Решение № 15508 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2016 г.

Решение № 15508 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 710/18.05.2016 г. по адм. дело № 94/2016 г. на Административен съд - Б. Първата касационна жалба е подадена от директора на Агенция "Митници" - С., чрез пълномощника си П. Б., с която се обжалва решението, в частта в която е уважен иска на К. А. Г. срещу Агенция "Митници" - С. за присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление (НП) № 7/06.08.2009 г., издадено от началника на М. К. за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, като и е наложено наказание "глоба" в размер на 1 322 531, 25 лв. като касационният жалбоподател е осъден да заплати на К. А. Г. сумата от 6 050 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, вследствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление и сумата от 250 лв., представляваща деловодни разноски по адм. дело № 94/2016 г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от К. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, с която обжалва решението, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от К. А. Г. иск за присъждане на сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 7/06.08.2009 г. на началника на М. К. В жалбата са посочени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск за неимуществени вреди. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадените касационни жалби, като счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на К. А. Г. против А. М. - С., в която е предявена претенция за сумата 6 050 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 7/06.08.2009 г. на началника на М. К.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С НП № 7/06.08.2009 г. на началника на М. К. на К. А. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 322 531, 25 лв. на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 1343/2009 г. по описа на Районен съд - П., приключило с Решение № 1429/30.12.2010 г., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно горепосоченото НП. Решението е било обжалвано, като с решение № 945/27.06.2011 г. постановено по КНАХД № 171/2011 г. на Административен съд - Б. съдът е оставил в сила решение № 1343/2009 г. В хода на съдебните производства Гошева е била представлявана от адв. Стефанов на когото за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции е заплатила сумата общо от 6050 лв. По делото са представени Договори за правна защита и съдействие от 23.09.2009 г. и от 28.10.2009 г., от които се установява заплатеното адвокатско възнаграждение - л. 79, л. 107 от адм. дело № 1343/2009 г. на РС - П. за сумата съответно от 50 лв. и 3000 лв. и Договор за правна защита и съдействие пред Административен съд - Б. от 26.05.2011 г. - л. 25 от адм. дело № 171/2011 г. в размер на 3000 лв. или общо 6050 лв. Безспорно установено по делото е, че Гошева действително е била защитавана от адвокат по обжалване на НП и е направила визираните разноски за адвокатска защита. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите, нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория, така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че "...непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите". Основавайки се на това разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени. Водени от това разбиране, гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо не възпроизведено и в АПК. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението не страда от пороците посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената касационна жалба от К. Г., с която се обжалва решението в частта за отхвърлената като неоснователна претенция за неимуществени вреди настоящият касационен състав на ВАС, счита същото за правилно. Обезщетения за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически или психически болки, които са пряка последица от отменения административен акт. Обосновано и правилно съдът е приел, че в хода на съдебното дирене ищцата не е доказала настъпването на такива вреди, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска за неимуществени вреди. С оглед изхода на делото на касационните жалбоподатели по делото не се дължат разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,