Решение № 8870 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2016 г.

ВАСV отделение12.06.2019 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2002 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2215/2016 г. по описа на Административен съд – В. ОСЪЖДА Община В. да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията сумата 450 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8870 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Вълнаева, против решение № 2002 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2215/2016 г. по описа на Административен съд – В.. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на същия административен орган - кмета на Община В., да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ 16000093 ВН/16.06.2016 г. по описа на Община В., подадено от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), представлявано от Ю. Ч. и преписката е върната за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените основания за отмяната му. Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е подало частна жалба срещу разпореждане № 17141/01.11.2016 г., с характер на определение, постановено в производство по чл. 176 от АПК. С протоколно определение от 12.03.2018 г. Върховният административен съд, пето отделение е върнал делото на Административен съд - В. за произнасяне по искането, направено с молба вх. № 16259/31.10.2016 г. и на основание чл. 229 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е спрял производството по административно дело № 14274/2016 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С решение № 900 от 30.04.2018 г. (влязло в сила като необжалвано) е отхвърлено искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията за постановяване на допълнително решение, при което съдът след отпадане на основанието за спиране на производството по административно дело № 14274/2016 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е възобновил производството по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото не е налице спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Ю. Ч., със заявление с рег. № ДОИ 16000093 ВН от 16.06.2016 г. е поискало от кмета на Община В. да му бъде предоставена по електронен път на електронен адрес, следната информация: 1. Актът, с който е определена за алея крайбрежната алея на град В.; 2. Актът, с който е определена за алея с наименование "Капитан Г. Г.".; 3. Наличието или липсата на статут на пешеходна алея без автомобили, предназначена само и единствено за движение на пешеходци и велосипедисти, идентичен или аналогичен на статута на централната пешеходна зона на град В. и 4. Процедурата за определянето на статут "пешеходна зона" – дали тя е в правомощията и компетентността на кмета на Община В. и общинската администрация по смисъла и във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от АПК, инициатива, правно основание, относими документи. В установения от закона 14-дневен срок, кметът на Община В. не е отговорил на подаденото заявление за достъп до обществена информация. Съдът е обсъдил релевантните правила за спора и е достигнал до правно обосновани изводи, че кметът на Община В. е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ дължи произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок от регистриране на искане за достъп до обществена информация. Отсъствието на нарочен писмен акт, с който се предоставя достъп до търсената информация или се отказва такъв на някое от основанията, предвидени в закона, формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В случая, съдът правилно е констатирал, че заявлението на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията отговаря на законовите изисквания за редовност и задълженият субект е следвало да отговори в 14-дневен срок, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Според константната и многобройна съдебна практика, мълчаливият отказ да се предостави търсената от заявителя обществена информация е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна. Ето защо като е достигнал до правни изводи в този смисъл и отменил формирания мълчалив отказ, административният съд е постановил правилно и обосновано решение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – В. е правилно, не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационната инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1