Решение № 15663 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2009 г.

ВАСI отделение18.12.2009 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 45 от 5.06.2009 година, постановено по адм. дело № 2135 по описа за 2009 година на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 15663 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността директора на Д"ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 45 от 5.06.2009 година, постановено по адм. дело № 2135 по описа за 2009 година на Административен съд София град, с което е отменен РА № 2300-800539 от 28.11.2008 г. на ТД на НАП София Област, потвърден с решение № 151 от 2.2.2009 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит за периода на м. 2.2008 г. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Иван Миланов", с. Хераково взема подробно становище за нейната неоснователност от 16.7.2009 г. и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационна жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 2300-800539 от 28.11.2008 г. на ТД на НАП София Област, потвърден с решение № 151 от 2.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит за периода на м. 2.2008 г. За да отмени акта, че неправилно органите по приходите не са приели втори приложен опис на наличните активи, дописан на ръка и не са дали възможност за признаване за м. 2.2008 г. на данъчен кредит на лицето. Другите данни и един вид формалното нарушение при подаване на описа формирали извод за наличие на предпоставки за признаване на данъчен кредит преди датата на регистрацията по ЗДДС. Решението е правилно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и спорният въпрос между страните, който се изразява в това, дали е налице едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 75 във вр. с чл. 74 от ЗДДС, и по-точно това по чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона - регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация. Даденият положителен отговор на този въпрос от страна на съда е правилен и обоснован. При изграждане на изводите си решаващият съд е дал вярно тълкуване както на разпоредбите на сега действащия закон, така и на сходните разпоредби на отменения ЗДДС, като е съобразил и формираната съдебна практика Доколкото практически (техническото описание) е възможно да има някакво разминаване в наличните активи към датата на съставяне на описа, чрез представените допълнително доказателства е установена идентичност на същите. Приложеният в срока опис съдържа достатъчно информация, която органите по приходите са установили с при проверката на активите, който в случая е един - касае се за Багер САТ 432D. Правилно е приел съда, че липсата на част от информацията в него е изключително формално основание за отказа на органите по приходите, след като тя може да бъде съпоставена с всички останали счетоводни данни на търговеца, както и при липсата на спор, че такъв актив съществува преди датата на регистрация. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски предвид на данните за направено плащане в размер на 750 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение

Цитирани разпоредби

1