Решение № 7305 от 20.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Михайлов от гр. София срещу Решение 5953 от 21.10.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 3208/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Михайлов срещу принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, която е приложена на 12.02.2021 г. по отношение на лек автомобил с марка БМВ с рег. [рег. номер], от инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ ЕАД), на основание чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касационният жалбоподател Г. Михайлов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е реализирана хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, поради което ПАМ е приложена незаконосъобразно. Посочва, че в тежест на административния орган, наложил принудителна административна мярка, е да представи безспорни доказателства, които да установят съществуването на фактическите основания за нейното издаване. Счита, че от приложените и приети от първоинстанционния съд, доказателства, представени от органа, не може по несъмнен начин да се приеме, че автомобилът е бил паркиран по начин, по който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, тъй като преминаването на автомобили на кръстовището е ставало безпроблемно и безопасно. Твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, а чрез тълкуване по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наложената принудителна административна мярка. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Н. Илиев от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба директорът на Център за градска мобилност ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: За да постанови обжалваното решене Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че на 12.02.2021 г., инспектор Контрол и паркиране при ЦГМ ЕАД, компетентен да осъществява принудително преместване на автомобили, е разпоредил да се приложи принудителна административна мярка по отношение на неправилно паркирания автомобил собственост на Ки Инвест ЕООД, паркиран от Г. Михайлов. Автомобилът е паркиран в нарушение на закона, не на определените за паркиране зони, а на кръстовището на [улица]и [улица]в гр. София, предвид което възпрепятства и създава опасност за движението на другите участници в движението. В следствие на констатираното нарушение е предприета принудителна административна мярка, като автомобилът е репатриран с нареждане дадено в устна форма и преместен без знанието на собственика му на наказателен паркинг в [жк]. Въз основа на така установените по делото факти, съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган "инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че от снимковия материал, приложен по първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на кръстовище, където е абсолютно забранено паркирането съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Начинът на паркиране на автомобила създава реална опасност и намалява видимостта на други автомобили, както и на преминаващи през кръстовището пешеходци. При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е създавал пречки за преминаването на останалите участници в движението. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата. Обжалваното решение на Административен съд София-град е недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал акта. От доказателствата по делото е безспорно, а и съдът правилно приел в мотивите си, че оспореният административен акт е издаден от "инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община. Въпреки това като страна по делото съдът е конституирал директора на Центъра за градска мобилност към Столична община. Именно него съдът е призовавал и той е вписан като страна в протокола от съдебно заседание. Но директорът на Център за градска мобилност" ЕАД към Столична община не е органът, издал оспорения акт. Това е "инспектор контрол паркиране" в "Център за градска мобилност" ЕАД. Законът предоставя процесуална правоспособност да докаже пред съда законосъобразността на оспорения акт само на правния субект, който е негов издател. Няма други изисквания, за да придобие качеството на ответник един правен субект, освен да е издател на акта. Въпрос на доказване в самото съдебно производство е дали този правен субект има компетентност да издава такъв акт и дали са спазени всички изисквания за законосъобразност. Законът, чрез предоставянето на процесуална правоспособност на правния субект, издател на оспорения акт, гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник и следователно ще осигури държавната санкция на нарушилия предоставената му власт орган и чрез това ще защити правата на адресата на акта или ще отхвърли оспорването и ще установи законното упражняване на държавната власт по задължителен за страните по делото начин. По принцип законодателят може да предвиди възможност за определен вид актове, процесуална правоспособност да има не издателят на акта, а друг (обикновено горестоящ орган, който извършва задължителен административен контрол) орган, но тази възможност следва да е изрично предвидена в закон, защото представлява отклонение от визирания в чл. 153, ал. 1 АПК основен принцип. При оспорването на ПАМ по Закона за движение по пътищата не е предвидено такова отклонение. С оглед на горното съдът като е провел съдебното производство с ненадлежен ответник е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като е провел производството при наличието на абсолютна процесуална пречка за неговата допустимост участието на ненадлежна страна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда от етап конституиране на страните. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд