Решение № 6649 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2009 г.

Решение № 6649 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Али Фуад Махмуд, гражданин на Ирак, против Решение № 14023/16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 8073/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 229 от 19.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващият състав на ВАС не се е съобразил с фактите по делото от една страна, а от друга неправилно е приложил чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Али Фуад Махмуд против решение № 229 от 19.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано както предоставяне на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Подробно е обсъдена приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ като е прието, че в условията на продължаващ въоръжен конфликт на територията на Ирак не е доказано, че спрямо молителя, в качеството му на гражданско лице, са налице тежки и лични заплахи за живота или личността му в следствие на насилие породено от съществуващия конфликт. Решението е правилно постановено в частта относно законосъобразността на отказа да отказа да бъде предоставен статут на бежанец на касатора и неправилно в частта относно отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно законосъобразността на отказа да бъде предоставен статут на бежанец на Махмуд с оглед установените по делото данни и приложимите законови разпоредби. Бежанската история поддържана от касатора в хода на административното производство сочи на извършени спрямо него и негови близки криминални деяния, чийто мотив за извършване не е обусловен от предпоставките посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Също така, твърденията за преследване, които са поддържани по време на интервютата, не са съпроводени с други такива за търсене на съдействие и закрила в лицето на държавата, орган или организация, която упражнява контрол върху съответната провинция, град, квартал, зона или общност в Багдад. Що се касае обаче да отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ следва да се отбележи следното: Съгласно решение на Съда на европейските общности от 17.02.2009 г., по дело С - 465/2007 г., член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Това тълкуване намира пряко отражение и върху приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, чиято хипотеза въвежда в националното ни законодателство именно член 15, б. "в" от споменатата директива. В този в дух на разбиране относно разпределението на доказателствената тежест при установяването на фактите по делото и фактическия състав на нормата, настоящата инстанция, счита че изводите на първоинстанционният съд относно законосъобразността на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут (субсидиарна закрила) на Махмуд са неправилни като постановени в нарушения на приложимия материален закон. При положение, че административния орган е приел за установено, както и че по делото се съдържат данни (представените специализирани становище), че на територията на Ирак насилието, породено от въоръжения конфликт, макар и намаляващо по интензитет в сравнение с предходни години, все още е на високо ниво, то настоящата инстанция счита, че съществуват основания да се смята, че всяко едно лице, намиращо се на територия на Ирак и по специално в Багдад е изложено на реална опасност да претърпи тежко посегателство. В тази връзка, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени решението на административния орган в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Али Фуад Махмуд - гражданин на Ирак. Водим от горното и на основание чл. 211, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд