Решение № 2073 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2009 г.

Решение № 2073 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решението от 1.07.2009 г. по АХД № 192/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отменено експертно решение № 1199/09.10.2006 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови болести и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 58 от НМЕР. Ответникът Радко Иванов Йосифов от гр. Кюстендил е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е експертно решение № 1199/09.10.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по сърдечно-съдови болести, с което ЕР № 3362/22.11.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Кюстендил е отменено в частта за определената на Радко Иванов Йосифов от гр. Кюстендил степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 10 % за бъбречно-каменна болест с начална дата 27.05.2003 г. и вместо това не е призната загуба на работоспособност за това заболяване. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, Софийският градски съд обосновано е приел, че при определяне на степента на трайно намалената работоспособност НЕЛК е преценила неправилно цялостната медицинска документация и не се е съобразила със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Този извод се основава на заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, извършена от лекар специалист по вътрешни болести и нефрология, съгласно което заболяването на бъбреците обуславя трайно намалена работоспособност в степен 10 % в съответствие с дадената оценка от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Кюстендил. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 58 от НМЕР (Наредба за медицинската експертиза на работоспособността) са неоснователни. С ЕР № 3362/22. 11.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Кюстендил на Радко Иванов Йосифов от гр. Кюстендил е определена крайна степен ТНР 64 % при водеща диагноза Есенциална хипертония и дата на инвалидизиране 27.05.2003 г. За заболяване Бъбречно-каменна болест без чести и тежки кризи и запазена бъбречна функция е определена ТНР в степен 10 % на основание действащата разпоредба на т. 4.1. от раздел ХХ, част IХ от Приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността (отм.), която при установено заболяване Бъбречно-каменна болест без ограничения в бъбречната функция в случаите на колики през големи интервали предвижда трайно намалената работоспособност да се определи в степен 0 - 10 %. С жалба от 24.11.2004 г. освидетелстваното лице Радко Иванов Йосифов е оспорило издаденото от ТЕЛК експертно решение в частта, с която не е призната загуба на работоспособност за заболявания хипертония, прегънат жлъчен канал и загуба на слуха, както и в частта за определената крайна степен 64 % ТНР. С издаденото по повод на обжалването експертно решение НЕЛК служебно е приела, че за десностранна нефролитиаза без документирани кризи "не се следва % ТНР". Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината и първоинстанционният съд законосъобразно е назначил вещо лице - лекар специалист, което е дало заключение относно здравословното състояние на касационния ответник съгласно медицинската документация към датата на издаване на оспореното експертно решение. Вещото лице е приело, че наличието на конкремент в чашките с големина 7-8 мм, друг с 4 мм и множество в пиелона на десния бъбрек, могат предвид големината и местоположението им да причинят колики и да доведат до различни усложнения. С оглед на тези обстоятелства вещото лице д-р Петров е приело за правилен определения от ТЕЛК процент на загуба на работоспособност за заболяване Бъбречно-каменна болест без чести и тежки кризи и запазена бъбречна функция. Първоинстанционният съд законо- съобразно се е доверил на обективността на експертното заключение и е отменил оспореното експертно решение в частта относно дадената оценка на ТНР поради бъбречно-каменна болест. Неоснователен е касационният довод за неотносимост на определената степен на ТНР за бъбречно-каменната болест към законо- съобразността на издаденото от НЕЛК по сърдечно-съдови болести експертно решение, което в касационната жалба погрешно е посочено като № 1487/24.11.2008 г. вместо № 1199/09.10.2006 г. Органът на медицинската експертиза на трайната неработоспособност е длъжен на основание чл. 93, ал. 1 от НЕР (отм.) да определи процента на намалената работоспособност съобразно степента на установения дефицит за всяко увреждане поотделно в съответствие с приложение № 1. Правилното определяне на степента ТНР за всяко увреждане е от значение не само за крайния процент ТНР, но и за следващите освидетелствания след изтичане на определения срок на инвалидизиране. При новото решаване на въпроса по същество НЕЛК следва да изложи и мотивите си за определения краен процент на намалената работоспособност съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към чл. 93, ал. 2 от НЕР (отм.). Като е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,