Решение № 15275 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2009 г.

Решение № 15275 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по адм. дело № 2819/2009 г. е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Бисер Демирев Вълев от гр. Айтос против Заповед № ЛС-И-65/27.01.2009 г. на министъра на правосъдието, с която му е отказано преместване, в качеството му на нотариус вписан под № 324 в регистъра на Нотариалната камара, от район на действие Районен съд - Айтос в район на действие Районен съд - София по заявление вх. № 94-Б- (6 от 09.01.2008 г. В жалбата се релевират оплаквания за нищожност на административния акт, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, материално-правните разпоредби и целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена при висящност на спора пред петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 15366/2008 г. пред който е налице обжалване на първия мълчалив отказ по същата молба от 9.01.2008 г. С решението по посоченото дело е оставено в сила решението на тричленен състав по адм. дело № 2997/2008 г., с което този мълчалив отказ е отменен. Поддържа оплакването, че органът се е произнесъл с изричен отказ, след като делото против мълчаливия отказ е било вече внесено за произнасяне от съда, поради което се е стигнало до мълчалив отказ, обжалван по съдебен ред и изричен такъв, постановен в периода между произнасянията на двете съдебни инстанции по жалбата против мълчаливия отказ. На основание чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на осн. чл. 144 от АПК, към делото е присъединено за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение и административно дело № 6649 по описа за 2009 г., образувано по жалбата на жалбоподателя Бисер Демирев Вълев против мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по молба за преместване № 94-Б-6/09.01.2008 г. след отмяна с влязло в сила решение на Върховен административен съд, петчленен състав на първия мълчалив отказ на министъра на правосъдието по молбата от 09.01.2008 г. С оглед събраните по делото доказателства Върховният административен съд в настоящия си състав, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление изх. № 1 от 03.01.2008 г., входирано в деловодството на Министерството на правосъдието под № 94-Б-6/09.01.2008 г. жалбоподателят, като нотариус вписан под № 324 с район на действие Районен съд - Айтос, на основание чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалното дело (ЗННД), вр. чл. 10 от същия закон е сезирал министъра на правосъдието с искане да бъде преместен като нотариус в район на действие - Районен съд - София. В срока по чл. 57 от АПК органът не се произнесъл и мълчаливият му отказ е бил обжалван по съдебен ред пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 2997/2008 г. С Решение № 12207 от 13.11.2008 г. съдът, в тричленен състав, е отменил мълчаливия отказ, приемайки че специалната норма на чл. 34б от ЗННД изисква органът да се произнесе изрично, като уважи или откаже исканото преместване. В хода на касационното производство против така постановеното решение (адм. дело № 15366/2008 г. при описа на петчленен състав на ВАС, първа колегия) министърът на правосъдието е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № ЛС-И-65 от 27.01.2009 г., с която въз основа на протокол от 09.01.2009 г. на комисията, назначена със Заповед № ЛС-И-1475/22.10. 2008 г., е отказал преместване по чл. 34б от ЗННД по молбата от 9.01.2008 г. След издаване на заповедта, петчленният състав на Върховния административен съд е постановил Решение № 2003 от 12.02.2009 г., с което е оставил в сила Решение № 12207 от 13.11.2008 г. на тричленния състав. С оглед произнасянето на Върховния административен съд в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност, след приключване на делото пред касационната инстанция, жалбоподателят е сезирал министъра на правосъдието с молба вх. № 94-Б-6/30.03.2009 г. за произнасяне по молбата от 09.01.2008 г. След изтичане на срока по чл. 58 от АПК, жалбоподателят е обжалвал повторния мълчалив отказ, като по жалбата е образувано адм. дело № 6649 /2009 г. Същото е съединено за съвместно разглеждане с адм. дело № 2819/2009 г. и постановяване на общо решение по двете дела. С оглед наведените възражения и оплаквания и след служебна проверка за законосъобразността на обжалваните индивидуални административни актове по критериите, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира подадените жалби за основателни. Заповед № ЛС-И-65 от 27.01.2009 г. е издадена като изричен, оформен в писмена форма индивидуален административен акт, постановен по молба за преместване на основание чл. 34б от ЗННД от 09.01.2008 г. Същата е издадена в рамките на започналото и не приключило съдебно производство по обжалване на мълчаливия отказ по същата молба от 9.01.2008 г. Макар да е издадена след произнасяне на първата съдебна инстанция, с решението на която мълчаливият отказ е отменен, обжалваната заповед е станала юридически факт преди произнасяне на касационната инстанция, с постановяване на решението на която отмяната на мълчаливия отказ е влязла в сила. Налице е хипотезата на чл. 172, ал. 3 от АПК, съгласно която когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Административнопроцесуалния кодекс приравнява напълно мълчаливия отказ към изричния такъв - чл. 58 от АПК, поради което правомощието на контролните органи върху тях са еднакви. С оглед правната уредба на мълчаливия отказ и правомощията на съда в контрола за законосъобразност, мълчаливия отказ на компетентния орган, съобразно разпоредбите на АПК, следва да бъде преценяван само досежно неговата материална законосъобразност. В ЗННД обаче се съдържа специално изискване административният орган да се произнесе с мотивирана заповед, в която да посочи начина на упражняване на оперативната си самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно наличие на основавания за преместване. Нормата е специална по отношение АПК, поради което в случая мълчаливия отказ следва да се прецени и досежно процесуалната му законосъобразност. Мълчаливият отказ на министъра на правосъдието, последвал касационното решение, противоречи на изискванията на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД относно изискването за мотивираност и макар органът да действа при оперативна самостоятелност, съдебният контрол относно законосъобразността на акта, вкл. и относно спазване на принципа на съразмерност - чл. 6 от АПК - е препятстван от липсата на изрично произнасяне. По тази причина мълчаливият отказ, по жалбата срещу който е образувано адм. дело № 6649/2009 г. следва да се отмени, а преписката да се върне за постановяване на изричен индивидуален административен акт. Административният орган неоснователно се позовава на изричното си произнасяне със Заповед № ЛС-И-65 от 27.01.2009 г. Заповедта е издадена преди влизане на решението за отмяна на първия мълчалив отказ, поради което с издаването й законът не свързва никакви правни последици - аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК. Това е така, тъй като въпросът за стабилитета и правните последици на мълчаливия отказ, приравнен на изричния административен акт, вече е бил отнесен за разглеждане до съда и зависи от съдебното решение. Органът е действал в противоречие с изискванията на чл. 14 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и законът изрично е санкционирал подобно поведение чрез липсата на последиците от изричното произнасяне - чл. 58, ал. 3 от АПК. След като законът не свързва изричното произнасяне в хипотезата на чл. 58, ал. 3 от АПК с настъпване на каквито и да било правни последици, различни от тези на мълчаливия отказ, то след отмяната на последния, изричният акт без правни последици, поради отмяната на мълчаливия отказ, се явява нищожен. Нищожността следва да се обяви с установително решение по чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК. И в двата случая - при изричното произнасяне със Заповед № ЛС-И-65 от 27.01.2009 г. и при последвалия влизането в сила на решението за отмяна повторен мълчалив отказ, административният орган е действал в нарушение на процесуалните разпоредби, като се е стигнало до възможност да черпи благоприятно правно положение от неправомерно си поведение. С оглед изложеното, Заповед № ЛС-И-65 от 27.01.2009 г. на министъра на правосъдието, на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се обяви за нищожна, а мълчаливият отказ, последвал влизането в сила на Решение № 12207 по адм. дело № 2997/2008 г. на ВАС - да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата № 94-Б-6/09.01.2008 г. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,