Решение № 3795 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2013 г.

Решение № 3795 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Динка Цветанова Василева, чрез пълномощник адвокат Христова против решение № 716 от 19.12.2012 г. постановено по адм. дело № 885/12 г. на Административен съд Плевен. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № СП-01-1537 от 10.9.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Червен бряг с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2012-2013 г. Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Свеждат се неправилното приложение на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление която е следвало да съобрази във връзка с разпоредбата на чл. 12 от Закона за социалното подпомагане относно другите констатирани обстоятелства освен изрично изброените. Такива са завишените разходи на жалбоподателката за лекарства във връзка с доказаните заболявания. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Червен бряг взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Участващият представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираната заповед, съдържаща отказ за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2012-2013 г. Възраженията са били са незаконосъобразност на заповедта, тъй като административния орган е следвало да извърши комплексна оценка на всички факти и обстоятелства при преценката за наличие на критериите, въведени от специалната Наредба. Съдът, за да постанови решението си, е установил по безспорен начин всички факти от значение за правилното решаване на спора. Специалната наредба урежда фактическия състав, въз основа на който възниква правото на целева помощ за отопление. Възраженията за незаконосъобразност са приети за неоснователни, тъй като не се констатират нарушения на материално-правни разпоредби. След подробен анализ на фактическите констатации съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата с оглед на приложимия закон. При тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Анализът на разпоредбите от Закона за социалното подпомагане, Правилника за неговото прилагане и специалната Наредба за отпускане на целева помощ не разкрива противоречие между Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление и Закона за социалното подпомагане в смисъл, че в чл. 12 от него се съдържат повече критерии от непосочените в Наредбата и като норма от по висок ранг следва да намери приложение. Дори да е налице допълнително обстоятелство което следва да бъде взето предвид при отпускане на целевата помощ в случая - завишени разходи за лечение, които не са въведени като фактическо и правно основание и допълнителен критерии за отпускане на целевата помощ, преценката на тези разходи следва да се извършва във връзка със заявените обстоятелства от лицето. Пред административния орган те не са били заявени като прекомерни и жалбоподателката е декларирала добро здравословно състояние, поради което такива обстоятелства не са били предмет на разглеждане в административното производство. Такива твърдения са поддържани в оспорването пред съда, който правилно е преценил фактите, изброени изчерпателно във фактическия състав на специалната наредба и даващи право на социална помощ за отопление. Ето защо в настоящият случай няма основание за преценяването на тези факти като допълнителни, извънредни обстоятелства наред с изрично посочените в Наредбата за отпускане на целевата помощ. Тези обстоятелства са обсъдени от съда в обжалваното решение и изводът въз основа на тях е в съответствие с материалния закон. Решението не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което не се констатират касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение