Решение № 3633 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2009 г.

Решение № 3633 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Екологично сдружение за земята", гр. София, против решение № 46 от 31.08.2009 г. постановено по адм. д. № 720/2009 г. по описа на Административен съд гр. София. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответните страни - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. София и кметът на Столична община, чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 14-8/15.12.2008 г. на директора на РИОСВ гр. София, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община" на площадки "Хан Богров" и "Яна Садината". Фактическа обстановка е правилно установена и е в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че инвестиционното предложение е за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община. С нея ще бъдат третирани смесено събрани битови отпадъци, като за площадки за изграждането й са избрани "Хан Богров" и "Яна Садината". На последната са предвидени "Инсталация за механо-биологично третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци, включваща: 1. сепариране на отпадъците - отделяне на опасните отпадъци и крупно габаритни компоненти, отделяне на метални отпадъци за рециклиране; 2. механично третиране на отпадъците с цел производство на модифицирани твърди горива (RDF), получени от отпадъци за реализация на пазара; 3. биологично третиране на отпадъците с цел стабилизирането им и получаване на нестандартен компост. На тази площадка е предвидено и депо за неотпадни отпадъци. На площадка "Хан Богров" се предвижда изграждане на инсталация за компостиране на разделно събрани отпадъци от паркове и градини и получаване на компост за реализация на пазара; инсталация за компостиране на разделно събрани хранителни отпадъци, преработването им и получаване на компост за реализация на пазара. От така очертаната характеристика на инвестиционното предложение се налага изводът, че същото попада в т. 26 от Приложение № 1, към чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) вр. т. 11, б. "б" от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС, определящи материалната компетентност на директора на РИОСВ. Административният орган е притежавал и териториална компетентност, съгласно очертаната такава в приложението към чл. 3 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Първоинстанционният съд е обсъдил, че производството на гориво не попада в разпоредбата на т. 25 от Приложение № 1 на ЗООС, тъй като същото не предвижда обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне и химическо третиране по смисъла на § 1, т. 8, б. "и" от ДР на Закона за управление на отпадъците, а обхваща оползотворяване на неопасни отпадъци. Обстоятелството, че инвестиционното предложение включва производство на RDF гориво не означава, че ОВОС следва да обхване и начина на реализирането му. Оползотворяването на горивото не е предмет нито на инвестиционното предложение, нито на Доклада за ОВОС. Задължение на оператора, произвеждащ горивото е да спазва определените изисквания за химичен, фракционен състав и калоричност, а неговата употреба се осъществява от лица, притежаващи комплексно разрешително, което съгласно легалното определение на § 1, т. 39 от ЗООС е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Ето защо доводите на касатора, че инвестиционното предложение, респективно доклада за ОВОС следва да се разпростре и за оползотворяване (обезвреждане) на произведеното гориво е неоснователен. Твърдението, че крайното обезвреждане на отпадъците чрез изгарянето им, като част от Интегрираната система ще окаже въздействие върху околната среда на територии на няколко РИОСВ, поради което компетентен да издаде решението за ОВОС е министъра на околната среда и водите, също е неоснователно. По несъмнен начин по делото е установено, че инвестиционното предложение не предвижда изгаряне на отпадъци, а от събраните по делото доказателства е установено, че възложителят на инвестиционното предложение е в договорни отношение за реализиране на произведеното гориво. В подкрепа на тези изводи са и представите в касационното производство комплексни разрешителни на дружествата, с които възложителят е осъществил търговки контакти за продажба на горивото. С комплексните разрешителни е разрешено на операторите да оползотворяват горими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци), както и да ги използват като гориво или по друг начин за получаване на енергия. Тези обстоятелства са отразени и в мотивите на обжалвания индивидуален административен акт. От всичко изложено дотук следва, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, поради което изводът на първоинстанционният съд в този смисъл е законосъобразен, а доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. Твърденията на касатора, че решението е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 2 и 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) е неоснователно. Административният акт, но не и съдебното решение може да бъде издадено в нарушение на посочените подзаконови норми. Независимо от това, както в заданието за ОВОС, така и в доклада за ОВОС са обсъдени не само алтернативите за площадки (местоположението) на инсталациите, а също и алтернативите на технологиите, включително и нулева алтернатива (стр. 23 - 35 от заданието за ОВОС и стр. 111 - 171 от ДОВОС). Относно технологиите, предвидени в инвестиционното предложение, изрично е отбелязано, че инвестиционното предложение изцяло попада в сравнителния документ за най-добри налични техники за третиране на отпадъци и обхваща процесите на механо-биологично третиране, компостиране и депониране (стр. 113 от ДОВОС). Налице е и оценка за най-добри налични техники за реализацията на инвестиционното намерение. Представеното от касационния жалбоподател становище не съдържа достатъчна информация за алтернативни местоположения, технологичен режим, съоръжения и др., които да позволят да бъде разгледано като алтернатива, която да бъде съпоставена с инвестиционното предложение и най-добрите налични техники ( § 1, т. 42 ДР на ЗООС). Ето защо възраженията за нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 2 ЗООС и чл. 10, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от НУРИОВОС са неоснователни. Въз основана на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, че оспореното решението е издадено при спазване на материалноправните норми и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда и за спазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 3 - 5 от НУРИОВОС. От събраните по делото доказателства е установено, че в най-ранния етап на инвестиционното намерение възложителят е уведомил компетентния орган, кметовете на съответните общини и засегнатото население по предвидения за това в закона ред. Проведени са консултации съобразно чл. 9, ал. 2 от НУРИОВОС, в т. ч. са проведени и срещи със засегнатото население, за което са съставени протоколи. Изготвена е и справка за получените становища и възражения. Липсата на отделни мотиви за приетите и неприетите бележки и препоръки в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същите подробно са изложени в доклада за ОВОС (стр. 369 - 378), където са описани становищата и мненията на компетентните органи и специализираните ведомства; становищата и мненията на обществеността в региона при провеждане на консултациите за определяне на обхвата и съдържанието на ОВОС, като за всяко едно становище са описани дадените препоръки и е налице отговор. Следователно изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Неоснователен е и доводът на касаторът, че обжалвания индивидуален административен акт е постановен в нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗООС, а именно при постановяването му не са отчетени резултатите от общественото обсъждане. Видно от решението за ОВОС е, че в същото са изложени фактическите основания за издаването му, като са обсъдени становищата и възраженията, направени по време на общественото обсъждане ( стр. 5 и 6 от решението за одобряване на инвестиционното намерение). Неоснователни са твърденията и за липса на коментар от страна на възложителя на изложените възражения, мнения и бележки, в резултат на общественото обсъждане. В изпълнение на чл. 17, ал. 5 от НУРИОВОС, след проведеното обществено обсъждане, инвеститорът е представил на компетентния орган подробни писмени становища по всяко едно от постъпилите възражения в резултат на общественото обсъждане, които са съобразени и при постановяване на решението по ОВОС, видно от мотивите, изложени в последното. Административният орган е обсъдил релевантните обстоятелства за постановяване на решението съобразно чл. 18, ал. 1 от НУРИОВОС и е направил заключение, че инвестиционното предложение следва да бъде одобрено. От изложеното дотук следва, че като е направил заключение за законосъобразност на оспорения акт Административен съд София-град е постановил решение съответно на материалния закон. Изводите на съда са в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което оплакването на касатора за необоснованост на решението е неоснователно. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,