Решение № 9358 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2013 г.

Решение № 9358 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Производството е образувано във връзка с оспорване от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД на решение № Ж-41 от 28.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение с твърдение, че регулаторния орган не е имал компетентност да се произнесе по жалбата, с която е бил сезиран, допуснал е нарушение на административнопроизводствените правила и акта е постановен в противоречие с материално-правни разпоредби - нарушение по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. По изложени в жалбата съображения оспорващия прави искане за обявяване на нищожност или алтернативно за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съображения изложени в писмени бележки, в които излага твърдения, които противопоставя на тези, направени в жалбата моли, тя да не се уважава. Заинтересованата страна - Мара Димитрова Ликова, с представено по делото писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 103 от НЛДЕ, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено следното: Преписката е образувана във връзка с постъпила в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране жалба от потребител Мара Ликова против обществен доставчик "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД. В жалбата са релевирани оплаквания във връзка с формиране на задължения по партидата на жилището на потребителя. Във връзка с подадената жалба е извършена проверка от регулаторния орган. Изискано е от В и К оператора извършване на проверка, която да включва данни за периода от януари 2006 г. до август 2011 г. с подробно извлечение от системата за отчитане и фактуриране по партидите на жалбоподателката, копие от карнета с показания на водомерите и осигурен достъп до имота, протоколи за метрологични проверки на уредите за измерване, връчване на предписания за ремонт или подмяна. Във връзка с изискванията на регулатора е постъпило становище от В и К оператора, с което се оспорват оплакванията в жалбата. Представени са данни по част от предписанията на регулаторния орган за представяне на доказателства. Във връзка с постъпилата непълна информация по повод извършваната проверка с ново писмо, регулатора е изискал от В и К оператора представяне на допълнителни данни относно броя на монтираните измервателни уреди в жилището на жалбоподателката, информация дали имота е топлофициран, броя на живущите в жилището, разяснение по отношение на несъответствия между датите на направените отчети в карнетите и извлеченията от системата за фактуриране, както и представяне на пълен комплект карнети. По допълнително изисканата информация е постъпило становище от оператора, с което отново не е представена цялата искана информация. Отново не са представени копия от карнетите за периода, който е предмет на проверка по подадената жалба. В този отговор изрично се посочва, че жалбоподателката има открити две партиди на адреса на жилището, съответно на всеки от измервателни уреди. В случая оператора отново е дал непълна информация, поради което с ново писмо ДКЕВР е изискала информация относно наличие на общ водомер, както данни относно отчета на общия и индивидуалните водомери. При съобразяване на данните получени от оператора и в резултат на извършената проверка са констатирани нарушения на В и К оператора на изисквания, предвидени в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. В резултат на извършената проверка е установено, че В и К оператора е начислил 242 куб. м. повече от реалното потребление. За извършената проверка е съставен доклад от Мария Бухова - директор на Дирекция "Регулиране и Контрол - Водоснабдителни и канализационни услуги". Доклада е разгледан на закрито заседание на Комисията на 28.01.2013 г. и е взето решение по т. 12 от протокол № 16. На това основание е издадено оспореното решение № Ж-41 от 28.01.2013 г., с което предвид констатациите от извършената проверка и на основание чл. 101 и чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.), но приложима в разглеждания случай, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ са дадени задължителни указания на оператора "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД. Указанията, дадени с оспореното решение са да се анулират формираните задължения по двете партиди на имота на жалбоподателката Ликова; да се открие една партида на името на жалбоподателката на адреса на жилището, съгласно чл. 57 от Общите условия, на която да се отчитат показанията на двата измервателни уреда; да се преизчисли формираното задължение за консумирана вода по партидата на жалбоподателката на база, съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия на оператора и чл. 39, ал. 5 от наредба № 4/2004 г. на МРРБ за периода от 08.09.2009 г. до последния реален отчет; да се предприемат действия за идентификация на всички потребители в обслужваната територия, на които са открити две или повече партиди за един имот, като оператора следва да представи в ДКЕВР график за поетапното им закриване и откриване на нови партиди за съответния имот. Въведени са задължения за предоставяне в определен срок на информация относно изпълнение на дадените предписания. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Основателни са доводите на оспорващата страна относно компетентността на административния орган да дава предписания във връзка с дължимостта на определена сума, начислена във връзка с потребление на вода от потребител. Твърди се в жалбата, че предмета на проверката е извън регулаторната функция на ДКЕВР и съгласно чл. 65 от Общите условия, споровете между оператора и потребителите се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие по съдебен ред. За да се произнесе по тези доводи, настоящият състав съобрази следното: Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, а съгласно ал. 5, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационни услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък В и К оператори. Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ, В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги, като В и К операторите извършват дейността си съгласно изискванията на този закон. Съгласно чл. 3 от ЗРВКУ, водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното подпомагане и В и К услугите по чл. 1, ал. 2 са дейности от обществен интерес. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРВКУ, този закон цели да създаде условия за: задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението, осигуряване достъпност, надеждност и сигурност на В и К услугите, балансиране интересите на В и К операторите и на потребителите и други. Съгласно чл. 5 от закона, регулирането на В и К услугите се осъществява от ДКЕВР, която се създава по реда на ЗЕ, наричана по-нататък Комисията. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 от закона, Комисията регулира качеството на В и К услугите и цените на В и К услугите, като съгласно чл. 21 от него, провежда контрол за съответствието на бизнес плана на В и К операторите с изискванията на закона, изпълнението на показателите на качество на В и К услугите, определени в бизнес плана, прилагането на цените съгласно изискванията по чл. 14, ал. 3 и чл. 19 и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните В и К услуги, като между основните показатели за качеството на В и К услугите е и непрекъснатостта на водоснабдяването /непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията /т. 3/, срок за отговор на писмени жалби на потребителите /т. 13/ и др. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката - отменена, но приложима за разглеждания случай. Съгласно чл. 84 от НЛДЕ (отм.), лицензиантите са задължени да осигуряват надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, освен в случаите на спиране и прекъсване на снабдяването, конкретно посочени в 4 точки. В конкретния случай не се касае до упражняване на общото правомощие на Комисията по регулиране цените и качеството на услугите, а до спор относно дължимостта на определена сума за изразходвана вода от потребител по сключен договор с В и К оператора по подадена жалба, който спор не влиза в компетентността на ДКЕВР за уреждане на тези спорове, регламентирана в чл. 97 от НЛДЕ (отм.). Споровете, разглеждани от ДКЕВР, съгласно чл. 97 от Наредбата се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Конкретният спор, повдигнат с жалбата, не попада между посочените в чл. 97 от НЛДЕ (отм.), поради което следва да се разреши по общия исков ред, за което при извършване на проверката са установени данни. Следва да се посочи, че и дадените задължителни указания с оспорваното решение също са незаконосъобразни и не осъществяват състава на цитираното в решението основание на чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.). Съгласно тази разпоредба ако ДКЕВР счита, че има нарушение на условията от страна на лицензианта, то следва да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката, а ако счита, че няма нарушение - да прекрати преписката. Дадените задължителни указания не представляват и налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗЕ, каквито за правомощията на Комисията по чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.). Само на това основание, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и преписката да се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по отношение на допустимото произнасяне при осъществяване на контрол на дейността на В и К оператора. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение