Решение № 4187 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15084/2009 г.

Решение № 4187 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15084/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Камен Сашев Радев, понастоящем в Окръжен затвор Варна против решение № 1560 от 5.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1195 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна. Релевира оплакване за неправилност и моли за отмяната му при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в размер на 5000, ведно със законната лихва върху сумата. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Административен съд Варна е разгледал като първа инстанция предявения на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск против Министерството на правосъдието, с който се претендира обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.06.2008 г. - 07.05.2009 г. и обезщетение за неимуществени вреди за периода - месец септември 2008 г., ведно със законната лихва върху сумите, като ги е отхвърли поради тяхната неоснователност. Съдът, въз основа на събраните от ищеца доказателства е направил извод за недоказаност на исковата претенция, поради неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, недоказаност на твърдените от ищеца в исковата молба вреди от неимуществени характер. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по искане на ищеца писмени и гласни доказателства и е стигнал до правилна извод за недоказаност на сочените в обстоятелствената част на исковата молба вреди. Искът за обезвреда на претърпените вреди по чл. 1 от ЗОДОВ се основава на незаконосъобразността на издадените от административните органи административни актове, на обявените по съдебен ред незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица, действащи при или по повод изпълнение на административна дейност. Конкретното фактическо основание, наведено в исковата молба е незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на затвора, която в нарушение на изискванията на ЗИН не е осигурила санитарен възел в килията на ищеца, липса на достъп до слънчева светлина и свеж въздух от което произтичат твърдените от него неимуществени вреди. Ищецът не посочил кои разпоредби на приложимия материален закон са били нарушени, какво е било дължимото от страна на длъжностните лица действие или поведение, кои норми на закона са били нарушение. Изследването и обявяването на действията, респ. бездействията на административните органи или длъжностните лица за незаконосъобразни е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Правилно съдът е приел, че твърдението за претърпени неимуществени вреди е недоказано. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти. Сочените от него - емоционален дискомфорт, душевни страдания, чувства на смут, безпокойство, тревожност, мъка и тъга неправилно са определени от първоинстанционния съд като морални категории, неподлежащи на обезвреда по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Същите, така както са посочени, са анамнеза за определен неврологичен статус, който би могъл да бъде причина за изследване и установяване на определено заболяване. Правилна обаче е преценката, че то не може да бъде доказано с показания на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на това крайният извод за липса на надлежно доказване на сочените вреди, съответства на доказателствата. Решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение