Решение № 13071 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. С. Г., гражданка на Република Куба, чрез процесуалния й представител адв. Янков, срещу решение 3050 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело 341/2025г. по описа на Административен съд /АС/ гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 763 от 21.01.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75 ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи срещу изводите на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУТ, като напротив обосновава наличието на предпоставките по чл. 8 ал. 1 ЗУБ, а именно преследване поради политическо мнение/убеждения, както и тези по чл. 9 ал. 8 ЗУБ, а именно други причини от хуманитарен характер. Твърди и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 15 от Закона за закрила на детето, като излага съображения, че нито в административното производство, нито в съдебното са отчетени интересите на двете й малолетни деца, които са български граждани и пристигнали са с нея в България, както и не са изпълнени процедурите, предвидени в закона в тази връзка, включително изготвянето и представянето на социален доклад и присъствие на длъжностно лице от социалните служби. Навежда съображения и че при постановяване на оспореното съдебно решение не са съобразени и с чл. 19 ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с чл. 4 ал. 3 ЗУБ относно преценката за наличието на предпоставки за прилагане на принципа забрана за връщане , въведен с чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, като бъде постановено друго, с което се предоставя искания статут. Претендира разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и на български език, за който заявява, че знае и разбира, посочва, че няма какво да добави повече от казаното от процесуалния й представител. Ответникът председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, който се явява в зала преди приключване на устните състезания, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя справка за Република Куба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АС гр. Стара Загора приел следното от фактическа страна, че административното производство е започнало по подадени молби за закрила с вх. 477 от 10.10.2023г. и вх. 501 от 26.10.2023г. от А. С. Г., гражданка на Република Куба, с месторождение и постоянен адрес гр. Гуантанамо, Куба, образование: висше, професия: социален работник, семейно положение: неомъжена, владееща испански език, живееща на семейни начала с М. С. М., български гражданин, с който имат две малолетни деца С. М. С., роден през [година] и М. М. С., роден през [година] в Куба, майка и брат с местонахождение в Куба, баща починал. Съдът е приел, че от компетентните органи в Република България на жалбоподателката е разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за своя сметка на посочен от нея адрес в [населено място], като е декларирала, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните й жизнени потребности. Посочил е и че по делото е представено становище от ДАНС, с което не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето, ако отговаря на условията по ЗУБ. Съдът е приел, че във връзка с подадената молба за закрила, е проведено интервю, отразено в протокол peг. УП 3656 на 26.10.2023г., от което се установява че жалбоподателката е напуснала Куба на 16.08.2023г., легално със самолет, като е пристигнала в България със самолет на 17.08.2023г. въз основа на виза, издадена от българското посолство в Хавана на 14.07.2023г. със срок на валидност 90 дни, заедно с двете си малолетни деца, като документите са оформени със съдействието на бащата на двете й деца, който е пристигнал в Куба и направил необходимите документи. За първи път е в България, като не е подавала предходна молба за закрила. В интервюто е посочила, че е преследвана в нейната страна от правителството поради несъгласие със социализма, задържана е два пъти през 2022г. веднъж за три дни, включително с упражнено физическо насилие, през м. юли 2022г. след манифестация и разлепяне на плакати, след което е освободена и й е наложена глоба в размер на 3000 кубински песо, която е заплатила и втори път за 24 часа през м. декември.2022г., заради това, че е опозиционер. Заплашвана е със съд и затвор, ако участва в демонстрации и разлепя плакати срещу правителството. Посочва и че привърженици на властта са замервали къщата й с камъни, отправяли ругатни, наричали я гусано /червей/, идвали 2 - 3 дни пред къщата й, стояли и си отивали, както и че полицай също е стоял пред дома й за период от около 8 месеца да я следи, като това продължило до напускането й на Куба. Посочва, че не е осъждана, не знае какво е етническа група, не изповядва религия и се определя като атеист, не споделя проблеми заради религия, както и участие в религиозни организации, общност, секти. Живяла е само в гр. Гуантанамо, там са родени и двете й деца от съжителството с М. С. М., с когото се е запознала преди 12 години в Куба, като в момента детето С. ходи на училище. Работила за кратко 2019 - 2020г. около година и половина в предприятие в Гуантанамо, като работата й се е състояла в това да види какви проблеми имат работниците в предприятието и има ли инциденти, след което обаче е била закрита в нейната провинция професията социолог, която е можело да се практикува само в Хавана. Не е била член на политическа партия, не е участвала във въоръжена групировка, не е имала взаимоотношения с армията и полицията, с изключение на двете й задържания през 2022г. Участието й в протеста е след покана и предварителна среща с група опозиционери и техния водач, като посочва и името му, като посочва, че ако се върне в Куба се страхува, че може бъде арестувана или да загуби живота си. Молбата за закрила подава в края на срока на визата си, изтичащ на 27.10.2023г., защото иска да живее в сигурност и спокойствие, при условия, в които правата й ще бъдат зачитани. Подробно е изложил съдържанието на представената справка с дата от 01.11.2023г. относно политическото, социално икономическото положение в Куба, включително отразеното относно спазването на човешките права в страната и отразените множество проблеми в тази връзка, изразяващи се в незаконни и произволни убийства, включително без съд и присъда, извършвани от правителството, изтезания, унизително и жестоко отношение спрямо политически дисиденти, произволни арести и задържания, политически затворници, тежки и животозастрашаващи условия в затворите и други намеси в правото на мирно изразяване и свободата на мнение, като в периода 2019г. до март 2023г. са регистрирани повече от 200 случая на насилие срещу цивилни, за поне един смъртен случай при жестоко потушаване на антиправителствени протести в гр. Батабано на 12.07.2021г., като през 2021г. и 2022г. има множество протести, които са потушени с насилие и арести, като пикът на репресиите е отчетен през м. юли 2022г. В решението съдът е посочил, че с предходно съдебно решение 1311 от 12.04.2024г. по адм.д. 753/2023г. по описа на АС гр. Стара Загора, влезнало в сила, е отменено предходно решение по подадената от нея молба за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, като административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне с дадени указания при новото произнасяне да бъде обсъдено положението на малолетните деца на заявителката, които са български граждани, да бъде обсъдени фактите, съдържащи се в представената справка за криминализирането на изразяването на различно мнение от официалното, както и повишения размер на наказанията за различни престъпления, както и отношението на официалните власти спрямо участниците в демонстрации и предвидените наказания със затвор за това. Указано е и да бъдат отметени и мотивирани основанията по чл. 9 ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини. С жалбоподателката въз основа на отменителното съдебно решение е проведено повторно интервю на 14.06.2024г. в присъствие на нейни процесуални представители, на което тя потвърждава изложеното в първото интервю с малки различия, като изтъква, че бащата на двете й малолетни деца в момента работи в САЩ, а тя живее с децата при дядо им в България. Посочила е и че е направила опит да получи пребиваване в Република България, но това изисквало връщането й в Куба, което счита, че за нея ще е опасно и може да бъде арестувана. Излага различна трудова история, а именно, че е работила 6 години като социолог в предприятие в Гуантанамо между 2006 2011г., а след това от 2012г. на сергия. Посочва и че в куба има още едно дете по голямо от друг баща, който е загинал в катастрофа преди раждането му, както и за причина за напускането излага лични и икономически причини в по голяма степен, но и страх от насилие и арест и вероятност да бъде осъдена на затвор, заради участието й в демонстрации. Обсъдена е и нова справка за политическата и социално икономическата обстановка в Куба от 12.12.2024г., която отчита все по тежкото икономическо положение, като се установяват отново данни за арести на участници в протести против икономическата ситуация в страната от октомври и ноември 2024г. Посочил е обаче, че според справката Куба се явява трета сигурна страна, както и като безопасна дестинация за туризъм. В частта досежно човешките права съдът отчита, че в новата актуална такава се повтарят изводите и от предходната справка от 2023г., включително са отчетени нови случаи на осъдени лица с присъди до 15 години затвор след участие в протестите през август 2022г., а през юли 2021г. са били арестувани повече от 1000 души след участие в такива протести. Съдът е приел и че от доказателствата се установява, че за учебната 2024-2025г. по малкото дете е записано в детска градина в гр. Казанлък, а по голямото в 6 клас в ОУ Д-р Петър Берон в [населено място], а жалбоподателката работи в ДГ Звънче в сладкарски цех по трудов договор. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила, което обосновал с подробни съображения за законосъобразното провеждане на административното производство в цялост, включително относно наведените възражения досежно представените справки за политическата и социално икономическата обстановка в Куба и досежно представеното решение 247 от 03.04.2024г. на МС относно списъка на сигурните държави по произход. Съдът приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основанията за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно сочат на липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Във връзка с чл. 8 от ЗУБ е отхвърлил изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход като обосноваващи основателни опасения от преследване и правно значими за търсения вид закрила по този член, включително и на основанията по чл. 8 ал. 4 ЗУБ, тъй като е приел, че не може да се направи извод за обоснован страх от преследване, тъй като е приел, че не се установява спрямо нея да е упражнено насилие, поради това, че във второто интервю не е посочила спрямо нея да е било упражнено насилие след задържането й. Във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е възприел извод, че липсва реална опасност от тежки посегателства, обосноваващи предоставянето и на хуманитарен статут. Приел е и липса на предпоставки по чл. 9 ал. 8 ЗУБ, а именно други причини, а именно влошеното икономическо положение в Куба и факта, че двете малолетни деца на жалбоподателката са български граждани. Съдът е посочил, че за жалбоподателката съществува друг ред за оставане в Република България, а именно по Закона за чужденците в Република България, като е отчел, че молбата за закрила е подадена само от нея, но не и от двете й деца, тъй като те са български граждани и макар и техния интерес като най висш да е водещ, те не са участници в административното производство, и не може да бъде вменено на административният орган като нарушение несъобразяването с този факти. Приел е, че няма основание за тяхното изслушване от една страна, а от друга за назначаване на социален доклад, тъй като по отношение на тях ЗУБ е неприложим. Съдът е приел, че макар чл. 6а ЗУБ преценката за най- добрия интерес на детето да се извършва по реда на Закона за закрила на детето, тъй като интереса на детето не е въведен като критерии за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, то е приел, че не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Правилен и съответен на закона е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на изискванията за форма. Неправилен е обаче извода на съда, че оспореното решение на председателя на ДАБ е издадено без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Напротив оспореното решение на ДАБ е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилното приложение и на материалния закон. Оспореният административен акт, който е втори по ред по подаденото от жалбоподателката заявление, е постановен и в противоречие с в влезналото в сила съдебно решение 1311 от 12.04.2024г.по адм.. 753/2023г. на АС гр. Стара Загора, с което преписката е върната за ново произнасяне. Това е така, тъй като при новото произнасяне и при постановяване на акта, предмет на това производство административният орган не е изпълнил указанията, дадени в посоченото съдебно решение, като не е обсъдил в съвкупност фактите от бежанската история на жалбоподателката с представената справка за политическата и социално икономическа обстановка в Куба, включително с оглед на данните за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното. При постановяване на обжалвания административен акт не са изпълнени и указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение досежно преценката на наличието на предпоставките по чл. 9 ал. 8 ЗУБ, включително в с оглед необходимостта на отчитане на интереса на малолетните деца на жалбоподателката, както и при отчитане на тяхното положение при евентуално връщане на майка им в Куба. При постановяване на решението на ДАБ, предмет на това производство, не са отчетени указанията, дадени във влезналото в сила съдебно решение досежно необходимостта да се извърши преценка на конкретните факти от бежанската история в съпоставка със Справките за политическата и икономическа обстановка в Купа и във връзка с прилагането на принципа за висшия интерес на детето , като бъде отчетено как ще се отрази на децата евентуалното завръщане на майка им в страната по произход. В случая в нарушение на изискването на чл. 173 ал. 2 АПК при постановяване на оспореното в това производство решение на ДАБ не са спазени задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени във влезналото в сила съдебно решение. Административният орган е обсъдил представените справки за политическата и социално икономическата обстановка в Куба едностранчиво и само в частите, които обслужват тезата за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като не е обсъдил представените справки в частта относно спазването на човешките права, съответно установените в тях обстоятелство досежно наличието на репресии спрямо участниците в протестите от 2022г. В решението на председателя на ДАБ не е направена и съпоставка на изложената бежанска история с данни по справките досежно положението на участници в протестите. Извода на административния орган, че за жалбоподателката няма опасност да се завърне в страната си по произход, за да получи документи за връщане в България и получаване на пребиваване по друг ред, както и че опасенията й се дължат единствено на нейни предположения, също са необосновани и не са обсъдени с оглед на данните за нарушаването на човешките права и в частност на лицата, участвали в протестите през 2022г. На следващо място въобще не е изпълнено указанието на съда, дадено във влезналото в сила съдебно решение, да бъде извършена преценка по чл. 9 ал. 8 ЗУБ, включително с отчитането на факта, че жалбоподателката е майка на две малолетни деца, които са български граждани. В оспореното решение на председателя на ДАБ въобще не е разгледана хипотезата на чл. 9 ал. 8, както и не е отчетен интереса на децата. Неправилен е извода на съда в оспореното в това производство съдебно решение за това, че тъй като децата не са страна в административното производство, поради факта, че са български граждани, то не следва да се извършва такава преценка. Напротив такава преценка е дължима не само поради дадените в тази насока указания в съдебното решение по адм.д. 753/2023г. на АС гр. Стара Загора, но и поради заложените изисквания за отчитане като най висш интерес, интереса на децата, които са български граждани, както и поради нормата на чл. 6а ЗУБ. Малолетните деца се представляват и грижата за тях се полага от техните родители, в случая тяхната майка /тъй като има данни, че към момента бащата работи в САЩ/, която кандидатства за убежище, съответно преценката за най добрия интерес на децата във връзка с нейния статут, е дължима от административния орган съгласно общата норма на посочения чл. 6а ЗУБ, което задължение не се изключва от факта, че те са български граждани. Това е така и тъй като посочената разпоредба на чл. 6а ЗУБ е обща и е различна от реда, предвиден за деца и въобще лица от уязвима група по чл. 30а ЗУБ, както и разпоредбите, уреждащи статута на деца, които не са български граждани и придружават техни родители, които са бежанци или кандидатстват за хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият състав намира, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Напротив същото е постановено на първо място в противоречие с влезнало в сила съдебно решение, което е абсолютно основание за неговата отмяна, а на второ място при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон. Поради това оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решение 763 от 21.01.2025г. на председателя на ДАБ, като преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявените молби от жалбоподателката за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. При новото произнасяне административният орган следва да съблюдава, указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в настоящото решение като извърши всеобхватна преценка по наличието на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ при преценка на наличните справки за политическата и социално икономическата обстановка в Република Куба, включително в частите досежно спазването на човешките права, както и да извърши преценка за наличието на предпоставки по чл. 9 ал. 8 ЗУБ, включително при приложението на чл. 6а ЗУБ и отчитане на факта, че жалбоподателката е придружена от малолетните си деца, които са български граждани. Предвид изхода на спора, макар и основателно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,