Решение № 11574 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2012 г.

Решение № 11574 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас (ТД на НАП), против решение № 511 от 6.04.2012 г., постановено по административно дело № 2061 по описа за 2011 г. на Административния съд гр. Бургас, в частта му, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 1106713 от 7.07.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 96 от 17.08.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, с която на Анна Николова Чернева са установени задължения по ЗЗО за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г. в размер на 723,72 лева и лихва за забава за периода в размер на 654,61 лева, поради погасяването им по давност. В касационната жалба се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Анна Николова Чернева, от гр. Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд гр. Бургас е отменил частично акт за установяване на задължение по декларация № 1106713 от 7.07.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, с която на Анна Николова Чернева са установени задължения по ЗЗО за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г. в размер на 723,72 лева и лихва за забава за периода в размер на 654,61 лева, поради погасяването им по давност, потвърден с решение № 96 от 17.08.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас. С акта е установено, че за периода 1.01.2000 - 31.12.2008 г. и от 1.01.2011 г. до 31.05.2011 г. проверяваното лице нямало регистриран трудов договор, нямало декларация за упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, не били подавани декларации за получени доходи и нямало направени вноски за здравно осигуряване. Въз основа на тези констатации органът по приходите е приел дължимост на здравноосигурителните вноски при хипотезата на чл. 40, ал. 5 ЗЗО. При последвалото оспорване пред по-горестоящия административен орган във връзка с направеното от Чернева възражение за погасителна давност по отношение на задълженията й по ЗЗО за процесните периоди, директорът на ТД на НАП гр. Бургас е посочил, че давността била пречка за принудително събиране на сумите, но не и за тяхното установяване. Изложил е мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 115, ал. 3 КСО, поради невъзможност в развилото се пред него производство да изследва евентуално прекъсване на давността. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в отменената му част акта е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила досежно задълженията за здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г., тъй като била преклудирана възможността за установяването им съгласно чл. 109 ДОПК. Приел е и погасяването им по давност съгласно чл. 115, ал. 1 КСО. Решението на Бургаския административен съд е правилно, а доводите на касатора за противното се преценяват като неоснователни. Спорът е свързан с това дали установените задължения по ЗЗО за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г. в обжалваната част на акта са погасени по давност, като изводите на първоинстанционния съд в тази насока напълно се споделят от касационната инстанция. Правилно Бургаският административен съд е тълкувал и приложил чл. 115, ал. 1 КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. 1.01.2002 г.), според който дължимите невнесени месечни осигурителни вноски, изчислени върху минималния месечен осигурителен доход, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Този срок следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (в сила до 31.12.2005 г.), смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода. В случая е безспорно установено, че до издаване на резолюцията за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на началник сектор "Прием и обработка на декларации" и "ПУИ" при Дирекция "Обслужване", с която е започнало производството по установяване на публичното вземане, ревизионните органи не са предприемали действия, спиращи или прекъсващи давността. Следователно, давността не е прекъсвана и дължимите вземания и лихви за здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2000 - 31.12.2005 г. са погасени по давност, както е приел и съдът. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 109, ал. 1 ДОПК (в сила от 1.01.2006 г.) са неоснователни. Съгласно цитираната разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса приложимо ли е правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК за задължителните здравноосигурителни вноски. Върховният административен съд категорично е подкрепил прилагането на цитираната разпоредба и досежно установяването на задължения по ЗЗО, което законосъобразно е било съобразено от първоинстанционния съд. Разрешенията са съобразени с действащия за съответния период материален закон за давността и с трайно установената практика. В този смисъл изложените и в касационната жалба съображения относно института на погасителната давност са неоснователни. Решението на административния съд в обжалваната част, с която оспореният акт е отменен за установените задължения за здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2000 - 31.12.2005 г. е правилно. В тази връзка, както е приел и решаващият състав, за вземанията за здравноосигурителните вноски за посочения период, за който са погасени по давност, не е допустимо при направено основателно възражение да се издава акт за установяване на вземането за погасени по давност задължения за осигурителни вноски. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,