи доставки на стоките, което представлява косвено доказателство за реалността на доставките. Съставените приемо-предавателни протоколи не са оспорени в хода на съдебното производство и представляват писмени доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоката, които няма как да бъдат игнорирани. След като по делото са налице безспорни доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходни доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. От друга страна установяването на произхода на стоката, което е дало повод за издаване на РА и за отказване право на ДК, от предходни доставчици, не е правно регламентирано в ЗДДС. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Представените фактури сочат между търговците за реално осъществена доставка. Фактическите и правни доводи на жалбата са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат, на ответника по касация тъй като не е представил доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение