Решение № 2273 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2010 г.

Решение № 2273 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Даниела Иванова, в качеството й на процесуален представител на Иван Гецов Кутинчев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Иван Кутинчев", срещу решение № 829 от 21.04.2010 г. по адм. дело № 1163 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 180800631 от 3.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 155 от 9.04.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 180800631 от 3.02.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 155 от 9.04.2009 г. на зам.- директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС (отм.) и ЗДДС за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г. и от 1.01.2007 г. - 30.04.2008 г.; по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г. и от 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г.; по прилагането на КСО за ревизиран период 1.03.2002 г. - 30.04.2008 г., по прилагането на ЗЗО за ревизиран период 1.01.2002 г. - 30.04.2008 г. По повод облагането по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. На ревизирания търговец е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 5 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Бултрейд" ЕООД, с правоприемник "Глобал трейд" ЕООД - 10 бр., по фактури, издадени от ЕТ "Н. Иванов - Давидов" - 24 бр.; "Проактив" ООД - 2 бр. и "Крафт" ЕООД - 1 бр. На посочените доставчици за извършени насрещни проверки и са връчени ИПДПОЗЛ, като от "Глобал трейд" ЕООД, "Проактив" ООД и "Крафт" ЕООД не са представени исканите документи. Представените доказателства и тези преценени при извършената насрещна проверка на ЕТ "Н. Иванов - Давидов" от фактическа страна обосновават прилагането на посочената разпоредба, поради което е отказано право на данъчен кредит в размера посочен в РА и е начислена лихва за забава. По повод отказано право на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от "Електроразпределение"-Горна Оряховица ревизиращият орган е приложил чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.), понеже правото на приспадане на данъчния кредит не е упражнено в следващите три данъчни периода. По делото е била изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда. При изпълнение на поставените задачи експертът не е успял да осъществи проверка на счетоводствата на "Глобал трейд" ЕООД, "Проактив" ООД и "Крафт" ЕООД. По отношение на ЕТ "Н. Иванов - Давидов" експертът е направил проверка в счетоводството, като за м. 09.2003 г. и за м. 10.2003 г. не са представени дневниците за продажби, за тези фактури от данъчни периоди м. 03.2003 г., м. 04.2003 г., м. 05.2003 г. не е направил констатации, а само са посочени в табличен вид. Конкретно са обсъдени само три фактури № 2337 от 16.09.2003 г., № 2284 от 24.10.2003 г. и № 2266 от 2.10.2003 г., като също не може да се обоснове извод за правилното им осчетоводяване. Представени са две фактури от "Европетрол - 1" ООД относно предходна доставка. На експерта не са поставени задачи във връзка с твърденията на жалбоподателя относно правнорелевантните в спора факти относно начисляването на ДДС при прекия доставчик и относно реалността и счетоводното отразяване на доставките по отношение на преките доставчици, както и на предходни такива. Изложеното е намерило отражение в мотивите на обжалвания акт, като касационното възражение е насочено към неправилна преценка от страна на съда на фактическата обстановка по спора и относно приложената правна норма. Същото е неоснователно, понеже по делото по категоричен начин се установява наличието на препятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение правото на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури от доставчиците. По повод прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) не са ангажирани никакви доказателства относно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от ревизирания търговец в периодите, посочени в разпоредбата. Твърденията на касатора, въведени чрез оспорване на РА, се явяват недоказани и обжалваното решение правилно в тази част на спора. На ревизирания търговец е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за доставка на ел. енергия, вода и ремонт на кравеферма за периода от датата на сключване на договор за съвместна дейност от 7.01.2004 г. с Илиян Гецов Илиев. Констатирано е от ревизиращия орган, че търговецът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит за посочените доставки, които са 210 на брой и са във връзка с цитирания договор, като не е осъществявал последващи облагаеми доставки, във връзка с тях. Ревизиращият орган се е позовал на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС за ревизираните данъчни периоди след 1.01.2007 г. През август 2007 г. ревизиращият субект е закупил автомобилна газова уредба, по повод на което му е издадена фактура № 443 от 16.08.2007 г., издадена от "Клаас" ООД, като през м. март същата година е била закупена също газова уредба. Констатирано е, че ревизираният търговец притежава само един лек автомобил, като на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС не му е признато правото на данъчен кредит по посочената фактура. Доказателства не са ангажирани. При тази фактическа обстановка по спора правилна е преценката на решаващия съд относно законосъобразността на РА и в тази му част. По повод издадени данъчни фактури и кредитни известия към тях и начисляване на лихви в размер на 4 956.56 лв. за период 15.08.2007 г. - 15.01.2009 г. и в размер на 1 359.58 лв. за периода 15.07.2007 г. - 15.06.2008 г. В ревизионното производство е констатирано, че ревизираното лице е получател по 20 броя фактури, издадени от 16 доставчици в отделни данъчни периоди м. 06.2004 г. - м. 03.2008 г. и по отношение на доставките е прието, че същите са нереални. Отказано е правото на данъчен кредит, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Към тези фактури от същите доставчици има издадени ДКИ, поради което са коригирани месечните резултати с изключение на две доставки. За тях има фактури под № 567 от 31.07.2007 г., издадена от "Бирена Борса - Русе" ООД и № 56 от 30.06.2007 г., издадена от "Савана" ООД, които са в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, но по отношение на тях също има издадени ДКИ, отразени в дневника за покупките за м. 12.2008 г. и м. 05.2008 г., но данъчни периоди, които са извън обхвата на обсъжданата ревизия. Поради невъзможност да се извърши корекция в намаление на декларираното право на приспадане на данъчен кредит в подадените СД за ДДС в данъчни периоди м. 06.2007 г. и м. 07.2007 г., без да бъде извършена корекция на декларираното право на данъчен кредит в данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 05.2008 г., с РА е начислена само лихва за забава върху размера на данъчния кредит, който е отказан в посочените периоди. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и в тази част на спора, като в случая са начислени само лихви за периода от включването на данъчните фактури, по които е ползван данъчен кредит до 15-о число на месеца, през който са включени КИ, именно поради ползването на това право на приспадане. По повод извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК за ревизирани периоди - 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. За посочените години са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихва за забава, включително и лихва за забава поради невнесени в срок авансови вноски. За 2007 г. няма определено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за главница, но има определено задължение за лихва. Начислен му е и ДДС за данъчни периоди от 2004 г. и за м. 12.2005 г. Ревизиращият орган е констатирал основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК, за да приложи специалния ред за осъществяване на ревизията на ревизирания субект, като е подложил на анализ обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа за облагане по посочените два материални данъчни закона. Направено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като са връчени и четири броя ИПДПОЗЛ, като са представени искани писмени документи и обяснения. В обжалвания пред първоинстанционния съд РА, както и в мотивите на неговия съдебен акт, подробно е изложена фактическата обстановка по осъществяването на ревизията, респ. направените констатации от ревизиращия орган, прилагането на съответните на нея правни норми. Преценката на съда е относно законосъобразност на РА в тази му част. В първоинстанционната жалба, както и в касационната жалба няма никакви изложени съображения относно твърдяната незаконосъобразност на този акт. С оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в която разпоредба е уредена фикцията, че фактическите констатации са верни до доказване на противното, в процесния случай не само не са ангажирани доказателства, но не са обосновани и конкретни нарушения. Въпреки това в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е обсъдил прилагането на цитираните разпоредби относно установяването на обстоятелства, които обосновават прилагането на специалния ред за осъществяване на ревизията, както и тези които рефлектират върху формирането на данъчната основа. Изложеното се отнася както до определяне на задължения по ЗОДФЛ (отм.), така и на ЗДДФЛ и ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено и в тази част на спора. По повод определените задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в посочените в РА размери. По делото е установено, че за част от ревизираните периоди такива вноски не са правени или са правени в по-малък размер, като на основание чл. 113 от КСО е начислена върху тях и лихва за забава. По повод възражение правилно е отчетено от съда, че допълнителни задължителни осигурителни вноски не са определяни по реда на чл. 122 от ДОПК, т. е. върху така определената по този ред данъчна основа. Има определени такива вноски по КСО в резултат на декларирания с ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) от лицето осигурителен доход за 2005 г. и за 2006 г., върху който се дължат изравнителни вноски, на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,